Производството е по чл.288 ГПК, образувано по съвместна касационна жалба на ищците Р. Ш. Я., Ф. Е. Я. (родители), Ш. Я. М. (дядо) А. Р. Ш. (сестра) на починалата на 25.12.2019г. в резултат на увреждания от пътно произшествие, настъпило на 13.11.2019г., А. Р. Ш. срещу решение № 56 от 25.02.2022г. по в. т.д.№ 664/2021г. на Апелативен съд В. в частта, имаща за резултат отхвърляне на предявените срещу ЗД „Евроинс“АД искове за разликата над 90 000лв. за всеки един двамата родители, за разликата над 25 000лв. за сестрата А. Ш. и в частта за потвърждаване на първоинстанционното решение по гр. д.№ 79/2020г. на ОС Русе за отхвърляне изцяло на иска, предявен от дядото на починалата - на ищеца Ш. М.. Решението в частта за уважаване на исковете на първите двама ищци до размер на по 90 000лв., съответно за 25 000лв. на четвъртата ищца е влязло в сила. Влязло е в сила и решението в частта за отхвърляне на исковете за разликата над 140 000лв. за първите двама ищци и над 35 000лв. за последните двама с оглед на обжалвания от ищците пред въззивната инстанция размер.

В касационната жалба са въведени доводи за неправилност поради неправилно приложение на разпоредбата на чл.51,ал.2 ЗЗД. Твърдението е, че не е изследвано съотношението между допуснатото от пострадалата съпричиняване с оглед неизпълнението на задълженията й по чл.137а, ал.1 ЗДвП и поведението на делинквента, а в настоящия случай съпричиняването от пострадалата не е доказано по категоричен начин. Според касаторите приносът не е установен от комплексната съдебномедицинска и автотехническа експертиза, която е оспорена, назначена е повторна - също оспорена като непочиваща на обективни данни и израдена на теоретични разсъждения и предположения, противоречащи си по основния въпрос за местоположението на пострадалата и действието на предпазния колан за избягване на уврежданията. Касаторите поддържат, че вещите лица са се произнесли с вероятност за телесните увреждания при евентуалното ползване на предпазен колан и изказали предположения; не извършили сравнение с травмите на водача и останалите пътници в автомобила, които според водача също са били без обезопасителни колани. Акцентира се, че при наличие на категорични доказателства за принос на пострадалия, намиращ се в причинна връзка с неговите увреждания, наложената съдебна практика е този принос да не надвишава 30%. Изложени са и съображения за неправилния според касаторите извод за отсъствие на материалноправна легитимация на ищеца Ш. Я. да получи обезщетение за вредите от смъртта на своята внучка. Поддържа се, че въззивният съд неправилно е приложил ТР №1/2016г. на ОСНГТК на ВКС, тъй като в тълкувателния акт не се съдържа изискване връзката да е заместваща - такава каквато би съществувала с рожден родител; в него не е прието, че обезщетение се присъжда само, когато лицата са живели непрекъснато в едно домакинство, единствено, когато преживелият е развил тежко психическо заболяване от настъпилата загуба. Считат, че такива изводи са несъвместими с непрекъснатия напредък на цивилизацията, необходимостта от свободно придвижване и технологичен напредък. Изложени са и оплаквания за допуснати процесуални нарушения и необоснованост.

Искането е за отмяна на обжалваното решение и връщане на делото за ново разглеждане от въззивната инстанция, която да се произнесе дали са налице предпоставките за приложение на разпоредбата на чл.51,ал.2 ЗЗД, или ако съставът на ВКС счете, че те са налице, да пререши въпроса за размера на съпричиняването от пострадалата в причинна връзка с допуснатите от делинквента нарушения и както и да определи справедливия размер на застрахователното обезщетение по иска, предявен от Ш. Я. М..

В изложението по чл.284,ал.1,т.3 ГПК се иска допускане на обжалването по въпросите:

1/ „За задължението на съда при определяне на наличието и степента на съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия да изследва причинно-следствената връзка и точното съотношение между поведението на пострадалия и противоправното поведение на водача и въз основа на това съотношение да определи на основание чл.51,ал.2 ЗЗД обективния принос на пострадалия за настъпване на вредоносния резултат“. Касаторите се позовават на допълнителната предпоставка по чл.280,ал.1,т.1,предл. последно ГПК, сочейки решенията по т. д.№ 3252/15 т. о. и №50177/16 на 4 г. о. на ВКС.

2/ „При направено възражение за съпричиняване по чл.51,ал.2 ЗЗД, за да определи обективния принос на пострадалия, длъжен ли е решаващият съд да прецени доколко страната, която го прави, го е доказала по категоричен начин при условие на пълно и главно доказване, както и да изследва причинно-следствената връзка между поведението на пострадалия и противоправното поведение на водача на птп за настъпване на вредоносния резултат?“ Касаторите се позовават на противоречие на обжалваното решение с решенията по т. д.№ 3252/15г. на 2 т. о. и по т. д.№ 1873/17 на 1 т. о. и цитираната в тях практика на ВКС.

3/ „Възможно ли е намаляване на обезщетението за вреди от деликт да бъде намалено на основание чл.51,ал.2 ЗЗД поради съпричиняване от пострадалата по предположение, без съпричиняването да е доказано при условие на пълно и главно доказване?“ при твърдение за несъобразяване на въззивния акт с практиката, обективирана в решенията на ВКС по гр. д.№ 638/12г. на 3г. о. и по гр. д.№ 1328/12г. на 3 г. о. и цитираната в тях.

4/ „Между дядо и внучка може ли да възникне такава трайна и емоционална връзка, в хипотеза, в която са живели заедно, независимо от родители, в хипотеза, в която са налични и други близки роднини по съребрена линия, заради съдържанието на която да търпят морални болки и страдания, които в достатъчна степен да дават основание да се счете, че дядото/бабата са материално легитимирани да претендират обезщетение да неимуществени вреди от смъртта на техните внуци по смисъла на ТР №1/2016г. на ОСНГТК на ВКС?“ Допълнителната предпоставка е въведена с аргумента, че съгласно практиката на ВКС (решението по гр. д.№ 280/18г. на 2 г. о.), тълкувателното решение не е източник на правото, поради което самото то не подлежи на тълкуване, а в хипотези, в които следва да се приложи разтълкувана по реда на чл.124 ЗСВ или чл.292 ГПК правна норма, въззивният съд следва да я приложи със съдържанието, произтичащо от указанията, дадени в ТР, а в случая въззивният съд недопустимо е подложил на тълкуване ТР№ 1/2016г.

5/ „Може ли съдът да игнорира допустимите и относимите към факти от спорното право доказателства без да посочи защо игнорира същите и не ги цени в съвкупност с останалия доказателствен материал?“ Допълнителна предпоставка не е въведена.

6/ „Следва ли експертизата да бъде обсъдена наред с всички доказателства по делото и длъжен ли е съдът да изложи мотиви защо възприема или не заключението на приетата по делото експертиза при наличието на две противоречиви си експертни изводи, оспорени от страните?“ при позоваване на несъобразяване от въззивната инстанция на решенията по гр. д.№ 1814/09г. на 4 г. о., по гр. д.№ 1371/09г. на 1 г. о.,, по гр. д.№ 2326/16г. на 1 г. о. на ВКС.

7/ „За задължението на въззивната инстанция да се произнесе по всички своевременно въведени с жалбата и отговора доводи за неправилност на обжалваното първоинстанционно решение“ поради противоречие с практиката на ВКС по гр. д. № 2970/18 на 1 г. о.

В писмен отговор ответното застрахователно дружество „Евроинс“АД оспорва наличието на предпоставките за допускане на обжалването и основателността на жалбата. В този смисъл е и становището в отговора, депозиран от третото лице-помагач на ответника „ОЗК Застраховане“АД.

За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното:

По касационната жалба срещу въззивното решение, имащо за резултат отхвърлянето на иска за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди на ищеца Ш. Я. М. от смъртта на неговата внучка А. Ш., на която кореспондира поставеният в изложението четвърти въпрос:

Съставът на апелативния съд, произнасяйки се по пренесения във въззивното производство (посредством жалбата на ищеца Ш. М., който е атакувал отхвърлянето от първоинстанционния съд на претенцията му за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на неговата внучка, предявена за 50 000лв. само за сумата от 35 000лв.) въпрос за материалноправната легитимация на този ищец, е изложил следните съображения: За доказване на фактическите твърдения за характера и съдържанието на отношенията между ищеца Ш. М. и неговата внучка А. като свидетел е разпитан племенник на ищеца който установява обстоятелства относно съществували привързаност, обич и уважение между ищеца и пострадалото лице, но такива са присъщи на родствената връзка между тях. В показанията няма данни за някаква особена връзка, която поради определени житейски обстоятелства да се различава от нормалната и да обосновава изключителност на отношенията нито в периода, докато ищецът и А. са живели заедно в едно домакинство в [населено място], [община], нито в периода след октомври 2017г., когато момичето е била редовна студентка в Ш. университет. Всички обстоятелства, които свидетелят установява съставляват част от обичайни отношения и не са израз на такава дълбока емоционална връзка, която да предположи прилагане на изключението, предвидено за лица, имащи право на обезщетение за вреди съгласно тълкувателно решение №1/2016г. на ОСНГТК на ВКС. Не се установява, че на ищеца са причинени болки и страдания, надхвърлящи страданието, свързано със смъртта на близък човек със същата родствена връзка.

С потвърждаване на извода на ОС Шумен за недоказана в процеса материалноправната легитимация на ищеца и за недоказани предпоставките за ангажиране на отговорността на застрахователя за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди на този ищец, са споделени фактическите изводи на първоинстанционния съд, който е анализирал свидетелските показания в аспекта на установеното от свидетеля, че А. е била лъчезарна и общителна, тя предизвиквала хората да и отвръщат със същото. Дядо й също изпитвал силна привързаност към нея, но не „делял внуците“. Споделени са и констатациите на окръжния съд, че обстоятелството, че А. и дядо й често били заедно, по-скоро е обусловено от обективния факт, че са живеели в една къща, а това, че той общувал по - често с нея, отколкото със сестра и А., както е обяснено от свидетеля, не е защото е обичал повече починалата си внучка, а защото тя е била по - общителна от сестра си.

Неоснователността на искането за допускане на обжалването по релевантния към възпроизведените по-горе съображения на съдебните инстанции по четвъртия въпрос произтича от обстоятелството, че той е хипотетичен. В обжалваното решение не е отречена материалноправната легитимация на преживял родственик или близък човек да получи обезщетение при предпоставките, посочени във въпроса. Релевантните правни изводи на въззивната инстанция не са в аспект на условна, евентуална възможност за признаване на материалноправна легитимация на родственик извън най-тесния кръг, а са изцяло съотнесени към конкретно приетите за установени по спора факти относно съдържанието на връзката между преживелия дядо и загиналата внучка. Отсъства основание за преценка въззивното решение по този въпрос да е постановено в отклонение от трайно формираната при приложението на ТР №1/2016г. на ОСНГТК на ВКС съдебна практика на касационната инстанция. Отсъства основание и да бъде счетено, че въззивната инстанция е вложила друг смисъл и е „тълкувала“ в неправилен аспект посоченото тълкувателно решение.

Неоснователността на искането за допускане на касационно обжалване по всички поставени в изложението въпроси, които касаят изводите на съда относно приетото наличие на съпричиняване - относно наличието на обективен принос загиналата и доказването му пряко произтича от следните констатации:

Исковете за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди са предявени в размер на по 200 000лв. за всеки един от двамата родители и в размер на по 50 000 за родствениците - дядо и сестра на починалата А. Ш.. Първоинстанционният съд е счел, че справедливото обезщетение е в размер на по 120 000лв. за първите двама ищци, а за четвъртата ищца - А. Ш. е 30 000лв. Приемайки степен от 30% на съпричиняване за настъпване на получените травми от пътувалата на задна седалка в лекия автомобил А. Ш. поради непоставен предпазен колан, довели до нейната смърт, настъпила малко повече от месец след пътната злополука, първоинстанционният съд е присъдил обезщетения съответно от по 84 000лв. за първите двама ищци и 21 000лв. за четвъртата ищца.

Въззивната инстанция е била сезирана с жалби от двете насрещни страни по спора. Ищците са обжалвали отхвърлянето на исковете им по съображения за неправилно приложение на разпоредбата на чл.52 ЗЗД в следните размери: първите двама ищци за разликата до 140 000лв., а третият и четвъртият за разликата до 35 000лв. при изрично заявено във въззивната им жалба становище, че те отчитат (т. е. признават) при така заявения обжалваем интерес допуснатото от страна на починалата съпричиняване от 30%. Признанието за наличие на съпричиняване и невъвеждането от тяхна страна в предмета и пределите на въззивното обжалване на приетия от първата инстанция принос и неговата степен изцяло съответства на петитума на тяхната жалба - присъждане на обезщетения в размер на 70 % от първоначално заявената претенция (съответно 140 000лв от сумата 200 000лв. за първите двама ищци и 35 000лв от сумата 50 000лв. за третия ищец и четвъртата ищца).

Произнасяйки се по въззивната жалба на ищците съставът на апелативния съд е приел, че справедливото обезщетение е в размер на 180 000лв. за родителите и 50 000лв. за сестрата на пострадалото лице. Въззивната инстанция изрично е посочила и отчела, че сумите, за които ищците са обжалвали първоинстанционното решение са в по-ниски размери от заявените в исковата молба, тъй като се признава наличие на основание за редуциране на обезщетенията предвид извода на окръжния съд за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалата в размер на 30%.

Произнасяйки се по въззивната жалба на ответното дружество, което е обжалвало определената от първоинстанционния съд степен на съпричиняване с твърдение че приносът е доказан в обем на 50%, поради което исковете на двамата родители следва да бъдат уважени в размер на 60 000лв., въззивната инстанция е приела, че съпричиняването е в степен на 50 %. При становище, че жалбата на ответника срещу легитимацията на преживялата сестра да бъде обезщетена за вредите, търпени от смъртта на А. Ш., е неоснователна, въззивната инстанция след редукция по реда на чл.51,ал.2 ЗЗД на определените по справедливост обезщетения, е стигнала до извод, че исковете на първите двама ищци следва да бъдат уважени в размер на по 90 000лв., а искът на преживялата сестра за сумата 25 000лв., поради което след частична отмяна на първоинстанционното решение за отхвърлянето им, е присъдила допълнително суми от по 6 000лв. (разликата над 84 000лв. до 90 0000лв.) за двамата родители и 4 000лв. (разликата над 21 000лв. до 25 000лв.) за четвъртата ищца.

От изложените констатации е видно, че въпросът за наличие на предпоставките за приложение на разпоредбата на чл.51,ал.2 ЗЗД и за допуснато от пострадалата допринасяне за настъпване на вредите в размер на 30% е разрешен с влязлото в сила решение на първоинстанционния съд, което не е обжалвано от ищците, които с въззивната си жалба са признали наличие на съпричиняване от пострадалата им родственица в степента, приета от окръжния съд - 30%. Поради това този въпрос е недопустимо да бъде преразглеждан, не може да бъде предмет на касационна проверка, не може да послужи като обща предпоставка за допускане на касационното обжалване.

С решение № 89 от 28.01.2020г. по т. д.№ 2741/2015г. на 1 т. о. на ВКС, е даден отговор на правния въпрос, по който касационното обжалване е допуснато - при своевременно въведено в производството по частичния иск възражение за съпричиняване, наличието на принос на увредения към настъпване на увреждането като правно значим факт, обуславящ приложението на чл.51, ал.2 от ЗЗД, се обхваща от силата на пресъдено нещо на решението по частичния иск. Съгласно тази практика, която настоящият състав изцяло споделя, при постановено между същите страни решение, с което наличието на принос на увредения за настъпването на увреждането, обуславящо приложението на чл.51,ал.2 ЗЗД, се обхваща от СПН на решението по частичния иск и не може да бъде пререшаван.

Даденото в хипотеза на уважен частичен иск от състава на 1 т. о. на ВКС разрешение е напълно приложимо и в хипотеза като настоящата - влязло в сила решение, с което е разрешен въпросът за наличие на съпричиняване; когато решението в частта за наличието на предпоставките за приложението на разпоредбата на чл.51,ал.2 ЗЗД и определената степен на допринасяне не е обжалвано от ищеца.

Както се посочи, поставените в изложението въпроси са относими към определяне наличието на съпричиняване. Дори да се приеме, че част от първия въпрос по приложението на чл.51,ал.2 ЗЗД съдържа релевантни за допустимия за обсъждане в касационното производство правен проблем относно приетия от въззивната инстанция конкретен по-голям обем, по-висока степен на допринасяне за настъпване на вредите от починалото момиче (при неподлежащ, както се посочи, на ревизиране въпрос за обективното наличие на принос от пострадалия в степен на 30%), касационно обжалване в този аспект на въпроса не следва да бъде допуснато:

При формирането на собствените си изводи относно степента на съпричиняване съставът на апелативния съд е изложил съображения, че по размера на приноса дължи произнасяне поради направеното от застрахователя оплакване в жалбата му, че поведението на пострадалото лице и причинната връзка между него и вида на претърпените вреди обосновават по висок процент в степен 1/2. От правна страна по съществото на този спорен въпрос е прието, че противоправното поведение на делинквента се състои в нарушения на ЗДвП, установени присъдата на наказателния съд (чл. 21, ал. 1, чл. 42, ал. 1, т. 2 ЗДП и чл. 63, ал. 2, т. 1 ППЗДП), а съпричиняването на вредоносния резултат от пострадалото лице е осъществено с нарушение на чл. 137а, ал. 1 ЗДвП. Счетено е, че наличието на причинно следствена връзка между това нарушение и настъпилата смърт на пострадалото лице е установено по безспорен начин по съображения, че експертите, на които е възложена повторната комплексна съдебно - медицинска и автотехническа експертиза, категорично изключват вероятност травмата, довела до смъртта на А. Ш., която е пътувала в средата на задната седалка на л. а. БМВ”, да се получи при правилно поставен предпазен колан, с какъвто е бил оборудван автомобилът. Въззивната инстанция е обосновала, че няма основание да не бъде кредитиран изводът на експертите, че при процесното ПТП не би настъпил летален изход за пострадалото лице при правилно поставен триточков предпазен колан. Обосновала е и, че поведението на пострадалата и делинквента като противоправни действия, респ. бездействия - нарушения на ЗДвП, са обусловили в равна степен настъпване на вредоносния резултат, при което процентът на съпричиняване на вредите от пострадалото лице следва да бъде определен на 50 %.

При несъгласието си с изводите на въззивната инстанция по въпроса, поставен в пункт 6 от изложението, касаторите некоректно се основат на два противоречиви експертни извода. Такова противоречие отсъства, тъй като вещите лица от първоначалната експертиза са посочили, че абсолютна корелация между използването на предпазните колани и предотвратяването на тежки травми не съществува, но съвременните изследвания сочат, че предпазните колани намаляват риска от травми при челен удар до 2.5 пъти. Вещите лица от повторната медицинска и автотехническа експертиза също са потвърдили извода, че най-голяма е ефективността на предпазните колани при челен удар, какъвто е и процесният, в която хипотеза коланът ще задържи максимално неподвижно тялото на пътника към седалката. Уврежданията на пострадалата са тежка черепно мозъчна травма, а правилно поставеният колан би предотвратил получаването на това увреждане; най вероятно увреждане щеше да се получи в областта на гръдния кош и корема, както това се е случило с пътуващите на предната седалка на автомобила. В случая необезопасеното тяло на пострадалата се е придвижило силно напред, леко наляво и нагоре във фазата на удара, който най-вероятно е в облегалката или подглавника на седалката на шофьора с челно-теменната област на главата.

Самостоятелно основание за недопускане на касационното обжалване по въпроса за степента на съпричиняване е отсъствието на релевантна въведена от касатора допълнителна предпоставка за осъществяване на факултативния касационен контрол. Въззивното решение в частта относно приетата конкретна степен на съпричиняване на пострадалата за настъпването на уврежданията й от непоставен обезопасителен колан не би могло да е в отклонение или в несъответствие с практиката, цитирана към първия въпрос, тъй като предмет на произнасяне в посочените от касаторите актове не е въпросът за определяне на конкретната степен, с която да се намали отговорността на дължащия обезщетение, а предпоставките, при които може да се приеме, че пострадалият е допринесъл за настъпване на вредите (необходимостта от установяване на причинната връзка между поведението на пострадалия и противоправното поведение на водача на моторното превозно средство, което не може да е по предположения, а приносът на пострадалия следва да бъде доказан по категоричен начин от страната, която е направила възражението).

Въззивното решение не е в отклонение от трайноустановената служебно известна на състава съдебна практика - при формиран извод за наличие на причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпването на вредите от злополуката и за наличието на основание за приложение на разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД за намаляване на обезщетението, съдът следва да съобрази степента на приноса за настъпването на вредите, което предполага съпоставяне на поведението на увредения с това на делинквента и отчитане тежестта на допуснатите от всеки нарушения, довели до настъпване на вредоносния резултат. Паралела и сравнението на поведението на участниците в движението, с оглед задълженията, които всеки е длъжен да съблюдава, ще обоснове конкретната за всеки случай преценка за реалния принос и разпределянето на отговорността за причиняването на вредите от деликта. Въззивното решение не е в отклонение от това разрешение, поради което произнасянето по въпроса относно приетия конкретен обем, с който обезщетението следва да бъде намалено, не следва да бъде допуснато до касационна проверка.

Разноски за производството не се присъждат. Ответникът не претендира такива, а разноски на третото лице помагач, което е направило искане, не се дължат.

Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т. о.

ОПРЕДЕЛИ:

Не допуска касационно обжалване на решение № 56 от 25.02.2022г. по в. т.д.№ 664/2021г. на Апелативен съд В. в обжалваната от касаторите част.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: