Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от „ПУЛС 15“ ЕООД, чрез адв. Ю. С., против въззивно решение № 364/14.06.2022 г., постановено по в. гр. д. № 147/2022 г. на Окръжен съд - Благоевград, с което е потвърдено решение № 905851/24.11.2021 г. по гр. д. № 2274/2020 г. на Районен съд - Благоевград, с което са отхвърлени предявените от „ПУЛС 15“ ЕООД против „ДИСКАВЪРИ“ ЕООД обективно съединени искове за прогласяване за нищожен сключения между страните договор за наем от 05.05.2015 г. на две основания: 1.като сключен в противоречие с разпоредбата на закона - чл. 178 ЗУТ на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и 2.като накърняващ добрите нрави, тъй като при сключване на договора ищцовото дружество не е било информирано, че обектът няма издадено разрешение за ползване на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД,както и евентуално съединения иск за унищожаване на договора на основание чл. 29, ал. 1 ЗЗД, тъй като ищцовото дружество умишлено е въведено в заблуждение /измама/ по време действието на договора, че обектът е изряден и пуснат в експлоатация, както и съединеният с тях на основание чл. 34, ал. 1 ЗЗД иск за връщане на сумата 5001 лева – частичен иск от общия размер от 60 480 лева.

В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност и необоснованост на обжалваното решение и се иска отмяната му.

Като основание за допускане на касационно обжалване се сочат основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по следните въпроси: 1. Забраната в чл. 178, ал. 1 от ЗУТ за ползване на строежи или части от тях преди въвеждането им в експлоатация представлява ли препятствие за възникване на договорно отношение за предоставяне под наем ползването на помещение, за което не е издадено удостоверение за ползване?; 2.Предоставянето на ползването на имот, за който не е издадено по надлежния ред удостоверение за ползване, елемент ли е от фактическия състав от договора за наем? и 3. Нищожен ли е договор за наем на обект, който не е въведен в експлоатация и законодателят не разрешава реалното му ползване?. По първите два въпроса се позовава на противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение № 83/14.08.2019 г. по гр. д. № 1549/2018 г. на ВКС, II т. о. и решение № 33/02.07.2015 г. по гр. д. № 3903/2014 г. на ВКС, I г. о., а третият да е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.

Насрещната страна „ДИСКАВЪРИ“ ЕООД не е подала отговор и не изразява становище по касационната жалба.

Върховният касационен съд, състав на ІV г. о., за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, взе предвид следното:

Касационната жалба е подаденa в срока по чл. 283 ГПК, от надлежна страна с правен интерес да обжалва постановения съдебен акт, срещу въззивно решение, което съгласно чл. 280, ал. 3 ГПК е с допустим предмет на касационно обжалване, поради което е процесуално допустима.

За да отхвърли исковете за недействителност въззивният съд е изходил от характера на договора за наем. Аргументирал се е, че установената забрана в чл. 178, ал. 1 ЗУТ за ползване на строежи или части от тях, преди въвеждането им в експлоатация, не препятства възникването на договорно отношение по предоставяне под наем ползването на процесното помещение. Посочил е, че липсата на разрешение по чл. 178, ал. 1 ЗУТ може да рефлектира негативно върху осъществяване правата и задълженията по договора, в случай че се приложат последиците на цитираната норма и се издаде забрана за ползване. Последното може да обоснове единствено прилагане нормата на чл. 230, ал. 2 ЗЗД, предвиждаща разваляне на договор за наем. Приел е, че не е налице поддържаното от ищеца противоречие на наемния договор със закона по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, защото невъвеждането в експлоатация е ирелевантно за съществуването на наетия обект и годността му за отдаване под наем, респ. за установяване на фактическа властта върху него и въобще да бъде предмет на сделки. Несъстоятелни са и оплакванията досежно другото наведено основание за нищожност – накърняване на добрите нрави по чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД. Въпреки разпределената доказателствена тежест ищеца не е доказал неинформираността си от наемодателя относно невъвеждането в експлоатация на наетия обект. Напротив, свидетелските показания и писмените доказателства установяват по категоричен начин известността на наемателя за това обстоятелство. На това сочи и ищцовото твърдение още в исковата молба - за наемането на помещението във „вид на карабина“, което се явява признание на неизгоден за него факт, тъй като сам по себе си този етап на изграждане автоматично изключва въвеждането му в експлоатация. При това положение и с оглед уговорката в чл. 4, т. 1, б. „г“ от договора, наемателя е имал достатъчно възможност да иска съдействието на наемодателя за въвеждането на обекта в експлоатация. За това обаче липсват каквито и да е данни, нещо повече – същият е въведен в експлоатация от самия собственик на 16.05.2018 г. Неоснователен е и искът по чл. 29, ал. 1 ЗЗД за унищожаване на процесния договор, като сключен в резултат на умишлено предизвикано у ищеца заблуждение от ответника. Установено е, че наемателя не само е бил в течение с процеса на въвеждане в експлоатация на наетия обект, но е уговорил с наемодателя задължението да му предаде всички документи на имота, с оглед снабдяването със съответните „разрешителни и др. подобни“ /чл. 4, т. 1, б. „г“ от договора/. В противен случай липсва житейска и правна логика от въпросната клауза, ако наетия обект е въведен в експлоатация. Поради неоснователността на главните искове е отхвърлена и заявената претенция по чл. 34, ал. 1 ЗЗД за връщане на сумата от 5001 лева, представляваща част от общо платения наем за исковия период от 60 480 лева.

Допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешаването на който е обусловило правните му изводи, постановени в основата на обжалвания съдебен акт. По отношение на този въпрос трябва да е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК. Независимо от предпоставките по ал. 1 въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност.

Атакуваното въззивно решение е валидно и допустимо.

Не са налице релевираните от касатора основания за допускане на касационното обжалване по реда на чл.280,ал.1,т.1 и т.3 ГПК. Поставените въпроси се отнасят до решаващите изводи на съда, че установената забрана в чл. 178, ал. 1 ЗУТ за ползване на строежи или части от тях, преди въвеждането им в експлоатация, не препятства възникването на договорно отношение по предоставяне под наем на процесното помещение. Същите са обусловили правните изводи на съда и отговарят на общото основание по чл. 280, ал. 1 ГПК, но по тях не се разкрива допълнителното основание. Цитираните от касатора в изложението за допускане на касационно обжалване съдебни решения на ВКС са неотносими. Касаторът не е обосновал и специалното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – какво е значението на поставените въпроси за точното прилагане на закона и за развитието на правото. При твърдение за липсата на съдебна практика е задължен да обоснове съществуването на непълнота, неяснота или противоречивост на конкретни норми, за да се създаде практика по приложението им. Съгласно т. 4 на Тълкувателно решение № 1/2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС точното прилагане на закона, е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, каквато не се установи, както и към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна съдебна практика, на каквато липсва позоваване, а развитие на правото е налице, когато произнасянето по материалноправен или процесуалноправен въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му, което ще доведе до отстраняване на неяснота в правната норма, каквито данни в случая липсват. За пълнота на изложението следва да се посочи, че автономията на волята на страните да определят свободно съдържанието на договора е ограничена от разпоредбата на чл. 9 ЗЗД в две посоки: съдържанието на договора не може да противоречи на повелителни норми на закона, а в равна степен и на добрите нрави. Добрите нрави са морални норми, на които законът е придал правно значение, защото правната последица от тяхното нарушаване е приравнена с тази на противоречието на договора със закона /чл. 26, ал. 1 ЗЗД/. Добрите нрави не са писани, систематизирани и конкретизирани правила, а съществуват като общи принципи или произтичат от тях. Един от тези принципи е принципът на справедливостта, който в гражданските и търговските отношения изисква да се закриля и защитава всеки признат от закона интерес. Следва да се посочи още, че в действащото законодателство не е предвидено ограничение до въвеждането в експлоатация от компетентния орган по чл. 177 ЗУТ имотите да не могат да са предмет на сделки – продажба, замяна, отдаване под наем на трети лица и др., а фактическо ползване на имота в съответния обем от собствениците е възможно и дори да не е издадено разрешение за ползване от Дирекцията за национален строителен контрол по чл. 177, ал. 2 ЗУТ /решение № 117/26.04.2011 г. по гр. д. № 718/2010 г. на ВКС, I г. о. и др./. В случая договорът е породил своето действие, тъй като обектът съществува реално – довършен е във вида по предназначение на ползването му „фитнес“. Ищецът е ползвал имота през почти целия срок на договора. Договорът е сключен за срок от три години, считано от 11.05.2015 г.,а Заповедта за забрана за ползване на обекта на основание чл. 178, ал. 5, вр. чл. 222, ал. 1, т. 6, т. 7 и т. 14 ЗУТ е издадена на 02.04.2018 г., като в същата е посочено, че подлежи на обжалване в 14-дневен срок от връчването й. Въззивният съд е съобразил трайната практика на ВКС, съгласно която при липса на възможност да се ползва имота според договореното предназначение, какъвто е настоящият случай, е налице основание да се претендира разваляне на договора за наем по правилата за това, включително и по реда на чл. 230, ал. 1 ЗЗД, но тя не би могла да обуслови нищожност на договора.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г. о.

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 364/14.06.2022 г., постановено по в. гр. д. № 147/2022 г. на Окръжен съд - Благоевград.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: