Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба на [фирма] срещу решение от 01.07.2016 г. по адм. д. № 748/2016 г. на Административен съд Бургас, с което е отхвърлена подадената от дружеството жалба срещу заповед № А-0-20/23.02.2016 г. на председателя на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор, с която търговското дружество е заличено от регистъра на ДАМТН на лицата, извършващи дейности по поддържане, ремонтиране и преустройване на съоръжения с повишена опасност и е обезсилено издаденото удостоверение № БС040/18.07.2007г. за вписването на дружеството в регистъра на ДАМТН, като лице, което извършва дейности по поддържане, ремонтиране и преустройство на асансьори.
Излага касационни основания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон. Счита, че неправилно съдът не приел възраженията, че с мярката е нарушен принципа на съразност и че е прекомерна. Излага доводи, че видно от приложените към делото 3 наказателни постановления, всяка една от наложените имуществени санкиции на дружеството жалбоподател е под минималната работна заплата за страната.
НП 15-170/15.04.2015 г. влязло в сила на 04.05.2015 г. за нарушение на чл.7а, т.1 вр. с чл.10 ал.1 т.7 от Наредба за безопасната експлоатация и технически надзор на асансьори - имуществена санкция на основание чл.55 ал.2 от ЗТИП в размер на 100 лева.
НП № 15 - 169 / 15.04.2015 г., влязло в сила на 04.05.2015 г. за нарушение на чл.7а, т.1 вр. с чл.10 ал.1 т.7 от Наредба за безопасната експлоатация и технически надзор на асансьори - имуществена санкция на основание чл.55 ал.2 от ЗТИП в размер на 100 лева.
НП № 14 - 636 / 20.06.2014 г., влязло в сила на 05.08.2014 г. за нарушение на чл.7а т.3 от Наредба за безопасната експлоатация и технически надзор на асансьори - имуществена санкция на основание чл.55 ал.2 от ЗТИП в размер на 300 лева.
Сочи, че в дружеството работят 10 специалисти с правоспособност „монтьор на асансьори”. Счита, че заповедта не съответства на целта на закона, тъй като продължителният период от време между установяването на нарушенията 20.06.2014 ., 04.05.2015 г. и волеизявлението на органа, през месец м. февруари 2016 г., без да е направена проверка относно евентуално отстраняване на извършените нарушения и относно спазване на изискванията към момента на произнасянето на органа със заповедта, сочат на превратно упражняване на власт и на нарушение на чл. 6, ал. 1 от АПК.Административният орган не се съобразил и с извършените комплексни проверки. Съдът неправилно приел, че Протокол №БС 182 от 12.12.2013 от 29.10.2015 г. е неотносим, като предхождащ издадените наказателни постановления. Видно от протокола датата на съставянето му е 29.10.2015 г., като в него са направени констатации именно за 2015 година, а не по -рано.
Счита, че не могат да бъдат игнорирани извършените проверки и техните констатации обективирани в приложените по делото Протокол от 29.10.2015 г. и Протокол № БС 182 от 12.12.2013 от 29.10.2015. г., осъществени след извършване на нарушенията, но преди издаване на обжалваната пред съда заповед. Констатациите са, че дейността на [фирма]- [населено място] съответства на изискванията на чл.36 ал.2 на ЗТИП и на чл.34, чл.35 от НБЕТНА, спазва се обхвата на издаденото удостоверение и условията, при които е получено, изпълнени са задълженията по ЗТИП и наредбите по прилагането му и може да продължава да извършва дейността „поддържане, ремонтиране и преустройване на асансьори", които са в противоречие с издадената заповед и според жалбоподателя сочат на превратно упражняване на власт и за нарушение на чл. 6, ал. 1 от АПК.
Административният орган не е изпълнил задължението си по чл. 35 от АПК да събере и обсъди всички относими факти и обстоятелства и издал заповедта на формално основание предвид констатацията, че срещу [фирма] са издадени 3 наказателни постановления, в заповедта липсват мотиви, касаещи вида и тежестта на нарушенията, настъпилите вредни последици, дали са извършени в един или в повече обекти и пр. Ответната страна не е взела становище.
Прокуорът дава заключение за неоснователност на жалбата.
Касационната жалба е процесуално допустима, подадена в срока почл.211, ал.1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна.
За да отхвърли подадената жалба съдът посочил, че след извършена служебна проверка, за което е съставен нарочен доклад Z-811/15.02.2016 г. от главен директор на Главна дирекция "Инспекция за държавен технически надзор" за влезли в сила наказателни постановления, е установено, че по отношение на [фирма], [населено място] има издадени три наказателни постановления: НП № 14-636/20.06.2014г., влязло в сила на 05.05.2014 г. относно нарушение, при което не е извършен периодичен технически преглед на асансьор повече от 36 месеца – нарушение по чл.24, ал.1 от НБЕТНА; НП № 15-169/15.04.2015 г. и НП № 15-170/15.04.2015 г., двете влезли в сила на 04.05.2015 г. касаят едно и също нарушение - неизпълнение на задължение да спре от експлоатация асансьори с констатирана неизправност на ограничителя на скоростта и захващащия механизъм – нарушение по чл.7а, т.1, във вр. с чл.10, ал.1, т.7 от НБЕТНА.
Изложил мотиви, че в случай на системно извършване на нарушения, установено по реда на чл.36а, ал.3 от ЗТИП председателят на ДАМТН заличава лицето от регистъра по чл.36, ал.1 и обезсилва издаденото удостоверение с мотивирана писмена заповед. По смисъла на ЗТИП "системно" е извършването на три или повече нарушения в рамките на две календарни години, съгласно легалното определение дадено в §1, ал.1, т.30 от ДР. В случая е налице констатирана системност на нарушенията по смисъла на § 1, ал.1, т.30 от ДР на ЗТИП, предвид издадените против дружеството три наказателни постановления в рамките на две календарни години, влезли в сила, като необжалвани от дружеството, които сочат на неизпълнение на нормативно установените задължения по поддръжка, ремонт и преустройство на асансьори. Посочил, че в хипотезата на системност на нарушенията административният орган действа в условията на обвързана компетентност и в този смисъл е неоснователно възражението на страната, че органът е следвало да издаде предписания по отстраняване на нарушенията.
Относно представените два съставени протокола за извършена проверка по чл.36а от ЗТИП – от 12.12.2013 г. и от 25.10.2015 г. съдът приел, че първият съставен протокол от 2013 г. е неотносим, като предхождащ издадените наказателни постановления, а и съставянето на тези протоколи не елиминира наличието на нарушения, установени и санкционирани с влезли в сила наказателни постановления. За неоснователни приел доводите, че е налице нарушение на принципа на съразмерност. При констатирана системност на нарушенията, не са предвидени мерки, измежду които административният орган да може да избира, а законът посочва дължимите от административния орган действия и в този смисъл разпоредената със заповедта мярка не може да бъде несъразмерна, доколкото е единствената възможна. Издаването на заповедта не противоречи на целта на ЗТИП по смисъла на чл.2 от закона - осигуряването на безопасната експлоатация на съоръжения с повишена опасност, за да се осигури защитата на живота и здравето на хората. Решението е правилно.
Правилно съдът е приел, че оспореният административен акт е законосъобразен предвид чл.36а ал.4 вр.§ 1 т. 30 ДР на ЗТИП и е отхвърлил оспорването. Като се имат предвид необжалваните влезли в сила НП от 20.06.2014 и 15.04.2015, обосновано съдът е приел, че е доказана системност по смисъла на § 1 т.30 ДР на ЗТИП на нарушенията по чл.36 ал.3 ЗТИП относно неизпълнение на нормативно установени задължения по поддръжка ремонт и пр. на асансьори и за административния орган е възникнало задължение за издаване на акта при условията на обвързана компетентност съгласно чл.36а ал.4 ЗТИП.
Обосновано е посочено, че протоколите за извършени проверки по чл.36а ЗТИП през 2013 г. и 2015 г. относно спазване на нормативни изисквания относно персонала, техническата обезпеченост и пр. не обхващат цялостната дейност на дружеството при поддръжка на всички асансьори, а и не е предвидено нормативно основание за изключване на приложението на чл.36а ал.4 ЗТИП, ако при осъществени други проверки не са констатирани други нарушения освен установените системни такива.
Правилен е изводът за неоснователност на възраженията относно чл.6 АПК. Принципът на съразмерност се отнася за случаите, когато административният орган има възможност за избор между различни възможни за упражняване на властническите си правомощия какъвто не е настоящия случай. Законодателят е регламентирал императивно с чл.36а ал.4 ЗТИП заличаване от регистъра на ДАМНТ и обезсилване на издаденото удостоверение за вписване в регистъра на лицето което извършва дейности по поддържане, ремонтиране и преустройване на асансьори. Това е свързано с целите по чл.2 ЗТИП, с оглед осигуряване на безопасна експлоатация на съоръжения с повишена опасност за да се създават условия за опазване на здравето и живота на хората, които ги ползват. В тези случаи законодателят не е предвидил възможности за административния орган за преценка дали да приложи или не чл.36а ал.4 ЗТИП в зависимост от тежестта, вида и характера на нарушенията, извършени при условията на § 1 т.30 ДР на ЗТИП.
Неоснователни са доводите, че установяването на нарушенията за които са издадени наказателни постановления е на 20.06.2014 ., 04.05.2015 г., а изявлението на органа заличено от регистъра на ДАМТН през месец м. февруари 2016 г., без да е направена проверка относно евентуално отстраняване на извършените нарушения и относно спазване на изискванията към момента на издаването на заповедта. Независимо, че е издадена следващата година и по-точно девет месеца след последното установено нарушение заповедта има превантивен смисъл. Освен това третото наказателно постановление е влязло в сила на 05.08.2014 г.
Констатациите в протокол от 29.10.2015 г. и протокол № БС 182 от 12.12.2013 от 29.10.2015. г., че дружеството може да продължава да извършва дейността, не са в противоречие с осопрената пред съда заповед, тъй като системното извършване на нарушения е самостоятелно основание за заличаване от регистъра на ДАМТН, независимо от извършени преди издаване на заповедта други проверки и констатации, които не опровергават извършените нарушения, за които са издадени влязли в сила нказателни постановления. В този смисъл не е налице нарушение на принципа на съразмерност и превратно упражняване на власт.
Като има предвид изложените мотиви и на основание чл. 221, ал.2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение от 01.07.2016 г. по адм. д. № 748/2016 г. на Административен съд Бургас. Решението не подлежи на обжалване.