О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 568
София, 30.03.2023 г.В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Р. Б. първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети март две хиляди двадесет и трета година в състав:
Председател: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
Членове: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева гр. д. № 4237 по описа за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
С решение № 1010 от 07.07.2022 г. по в. гр. д. № 317/2022 г. на Софийския апелативен съд е потвърдено решение № 265784 от 17.09.2021 г. по гр. д. № 10840/2017 г. на СГС, I-11 състав, поправено с решение № 266691/24.11.2021 г., с което е отхвърлен предявеният от „Скорпио“ ООД – в несъстоятелност срещу „Булвес 77“ ЕАД иск по чл.108 ЗС за собственост на следните вещи: 4 броя силози „Prado“; модел GB 48-48/13 за съхранение на чисто зърно с влажност до 18% и височина на цилиндъра 14.579 м., обща височина 18.889 м., обем 2 664 куб. м., диаметър 14.553 м., капацитет 2118 т. на база сухо зърно – 780кг/куб. м.; 8 броя вентилатори „Х.“, модел ВЦНН 6.9-4, 7,5кВт; 1 брой пасарелка Prado; 2 броя буферни силози Prado 47, модел S. 18 C 8 с обем 250 куб. м. или 200 тона; зърнопочистваща машина „M.“ – Франция, модел P N 1253 VP; зърносушилна „Мecmar“ – Италия, модел RT 175/8 – поточна с непрекъснат цикъл на сушене с производителност 200 т. на ден при 5 пункта влага с диаметър на цилиндъра 2,5 м. обем 17 куб. м./12.7 тона, 15 кВт. ; буферен силоз за зърно 10 куб. м., сер. № 20761; технологично оборудване на силозите, състояща се от 6 броя редлери; 5 броя изваждащи шнекове, 4 броя измитащи шмекове; 2 броя трипътни клапи, 3 броя двупътни клапи; 4 броя шибър електромоторен; самотечни тръби; 1 брой силово и релейно ел. табло; 4 броя силови и релейни ел. табла за измитащите шнекове, силово релейна инсталация; заземителна и гръмоотводна инсталация – 4 броя силози, автоматична система за температурен контрол на 4 броя силози.
Въззивният съд е приел от фактическа страна, че с нотариален акт № ..../26.03.2010 г. е учредена договорна ипотека от „И.“ ООД в полза на „Р. /България/“ ЕАД върху поземлен имот с идентификатор ..........по КККР на [населено място], с начин на трайно ползване „За складова база“, с площ от 3123 кв. м., задно с построените в имота силози за фуражно зърно І-ви етап /4 броя силози, 2 броя буферни силози, елеваторна шахта и елеваторна кула и авторазтоварище с команден пункт/, съгласно разрешение за ползване № СТ-12- 789/13.08.2008 г. на ДНСК, както и 4 броя силози за фуражно зърно, които следва да бъдат построени в имота, съгласно разрешение за строеж № 461/07.11.2006 г. на [община], както и всички бъдещи постройки и подобрения в имота.
По молба на взискателя „Р. /България/“ ЕАД от 13.03.2013 г. е образувано изпълнително дело № 20131630420056 при ДСИ при РС – [населено място] срещу длъжниците „И.“ ООД, „Гала М“ ЕООД, „ГАЛА“ ООД и „Г. И. Х. АД, като един от имотите, по отношение на които е насочено принудителното изпълнение, е ПИ 48489.1.944 с площ от 3123 кв. м., задно с построените в имота силози за фуражно зърно І-ви етап /4 броя силози, 2 броя буферни силози, елеваторна шахта и елеваторна кула и авторазтоварище с 4 команден пункт/ съгласно разрешение за ползване № СТ-12-789/13.08.2008 г. на ДНСК, както и 4 броя силози за фуражно зърно, които предстои да бъдат построени в имота. По изпълнителното дело е представен и договор за особен залог на машини, съоръжения и оборудване от 26.03.2010 г., подписан от „И.“ ООД като залогодател и „Р. България“ ЕАД. Видно от Приложение 2 към него част от заложеното имущество са 4 бр. силози Prado, 4 вентилатори Х., Елеваторна кутия, пасарелка Prado, 2 бр. буферни силози Prado, зърнопочистваща машина M. и зърносушилна Mecmar.
С решение № 1764/28.10.2013 г. по т. д. № 3772/2013 г., VI-20 състав на СГС е открито производство по несъстоятелност на дружество „И.“ ООД. С определение № 1421/11.06.2014 г. по ч. гр. д. № 2034/2014 г. е разрешено продължаването на производството по индивидуално изпълнение по изпълнително дело № 20131630420056.
С постановление за възлагане на недвижим имот от 01.07.2014 г. по посоченото изпълнително дело ПИ ............, задно с построените в имота вещи, изброени в исковата молба, са възложени на „Булвес 77“ ЕАД.
С решение от 22.10.2014 г. на ОС-Монтана по в. гр. д. № 229/2014 г. жалбата на Б. Н. срещу постановлението за възлагане е оставена без уважение, тъй като съдът е приел, че от наведените в жалбата твърдения, а и от приложените към делото писмени доказателства, не се установява към момента на извършване на обжалваните действия в изпълнителното производство въпросните вещи да са се намирали във владение на жалбоподателя. Постановлението за възлагане e влязло в сила на 06.02.2017 г. и след това е извършен въвод във владение на новия собственик.
Прието е, че с протокол от 26.04.2016 г. е одобрена съдебна спогодба по гр. д. № 105/2015 г. на Врачанския окръжен съд между Б. Б. Н.-ищец, и „И.“ ООД-в несъстоятелност – ответник, за това, че съгласно договор от 15.07.2008 г. собствеността върху спорните вещи е преминала върху Н. в деня на подписване на договора, когато е предадено и владението върху тях, но „И.“ ООД – в несъстоятелност, е запазило фактическа власт върху тях и е останало техен държател за срока на уговореното в договора право на ползване – за период от 5 години от сключване на договора. Посочено е, че срещу това първата страна е заплатила продажна цена от 25 100 лева, като е предоставила безвъзмездно за срока на ползване вещите на втората. Страните са се съгласили, че вещите не са върнати след изтичане на срока на ползване – на 15.07.2013 г. Ответникът е признал, че ищецът е собственик на процесните вещи, които са предмет и на настоящото дело, и се е задължил да ги върне в срок до 3 работни дни. По делото е представен приемо-предавателен протокол от 27.04.2016 г. между Б. Н. и „И.“ ООД - в несъстоятелност, в който е посочено, че в изпълнение на одобрената съдебна спогодба по гр. д. № 105/2015 г. на ВрОС са предадени всички вещи, предмет на спогодбата.
С договор за покупко-продажба на движими вещи от 12.05.2016 г., процесните вещи са продадени от Б. Н. на „Скорпио“ ООД за сумата от 400 000 лева, от които 10 000 лева платени в деня на подписване на договора, а в останалата част – дължими разсрочено.
Според заключението на техническата експертиза силозите, в това число и процесните и оборудването към тях, представляват съоръжения, които поради изключително големия си обем и с оглед тяхната стабилност и безопасност за експлоатация се монтират неподвижно към нарочно бетонирана и подравнена площадка в недвижим имот и се закрепват върху специални монолитни бетонови фундаменти. Както силозите, така и машините, могат да бъдат премествани и транспортирани без да бъдат разрушени или съществено увредени, като при необходимост от демонтиране фундаментите, към които силозите са закрепени не се демонтират, но самите фундаменти не са част от оборудването. Монтирането на съоръженията върху строителната площадка представлява строеж по ЗУТ. Посочените в исковата молба вещи се намират в недвижимия имот, в който е извършило оглед. Според експертизата, карето от 4 броя силози марка PRADO е решено класически, като същите са с диаметър 12.73 м. и обща височина 18,26 м. от дебелостенна гофрирана поцинкована стоманена ламарина монтирани върху пръстеновиден ивичест фундамент с височина 2,50 м. и ширина 1,50 м. и инсталационна плоча с дебелина 20 см., оформяща канали за вентилация и изваждащ шнек. За приемане на зърното е оформено авторазтоварище с габарити 6/12 м. като до него е развита транспортна галерия, преминаваща в елеваторна шахта с размери 3,50/3,50 м., а върху транспортната галерия е разположен команден пункт с габарити 4,50/4,50 м. Самостоятелно са решени буферен силоз, силоз отпадъци и сушилня. Вещото лице сочи, че такова оборудване се закупува обичайно като комплект за оборудване на силозно стопанство. Пазарна цена на процесните вещи е в размер на 748 667 лева.
От правна страна въззивният съд е приел, че ищецът „Скорпио“ ООД – в несъстоятелност не е собственик на процесните вещи въз основа на договора за покупко-продажба от 12.05.2016 г., сключен с Б. Н.. Както този договор, така и предхождащата го съдебна спогодба по т. д. № 105/2015 г. на ОС-Враца, са били оспорени от ответника „Булвес 77“ ЕАД с твърдения за нищожност на няколко основания. Съдът е приел, че договорът от 15.07.2008 г. не е представен по делото, но неговото съдържание е цитирано в протокола от съдебно заседание по т. д. № 105/2015 г. на ОС-Враца и е част от одобрената в това заседание спогодба между страните. Прието е, че договорът е абсолютно симулативен и антидатиран. Той представлява частен документ, който няма достоверна дата спрямо трети лица по смисъла на чл.181 ГПК, включително и срещу ответника по делото „Булвес 77“ ЕАД. По делото не са събрани доказателства, че договорът е сключен именно на посочената в него дата. Напротив, при съобразяване на останалите доказателства следва да бъде прието, че договорът е съставен най-рано през 2014 г. Именно през 2014 г. за пръв път Б. Н. се позовава на него в жалбата си срещу постановлението за възлагане по изпълнителното дело № 20131630420056. Въпреки че според клаузите на договора „И.“ ООД е следвало да върне предоставените му за ползване вещи през август 2013 г., но не го е сторило, Б. Н. завежда иск едва през 2015 г. за собствеността и връщането на вещите. В същото време дружеството „И.“ ООД е заложило през 2010 г. същите вещи в полза на „Р. България“ ЕАД, което не би могло да стори, ако през 2008 г. вече ги бе продало на Б. Н.. Очевидно договорът е съставен след 2010 г. и вероятно това е направено през 2013 г. - 2014 г., след като е образувано изпълнително дело срещу „И.“ ООД. Целта е била да се осуети принудителното изпълнение върху вещите, защото ако те са продадени от „И.“ ООД през 2008 г., то ипотеката върху тях, като част от строеж върху ипотекиран недвижим имот, би била нищожна на основание чл.167, ал.3 ЗЗД и банката не би могла да проведе изпълнение върху тях, тъй като те не биха били собственост на длъжника. Освен че договорът е антидатиран, той е сключен при абсолютна симулация, като в същото време антидатирането е един от доводите за тази симулация. Освен че договорът е антидатиран и съставен за целта да бъде осуетена продажбата на вещите по изпълнителното дело срещу „И.“ ООД, очевидно страните по него не са желали да постигнат прехвърляне на собствеността на процесните вещи, а са преследвали единствено посочената погоре цел. За това говори на първо място обстоятелството, че процесните вещи, веднъж вложени в строежа на зърнобазата в [населено място] през 2006 г., никога не са били отделяни от нея и никога не са преминавали във владение на друг, освен на „И.“ ООД до 2017 г., когато купувачът „Булвес 77“ЕАД е въведен във владение по изпълнителното дело. Те са там и понастоящем, което се установява от изслушаните СТЕ. Освен това, ако страните целяха да прехвърлят собствеността на вещите, те не биха сключили договора при нищожно ниската цена от 25 100 лева, при положение, че същата е над 700 000 лева към настоящия момент, съобразно заключението на вещото лице, а освен това купувачът Б. Н. не би ги предоставил безвъзмездно на продавача „И.“ ООД за ползване за 5 години. Липсва всякаква икономическа логика в тази уговорка, освен ако тя не е прикривала действителните цели на страните по договора. Абсолютната симулация води до нищожност на договора. Като сключена въз основа на нищожен договор, съдебната спогодба, която по своя характер също е договор, също е нищожна. Ето защо договорът от 15.07.2008 г. и сключената въз основа на него съдебна спогодба не са могли да породят последици, съответно – собствеността върху процесните вещи не е преминала от първоначалния собственик „И.“ ООД към Б. Н., съответно в неговия правоприемник „Скорпио“ ООД.
За пълнота въззивният съд е посочил, че напълно споделя и приетото от първата инстанция относно характера на процесните вещи като принадлежност към главната вещ след влагането им в комплекс – зърнобаза през 2006 г. и невъзможността им да бъдат самостоятелно обект на сделка поради функционалната им свързаност със строежа на зърнобазата до отделянето им от същата. А такова отделяне не се установява някога да е извършвано след 2006 г.
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от ищеца „Скорпио“ ООД-в несъстоятелност, чрез синдика И. Р..
Жалбоподателят се позовава на договора от 12.05.2016 г. и съдебната спогодба по гр. д. № 105/2015 г. Твърди, че по това дело участвал и взискателят АПС „А. България“ ЕООД и спогодбата имала значението на решение по чл.440 ГПК, с което са отречени правата на длъжника в изпълнителното производство. Счита, че изводът за нищожност на договора от 12.05.2016 г. бил направен въз основа на косвени доказателства. Ответникът „Булвес 77“ знаел за правата на ищеца, тъй като съдебната спогодба била представена по изпълнителното дело. Придобивното основание, на което се позовавал ответникът, било недействително, тъй като редът за изпълнение и възлагане на движими вещи бил различен от този за недвижими имоти. Част от претендираните по делото вещи изобщо не били посочени в постановлението за възлагане. Нямало значение за изхода на делото по какъв начин е заплатена цената по договора за продажба на движимите вещи. Неправилен бил и изводът, че те следват главната вещ.
В изложението към жалбата се поддържа, че въззивното решение противоречи на практиката на ВКС за начина на доказване на симулацията. Сочат се решение № 17 от 13.06.2019 г. на ВКС по т. д. № 1104/2018 г., I т. о., решение № 205 от 25.11.2013 г. на ВКС по гр. д. № 3243/2013 г., II г. о., решение № 1449 от 14.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4699/2007 г., IV г. о. и решение № 198 от 10.08.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5252/2014 г., IV г. о.
Отделно от това въззивното решение било недопустимо, тъй като съдът излязъл извън предмета на делото, разглеждайки невъведени в процеса възражения срещу иска. Плод на предположения били разсъжденията на съда за действителната дата на договора за покупко-продажба от 15.07.2008 г. Извън заявените обстоятелства по делото били изводите на съда, че „И.“ ООД не би могло да предостави на банката като обезпечение част от процесните вещи, ако преди това ги е продало на Б. Н.; разсъжденията за възможната нищожност на договора за ипотека; разсъжденията за ниската цена по договора за продажба на вещите, както и разсъжденията за нищожност на договора за съдебна спогодба, без направено възражение за това.
Ответникът в производството „Булвес 77“ ЕАД оспорва жалбата. Счита, че не са налице основания по чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК за допускането до разглеждане по същество.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, срещу решение на въззивен съд по иск за собственост, което е в обхвата на касационния контрол.
Не са налице обаче поддържаните основания по чл.280, ал.2, предл.2 и чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Не съществува вероятност въззивното решение да е процесуално недопустимо поради произнасяне извън предмета на правния спор. Подобна хипотеза би била налице само ако съдът се е произнесъл по непредявен иск, а в случая такова нарушение нито се твърди, нито е налице, тъй като съдът е постановил решението си в рамките на предявения иск по чл.108 ЗС. Жалбоподателят мотивира оплакването си за недопустимост на въззивното решение с твърдение, че съдът се е произнесъл по ненаведени от ответника правозащитни възражения. Дори тези твърдения за бяха верни, то въззивното решение би било неправилно, а не недопустимо. Произнасянето по непредявени възражения представлява нарушение на съдопроизводствените правила, обезпечаващи спазването на основни начала на гражданския процес, и води до неправилност, а не до недопустимост на решението - в този смисъл решение № 243 от 30.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 479/2012 г., IV г. о. Отделно от това в настоящия случай още с отговора на исковата молба ответникът „Булвес 77“ ЕАД е направил множество възражения срещу предявения иск, включително за липса на достоверна дата на договора от 15.07.2008 г. и за неговата нищожност като привиден договор. Съдът е имал основание да се произнесе по тези възражения и да прецени дали купувачът по този договор Б. Н. е могъл да придобие права върху спорните вещи и впоследствие да ги прехвърли на ищеца „Скорпио“ ООД с договора от 12.05.2016 г. Ето защо не е налице основанието по чл.280, ал.2, предл.2 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Не е налице и основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Въззивното решение е в пълно съответствие с посоченото от жалбоподателя решение № 17 от 13.06.2019 г. на ВКС по т. д. № 1104/2018 г., I т. о. То дава отговор на въпроса кои лица са „трети“ по смисъла на чл.181 ГПК, като се основава и на друга практика на ВКС по този въпрос. Въззивният съд също е изложил в решението си съображения какво се разбира под трети лица по смисъла на чл.181 ГПК, като се е позовал на същото решение № 235 от 4.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 176/2010 г., II г. о., на което се основава и посоченото от жалбоподателя решение № 17 от 13.06.2019 г. на ВКС по т. д. № 1104/2018 г., I т. о. Съответен на тази практика на ВКС е изводът на въззивния съд, че договорът от 15.07.2008 г. няма достоверна дата по отношение на ответника „Булвес 77“ ЕАД, който е такова „трето лице“ по смисъла на чл.181 ГПК, спрямо което достоверната дата следва да се докаже от лицето, което черпи права от този договор, т. е. от „Скорпио“ ООД /в несъстоятелност/. Дружеството „Булвес 77“ ЕАД черпи права върху спорните вещи от длъжника в изпълнителното производство „И.“ ООД въз основа на постановлението за възлагане от 01.07.2014 г., което има достоверна дата, тъй като тя е част от официален диспозитивен документ. Неговите права не могат да бъдат засегнати от сделка, с която същият праводател /“И.“ ООД/ е прехвърлил на другиго /Б. Н./ същите вещи въз основа на частен документ, който може да бъде и антидатиран. Затова чл.181 ГПК изисква доказването на достоверна дата на този частен документ от лицето, което се ползва от него. В съответствие със закона и практиката на ВКС по прилагането му въззивният съд е изследвал кой е най-ранният момент, в който би могъл да бъде сключен договорът между “И.“ ООД и Б. Н. за продажба на процесните вещи и е достигнал до извода, че това би могло да бъде най-рано през 2014 г., когато Б. Н. се е позовал на него в жалбата си срещу постановлението за възлагане по изпълнителното дело 20131630420056.
Решение № 205 от 25.11.2013 г. на ВКС по гр. д. № 3243/2013 г., II г. о., решение № 1449 от 14.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4699/2007 г., IV г. о. и решение № 198 от 10.08.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5252/2014 г., IV г. о., не са относими към спора по настоящото дело и не могат да послужат като основание за допускане на касационно обжалване по поставения въпрос за начина на доказване на симулацията. Това е така, защото по посочените дела се разисква въпросът може ли страната по един договор да доказва неговата симулация с други доказателства, извън обратен документ или начало на писмено доказателство, докато по настоящото дело не страната, а трето лице твърди симулацията. В посочените решения ВКС се позовава на разпоредбата на чл.134, ал.2 ГПК /отм./, аналогична на чл.165, ал.2 ГПК, която изисква обратно писмо или начало на писмено доказателство при доказване на симулация. В изр.2 на същата разпоредба обаче изрично е посочено, че това ограничение не се отнася за трети лица или за наследници, когато сделката е насочена срещу тях. Такова трето лице, срещу което е насочен договорът от 15.07.2008 г., е ответникът „Булвес 77“ ЕАД. За доказване на симулацията по отношение на него не се изискват обратно писмо или начало на писмено доказателство, тъй като той не е страна по сделката и не би могъл да разполага с такива документи.
Налице е практика на ВКС, според която симулацията може да се доказва и с косвени доказателства, когато е насочена срещу трето лице, което не е страна по сделката, или срещу наследник. В този смисъл например е решение № 403 от 5.08.2010 г. на ВКС по гр. д. № 684/2009 г., III г. о.; решение № 31 от 9.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 502/2011 г., III г. о., решение № 229 от 14.12.2016 г. на ВКС по гр. д. № 2221/2016 г., III г. о. В настоящия случай въззивният съд е достигнал до извод за абсолютна симулация на договора от 15.07.2008 г., обсъждайки няколко обстоятелства по делото, които разкриват целта на този договор и нежеланието на страните за действително обвързване по него. По този начин съдът е достигнал до извод за доказана симулативност на договора въз основа на обстоятелства, които няма пряко, а само косвено значение за разкриване на симулацията: че не е доказано договорът за продажба между “И.“ ООД и Б. Н. да е сключен на посочената в него дата 15.07.2008 г. и въобще да е сключван преди извършване на публичната продан, от която черпи права ответникът по делото „Булвес 77“ ЕАД; че ако този договор съществуваше на посочената в него дата, “И.“ ООД не би било собственик на процесните вещи и не би могло да обезпечи с тях свое задължение към „Р. България“ ЕАД; че цената на сделката е силно занижена; че при една действителна продажба купувачът няма интерес да предоставя вещите за безвъзмездно ползване на продавача за продължителен период от време; че тези вещи никога не са били отделяни от земята, към която са трайно прикрепени; че купувачът не е искал да ползва вещите преди публичната продан; че една такава привидна продажба цели противопоставянето на взискателя в изпълнителното производство и на купувача на публичната продан. Всички тези обстоятелства са обсъдени от въззивния съд и в съвкупност по косвен начин установяват симулацията, като възможността за косвено доказване съответства на посочената практика на ВКС.
При този изход на делото на ответника следва да се присъдят сторените разноски за касационното производство – сумата от 14853 лв. по договор за правна защита и съдействие от 01.11.2022 г.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1010 от 07.07.2022 г. по в. гр. д. № 317/2022 г. на Софийския апелативен съд.
ОСЪЖДА „Скорпио“ ООД - в несъстоятелност, ЕИК 111579770, да заплати на „Булвес 77“ ЕАД, ЕИК 202696868, сумата от 14853 лв. разноски за касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: