О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 581

София, 03.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б. първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети март две хиляди двадесет и трета година в състав:

Председател: МАРГАРИТА СОКОЛОВА

Членове: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА

ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА

като разгледа докладваното от съдия Генчева гр. д. № 4382 по описа за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

С решение № 478 от 19.05.2022 г. по в. гр. д. № 1930/2021 г. на Бургаския окръжен съд е потвърдено изцяло решение № 261087 от 26.08.2021 г. по гр. дело № 10728/2019 г. на Бургаския районен съд, с което е бил отхвърлен предявеният от Д. П. Н. и С. Х. Н. срещу Т. П. Д. и С. Б. Д. иск за делба на сграда с идентификатор ............по КК на [населено място]; прекратено е производството по делото по отношение на С. Б. Д.; допусната е делба на дървена постройка за сезонно ползване, изградена в ПИ ..............и са изключени от делбената маса ПИ ............, съставляващ УПИ ...-........и ПИ .............., съставляващ УПИ ...............

Въззивният съд е приел от фактическа страна следното:

Ищецът Д. Н. и ответницата Т. Д. са брат и сестра, наследници на починалия на 16.02.2011 г. техен баща П. Д. Н..

С нотариален акт № ...../1994 г. наследодателят П. Н. е признат за собственик на земеделска земя от 510 кв. м. в местността „К. с.“ в зоната на земеделско ползване в землището на [населено място], представляващ имот с планоснимачен № ........, ведно с построена в имота дървена постройка от 15 кв. м. за сезонно ползване.

Ищецът Д. П. Н. и съпругата му С. Х. Н. са признати с нотариален акт № ......../1994 г. за собственици на земеделска земя от 520 кв. м. в местността „К. с.“ представляващ имот с планоснимачен № ........, ведно с построена в имота дървена постройка от 18 кв. м. за сезонно ползване.

С нотариален акт № ......../1995 г. П. Д. Н. е учредил право на ползване на ответниците Т. П. Д. и С. Б. Д. върху 205 кв. м. незастроено място в източната част на имот пл. № ......, а на сина си Д. П. Н. – право на ползване върху западната част на имот пл. № ........... Със същия акт ищците Д. П. Н. и С. Х. Н. са учредили право на ползване на ответниците Т. П. Д. и С. Б. Д. върху 200 кв. м. незастроено място в източната част на имот пл. № ......и правото да построят една или повече жилищни, селскостопански, вилни или други законни сгради върху имота.

Прието е, че в сегашния имот пл. № .........е изградена без строителни книжа и разрешение процесната жилищна сграда. Строителството е извършено в периода 1997 – 1999 г. Сградата е търпим строеж по смисъла на § 127, ал.1 ПЗР на ЗИД на ЗУТ, съгласно удостоверение № 94-01-18038/1 от 15.06.2017 г. на [община].

Прието е за основателно въведеното от ответниците възражение за придобиване на сградата по давност. Съдът се е позовал на решение № 399/24.10.2011 г. по гр. д. № 1203/2010 г., ВКС, I-во г. о., в което е прието, че когато собственикът на земята допусне трето лице да строи в имота му за себе си, макар и без изрично учредено право на строеж, а след това не попречи в продължение на 10 години на владението на сградата на това трето лице, също възниква разделна собственост, тъй като третото лице придобива сградата по давност. Според показанията на свидетеля Г. Ц. процесната сграда е строена в място на С. и Д., там е присъствал и бащата на страните – бай П.. В период повече от 10 години сградата е била владяна от ответниците и е придобита от тях по давност.

Прието е, че конфигурацията на сегашните имоти пл. № ........и пл. № ......., представляващи съответно ПИ ..........и ПИ ...........по КККР на [населено място], не съответства конфигурацията на имоти № ....и № .........по предходния кадастрален план. Първоначално двата имота са били успоредни един на друг, а понастоящем са един до друг, като части от единия имот попадат в съседния и обратно. Следователно сегашните имоти не съответстват на имотите по приложените нотариални актове. Според вещото лице сегашните имоти се различават от предишните повече от допустимите стойности по чл.18 от Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри. Не са налице и условията на чл.16 ЗУТ – при първоначално определяне на земеделски имоти, които следва да влязат в регулация. Липсват актове на [община], които да са издадени на това основание, което евентуално би могло да обясни разликата в ситуирането на конкретните имоти, в който случай е възможно разместване на отделните имоти по отношение на граници и площ.

При тези данни от правна страна е прието, че не може да се допусне делба на двата поземлени имота, тъй като към момента липсва съвпадение по посочените в нотариалните актове граници, площ и разположение, сравнени с представените скици на двата имота, като разликите са повече от допустимите стойности по Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри.

За процесната сграда също не може да се допусне делба, тъй като тя не е съсобствена.

Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от ищците.

По отношение на жилищната сграда жалбоподателите поддържат, че съдът бил длъжен да се произнесе по многобройните им възражения за нищожност на учреденото право на строеж в полза на ответниците. Неправилен бил и изводът на съда, че ответниците са придобили сградата по давност. По този въпрос съдът не обсъдил доводите и доказателствата, представени от жалбоподателите. Съдът неправилно приложил към настоящия случай решение № 399/24.10.2011 г. по гр. д. № 1203/2010 г., I-во г. о., без да съобрази обстоятелството, че жалбоподателите са били съсобственици на имота, но не са знаели за строителството и затова не са могли да се противопоставят.

По отношение на поземлените имоти съдът не съобразил, че те представляват наследствена общност.

В изложението към жалбата се поддържат основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по следните въпроси:

1. Възможно ли е да се приложи институтът на придобивната давност, респективно възможно ли е да се упражни corpus и animus по отношение на неприсъстващи съсобственици, а вместо това анимусът на придобиващия да се манифестира пред трето лице /несобственик/, респ. съсобственик само на част от имота, а останалите съсобственици, спрямо които са приложени отрицателните правни последици на изтеклата давност нямат възможност да узнаят за строителството и да се противопоставят;

2. Възможно ли е да се придобие по давност незаконен строеж само от част от съсобствениците, когато за строежа е издадено удостоверение за търпимост от съответната техническа служба, а останалите съсобственици нямат възможност да узнаят за строителството, респ. за владението, и да се противопоставят;

3. Как следва да се индивидуализират границите на двата имота, когато те представляват наследствена общност, чиито външни граници са непроменени, респ. съвпадат със скици и нотариални актове, но вътрешните разделителни граници между отделните два имота са изменени.

По поставените въпроси въззивното решение влизало в противоречие с решение № 399/24.10.2011 г. по гр. д. № 1203/2010 г., I-во г. о., решение от 06.07.2010 г. по гр. д. № 1459/2009 г. на ВКС, I-во г. о. и решение № 137 от 29.11.2018 г. по гр. д. № 4874/2017 г. на ВКС, II-ро г. о.

Отделно от това по третия въпрос се поддържа основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.

Ответниците в производството Т. П. Д. и С. Б. Д. не вземат становище по жалбата.

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното:

Касационната жалба срещу основното решение е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, срещу решение на въззивен съд по иск за делба, което е в обхвата на касационния контрол независимо от цената на иска.

Не е налице поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване по първите два въпроса, които са свързани с отхвърлянето на иска за делба на жилищната сграда с идентификатор .............по КК на [населено място]. Според свидетелските показания тази сграда е строена през периода 1996-1998 г., а тогава все още са съществували старите имоти № ....и № ........, описани в нотариалните актове от 1994 и 1995 г., от които имот № ....е бил собственост на наследодателя П. Н., а имот № ........– на ищците Д. Н. и С. Н.. Строителството е извършено само в тогавашния имот № .........., собственост на наследодателя П. Н., за когото свидетелят Ц. е установил, че се е радвал на построеното и за когото няма данни до смъртта си през 2011 г. да се е възпротивил на владението на ответниците. Нещо повече – от учреденото от него през 1995 г. вещно право на ползване на дъщеря му Т. в източната част на имот № .........., където впоследствие е построена и сградата, следва изводът, че наследодателят е предназначил тази част от имота за своята дъщеря – обстоятелство, което се потвърждава и от показанията на свидетеля С.. По силата на приращението по чл.92 ЗС с приключване на строителството сградата е станала собственост на П. Н. и владението от ответниците върху сградата е осъществявано по отношение на собственика П. Н., който е бил съгласен с него. Новият кадастрален план от 1999 г., който променя конфигурацията на притежаваните имоти и който съответства на сегашното положение по действащата кадастрална карта, не може да създаде съсобственост за двата имота, а оттам и до съсобственост на сградата, както не може да създаде съсобственост и самата кадастрална карта. Както е прието в ТР № 8 от 23.02.2016 г. на ВКС по тълк. д. № 8/2014 г., ОСГК, одобрените по реда на ЗКИР кадастрални карти и кадастрални регистри имат декларативно действие; от тях не произтичат промени във вещноправния статут на имотите. Същото се отнася и за кадастралните планове, какъвто е този от 1999 г., отразяващ състоянието на имотите според учреденото вещно право на ползване, а не според границите на собствеността. Следователно ответниците Т. Д. и С. Д. са упражнявали владение върху сграда, която е била собственост на П. Н., който до смъртта си през 2011 г. не се е противопоставил на това владение. Ето защо изводът на въззивния съд, че в тази хипотеза спорната сграда е придобита по давност от ответниците през периода 1998 – 2008 г., съответства изцяло на решение № 399/24.10.2011 г. по гр. д. № 1203/2010 г. на ВКС, I-во г. о, на което въззивният съд се е позовал. Строителството не е извършено в имот на ищците или в имот, в който те да са били съсобственици, затова въпросът възможно ли е да се упражни corpus и animus по отношение на неприсъстващи съсобственици, а вместо това анимусът на придобиващия да се манифестира пред трето лице /несобственик, не съответства на данните по делото и затова по него не може да се допусне касационно обжалване. Неотносими към спора са и решение от 06.07.2010 г. по гр. д. № 1459/2009 г. на ВКС, I-во г. о. и решение № 137 от 29.11.2018 г. по гр. д. № 4874/2017 г. на ВКС, II-ро г. о. Първото касае придобиване по давност на съсобствен имот, а второто дава разяснения кога е налице хоризонтална етажна собственост и съответно – кога делбата на земята е недопустима. Тези хипотези в случая не са налице. Не може да се допусне касационно обжалване и по втория въпрос, който поставя акцент върху това, че процесната сграда е незаконен строеж. Няма колебание в практиката на ВКС, че придобивните основания по чл.77 ЗС се отнасят и за незаконните строежи – в този смисъл е например решение № 195 от 23.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4951/2007 г., I г. о., в което се приема, че въпросът чия собственост са търпимите строежи се решава според доказателствата за придобиване на тези строежи по някои от предвидените в закона придобивни способи - със сделка, по давност, по приращение или др.

Не е налице и основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по третия въпрос. Освен че е неясно зададен, по изложените по-горе съображения в настоящия случай няма данни и двата поземлени имота, които са предмет на делба, да представляват „наследствена общност“, затова този въпрос също не отговаря на общата предпоставка на чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.

В частта, с която от делба са изключени двата поземлени имота, касационното обжалване следва да се допусне служебно на основание чл.280, ал.2, предл.2 ГПК поради възникнало съмнение за допустимостта на въззивното решение. Следва да се провери дали съдът се е произнесъл по редовна искова молба, ако в нея се обосновава наличие на съсобственост по наследяване върху един имот /пл. № ..../ и наличие на изключителна собственост на ищците върху друг съседен имот /пл. № ......../, а се иска делба на два съсобствени имота с различна конфигурация и граници от тези на първоначалните имоти, без реално да се сочи юридически факт, от който възниква съсобственост върху двата новообразувани имота, какъвто би могъл да бъде план по чл.16 ЗУТ.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 478 от 19.05.2022 г. по в. гр. д. № 1930/2021 г. на Бургаския окръжен съд в частта, с която е потвърдено решение № 261087 от 26.08.2021 г. по гр. дело № 10728/2019 г. на Бургаския районен съд, с което е бил отхвърлен предявеният от Д. П. Н. и С. Х. Н. срещу Т. П. Д. и С. Б. Д. иск за делба на сграда с идентификатор .............по КК на кв. М., [община].

ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 478 от 19.05.2022 г. по в. гр. д. № 1930/2021 г. на Бургаския окръжен съд в частта, с която е потвърдено решение № 261087 от 26.08.2021 г. по гр. дело № 10728/2019 г. на Бургаския районен съд, с което са изключени от делбената маса ПИ ............, съставляващ УПИ ............ и ПИ ..........., съставляващ УПИ ............. по плана на кв.М., [община].

УКАЗВА на жалбоподателите в едноседмичен срок от съобщението да внесат по сметка на ВКС държавна такса в размер на 50 лв. и в същия срок да представят доказателства за внасяне на таксата, в противен случай жалбата ще бъде върната.

Делото да се докладва за насрочване след представяне на доказателства за внасяне на таксата.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: