Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба на Р. Е. Т., С. М. С. и Д. М. С., наследници на М. С. Т., срещу решение № 241 от 15.07.2016 г. по адм. д. № 213/2016 г. на Административен съд Добрич, с което е отхвърлена подадената жалба против Акт за установяване на задължения /АУЗ/ № АУЗ-107-48/ 23. 02. 2015 г. издаден от ст. инспектор в Дирекция “МДТ” при Община, гр. Д., потвърден с решение № 94М-00-322/ 8. 05. 2015 г. на Директора на Дирекция “МДТ” при Община, гр. Д., с който са установени задължения за данък превозно средство /ДПС/ за лек автомобил марка “Фиат”, модел “125Р” с рег. [рег. номер на МПС] за периода 1. 01. 2010 г. -30.04. 2013 г. в размер на 89. 60 лв. и лихви за периода 1. 04. 2010 г.- 12.02.2015 г. в размер на 31. 24 лв.

Излагат касационни основания за неправилност на решението поради нарушение на закона и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Съдът не разгледал доводите в жалбата, че липсват мотиви в АУЗД, а се сочат норми на ЗМДТ в различните им редакции, които хронологично не представляват основания за издаване на акта. Видно от представените по делото доказателства наследодателят им е представил удостоверение рег. № 150851000039 издадено от МВР-сектор „Пътна полиция, че превозното средство е спряно от движение на 01.06.2006 г., което не е обсъждано от административния орган. В съдебно решение това обстоятелство е взето предвид, като съдът посочил, че с връщането на талона на автомобила в МВР и спирането му от движение считано от 01.06.2006 г. наследодателят е изпълнил задълженията на действащата към момента норма на чл.58.ал.4 от ЗМДТ, но неправилно приел, че с промяната на разпоредбата на чл.58.ал.4 от ЗМДТ считано от 01.07.2007 г. и последващата промяна влязла в сила от 01.01.2010 г....