Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба на Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси срещу решение № 4777 от 06.07.2016 г. по адм. д. № 2791/2016 г. на Административен съд София-град, с което по жалба на М. Д. И. е отменено решение № РС-28-13-002/28.01.2016 г. на Комисия за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси.

Излага касационни основания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Счита, че е неправилен извода на съда, че не е налице разходване на бюджетни средства. Достатъчно необходимо условие е извършеното действие - в случая фактът на разходване на бюджетни средства чрез издаване и подписване на преводно нареждане от 25.07.2012 г., което е във връзка с правомощията на овластеното лице. Претендира разноски - юрисконсултско възнаграждение. Представя писмени бележки. Ответната страна не е взела становище.

Прокурорът дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е процесуално допустима, подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК. Разгледана по същество е основателна.

Съгласно разпоредбата на чл.9, ал.1 от ЗПУКИ, лице, заемащо публична длъжност, няма право да се разпорежда с държавно или общинско имущество, да разходва бюджетни средства, включително средства от фондове, принадлежащи на Европейския съюз или предоставени от Европейския съюз на българската държава, да издава удостоверения, разрешения или лицензии или да осъществява контрол по тези дейности в интерес на юридически лица с нестопанска цел, търговски дружества или кооперации, в които то или свързани с него лица са членове на орган на управление или контрол, управители, съдружници или притежават дялове или акции.

Съдът приел, че по делото не се спори, че М. И. е лице, заемащо публична длъжност по смисъла на чл.3, т.8 от ЗПУКИ, което предпоставя приложимостта на забраните, въведени в глава Втора на закона, както не е спорно, че Л. Л. и Т. Л., син и снаха,...