Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на О. В против решение № 84/16.03.2022 г., постановено по гр. д.№ 122/2022 г. от състав на Окръжен съд – Русе.

Ответникът по касационната жалба я оспорва, с писмен отговор.

Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.

С обжалваното решение, съдът е приел предявения иск с правно основание 79 ЗЗД и обективно съединен иск с правно основание чл.86 ЗЗД за основателни и е потвърдил постановеното в този смисъл решение на първоинстанционния съд.

Съдът е приел за неоснователно възражението на ответната страна, че процесният договор между страните бил прекратен с отправеното от ищеца писмо до Кмета на Общината на 03.01.2020 г. Съгласно чл. 7 от договора, страните са се споразумели относно начина на прекратяване на действието на договора – 6- месечно писмено предизвестие, отправено до другата страна. Съдът е посочил, че писмото от 3.01.2020 г., на което ответната страна се позовава, не представлява писмено предизвестие за прекратяване на договора по смисъла на чл. 7, тъй като липсва ясно изразена воля за това. Този извод съдът е направил с оглед при съвкупната преценка с останалите ангажирани по делото доказателства – от една страна издаваните и депозирани пред Общината през следващите 13 месеца от ищеца договори за правна помощ и съдействие в изпълнение на договорната връзка между тях и от друга – отправеното от ответника на 22.04.2021 г. уведомление за разваляне на договора. Съдът е посочил, че ако Общината считаше договора за прекратен още на 3.01.2020 г. нямаше да предприема последващи действия по прекратяването му година и 3 месеца след това, признавайки на практика неизгодният за нея факт, че договорът е бил действащ до този момент.

Прието е, че задължението за заплащане на месечно възнаграждение по чл. 2 не е било в зависимост от това дали през съответния месец е било осъществявано правно обслужване и в какъв обем, а се е следвало при всяко положение, поради обстоятелството, че довереникът се е поставил на разположение на абоната да му предостави договорените услуги при необходимост от такива, при поискването им. В договора не е било предвидено задължение за страните да се съставят отчети, протоколи или други документи за приемане на работата, поради което липсата на такива не може да е показател за липса на престация от страна на ищеца или пък да обоснове извод за недължимост на уговореното месечно възнаграждение. Съгласно договореното в чл. 7, отчет се дължи едва при прекратяване на договора. С подаваните ежемесечно договори за правна помощ, ищецът е декларирал готовността си да изпълнява поставените му задачи, т. е. бил е на разположение. За неотносим е приет въпросът, че такива не са му били поставяни, по което обстоятелство липсва спор. Въведеното от страна на ответника възражение, че договорът между страните не е бил изпълняван поради настъпил остър конфликт на интереси и пълна липса на доверие се е прието за недоказано, като е прието, че общината е разполагала с предвидени в договора средства да прекрати облигационната връзка между страните щом е считала, че по една или друга причина не желае повече да бъде обвързана от нея, но е сторила това едва през м. април, 2021 г.

От чл. 3 на договора съдът е приел, че при изпълнението му адвокатът ще бъде обвързан от договор за правна услуга едва при допълнително възлагане на защитата по водените от и срещу Общината дела, в който случай обаче е необходимо допълнително съгласие за възнаграждение по самостоятелно мандатно правоотношение, към което евентуално биха били относими въведените от жалбоподателя възражения за липса на изпълнение, неотчитане и пр. Посочено е обаче, че дължимият резултат по процесния договор, за който в чл. 2 е уговорено и се претендира в настоящото производство възнаграждение, изисква предоставяне на възможност за консултиране, съответно изпълнението ще е налично и в случаите когато за съответния период не е възникнала нужда от консултиране и съвет не е поискан. Въз основа на горното съдът е приел, че тъй като договорът е бил действащ към месеците февруари, 2020 г. – март, 2021 г., за абоната е съществувало задължение да заплати на насрещната страна договорените абонаментни такси в размер от по 1000 лв. на месец.

В изложението на касационните основания относно допустимостта на касационното обжалване се твърди, че съдът се е произнесъл по правни въпроси при наличието на предпоставките на чл.280, ал.1, т.1, т.3 и ал.2 ГПК.

Позоваването на касационното основание „очевидна неправилност“, съдът извежда с твърдението за допуснато нарушение от страна на въззивния съд по отношение на тълкуването на термините разваляне и прекратяване на договора. Безспорно е било в процеса, че действието на договора е прекратено с отправянето на уведомлението от 28.04.2021 г., като претенцията на ищеца е за период до тази дата, поради което този въпрос не е съществен за изхода на спора и не може да доведе до извод за очевидна неправилност.

Не се сочи конкретен правен въпрос, който да е разрешен при наличието на предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 ГПК – поради противоречие с практиката на ВКС.

С цитираните решения е прието, че с договора за правно обслужване адвокатът не поема задължението да изпълни конкретни задачи, с него той се задължава да поема изпълнението на определени по вид задачи, които ще му бъдат възлагани през определен период от време. При изпълнението на този договор адвокатът е обвързан от договор за правна услуга едва след като му е възложена конкретна задача и само след такова възлагане отношенията между страните при последващо оттегляне на възлагането се уреждат от правилата на договора за изработка или за мандат. Когато страната иска да се оттегли от договора за правно обслужване (ненаименован, рамков по естеството си договор), като престане занапред да възлага конкретни задачи, отношенията между страните се уреждат, ако не е уговорено друго, от общите правила на закона за изпълнение, неизпълнение, разваляне или по друг начин прекратяване на договора /р.№212/03.11.2017 г. по гр. д.№ 358/2017 г. ІV гр. отд./.

Правото на адвоката да получи възнаграждение от полагане на труд в изпълнение на възложеното му от доверителя по договор за такава услуга възниква тогава, когато е налице възлагане и положен труд. При сключен договор за предоставяне на адвокатски услуги при поискване, когато такива услуги не са предоставени, адвокатско възнаграждение не се дължи. Според уговореното в договора може да се дължи възнаграждение за ангажимент – т. е. не за извършена услуга, а за това, че адвокатът е поел задължение за готовност да се грижи за работите на възложителя. Тъй като договорът е ненаименован (няма законова уредба), поемането на такива задължения от страните по него не може да се предполага, а следва да е сторено изрично /р.№94/20.04.2021 г. по гр. д.№ 2752/2020 г. ІV гр. отд./.

Съдът не се е отклонил от тълкуването, дадено с двете решения, предвид конкретния казус, имащ за предмет спор по договор за ангажимент – т. е. не за извършена услуга, а за това, че адвокатът е поел задължение за готовност да се грижи за работите на възложителя.

Останалите поставени правни въпрос касаят възможността за разваляне или прекратяване на договора, въпроси, които са неотносими към спора, доколкото съдът не е отрекъл тази възможност за всяка една от страните по договора, но е приел, че тази възможност е използувана от ответника в края на исковия период, а не преди или по време на посочения в исковата молба период, което би довело до други изводи относно основателността на иска.

Предвид изложеното, не са налице касационни основания относно допустимостта на обжалването. В полза на пълномощника на ответника по касационната жалба следва да се присъди сумата от 690 лева, на основание чл.78, ал.3 ГПК, определена на основание чл.7 вр. чл.9, ал.3 от Наредба № 1 за минималните адвокатски възнаграждения, в редакцията към момента на сключването на договора за правна защита и съдействие.

Водим от горното, състав на ВКС

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 84/16.03.2022 г., постановено по гр. д.№ 122/2022 г. от състав на Окръжен съд – Русе.

ОСЪЖДА О. В да заплати на адвокат П. Г. АК - Русе сумата 690 /шестотин и деветдесет/ лева, на основание чл.38 ЗЗД вр. чл.7 вр. чл.9, ал.3 от Наредба № 1 за минималните адвокатски възнаграждения.

Определението е окончателно.

Председател: Членове: 1. 2.