Производството е по чл. 288 във вр. с чл. 280 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на В. Б. И., представляван от назначения му процесуален представител адв. Д. Х., срещу въззивно решение №1647/05.11.2021 г. по в. гр. д. № 1640/2021 г. на Варненски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 261244/09.04.2021 г. по гр. д № 14745/2019 г. на Варненски районен съд и е отхвърлен предявеният от жалбоподателя срещу О. В иск с правно основание чл. 45 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 12 624,46 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди във връзка с премахнатите от ответника обекти в поземлен имот с идентификатор ***, с адрес: [населено място], [улица], а именно: масивна постройка, представляваща гараж от 22 кв. м., подпорна стена и ограда.

Касаторът е представил изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, в което се позовава на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, като е формулиран следния въпрос: „Въззивният съд, като съд по съществото на правния спор, длъжен ли е да направи свои фактически и правни изводи по делото, като обсъди в тяхната съвкупност всички допустими и относими доказателства, възражения и доводи на страните?“. Жалбоподателят твърди, че даденото от въззивния съд разрешение на поставения въпрос е в противоречие с решение № 37 от 29.03.2012 г. по гр. д. № 241/2011 г., І г. о. на ВКС, решение № 87 от 02.07.2013 г по гр. д. № 829/2012 г., I г. о. на ВКС, решение № 27 от 02.02.2015 г. по гр. д. № 4265/2014 г., IV г. о. на ВКС и решение № 10 от 01.02.2012 г. по гр. д. № 130/2011 г., І г. о. на ВКС.

Касационната жалба е процесуално допустима, доколкото е подадена в срок от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване акт.

Предпоставките за допускане на касационно обжалване не са налице, като съображенията за това са следните:

Твърденията в исковата молба са, че при изграждането на път ответникът е разрушил собствените на ищеца гараж, ограда и подпорна стена, изградени в поземлен имот с идентификатор ***. Гаражът бил построен през 1977 г. въз основа на строително разрешение № 70/1976 г., а подпорната стена – по предписание на общината.

Ответникът е оспорвал иска, като е възразил, че не е разрушавал описаните в исковата молба сграда, ограда и подпорна стена.

За да постанови обжалвания акт, въззивният съд приел за установено, от представения по делото нотариален акт № 8/16.05.2005 г., че жалбоподателят и съпругата му са признати за собственици въз основа на давностно владение на жилище и гараж, построени в държавен недвижим имот с площ от 647 кв. м., находящ се в [населено място], [улица], № 87Б, съставляващ ПИ № * по КП на 29 подрайон на [населено място] – местност „В.”, при граници на имота – скат, ПИ № *, път и ПИ № *. Установено е още, че в акт за частна държавна собственост № 5518/01.02.2005 г. за поземлен имот № * с площ от 647 кв. м. по КП на 29 подрайон [населено място], на стойност 5 280 лв., е отразено, че правата върху имота са предоставени на областен управител на Варненска област, съгласно чл. 18 от ЗДС. От представения по делото акт за държавна собственост № 8015/28.07.1965 г. е видно, че недвижимия имот, находящ се в [населено място], [улица], представляващ държавно дворно място от 400 кв. м. – неурегулиран парцел в[жк], вляво от шосето за [населено място], е одържавен, на основание чл. 6 от ЗС, както и че същият е бил заграбен и застроен от Б. П. – баща на ищеца по делото. Съдът констатирал, че съгласно акт за частна общинска собственост № 7985/10.10.2014 г. ПИ с идентификатор *** е частна общинска собственост на осн. §42 от ПЗР към ЗИД на ЗОС.

С влязло в сила решение по гр. д. № 8408/2016 г. на Варненския районен съд е отхвърлен предявения от касатора иск за установяване правото на собственост, на основание придобивна давност, върху поземлен имот с идентификатор *** по отношение на държавата и общината.

От извършената по делото съдебно-техническа експертиза съдът приел за установено, че процесния поземлен имот с идентификатор *** е ограден от източна, западна и южна страна с ограда и метални колове с мрежа. Посочва се, че експертът не е констатирал наличие на документи за отстъпено право на строеж в полза на ищеца или неговия праводател. Цитираното строително разрешение № 70/1976 г. не е за построяване на гараж. Съществуващият път /нанесен в кадастралната карта с идентификатор ***/ не засяга поземлен имот с идентификатор ***. В кадастралните планове от 1950 г., 1968 г. и 1984 г., също е нанесен път, който не засяга имота. От обясненията на експерта в съдебно заседание е видно също така, че в имота е налична подпорна стена, изградена на северната му граница към съществуващия път. Не са били намерени останки от друга подпорна стена или постройка /в имота е налична стопанска такава с площ от 22 кв. м./.

Предвид така установената фактическа обстановка, въззивният съд приел, че ищецът не е доказал изграждането на процесните гараж, ограда и подпорна стена, тяхното местонахождение и че същите са били съборени вследствие действия на ответната страна поради изграждане на път. В тази връзка съдът препратил към доводите на първоинстанционния съд на основание чл. 272 от ГПК, който приел за установено, че жалбоподателят не бил собственик на имота, върху който били изградени процесните гараж, ограда и подпорна стена, в резултат на което последните не били негова собственост. С тези мотиви предявеният иск бил отхвърлен.

Не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване. Аргументите за това са следните:

Поставения от касатора въпрос се отнася до това, длъжен ли е въззивният съд да направи свои фактически и правни изводи по делото, като обсъди в тяхната съвкупност всички допустими и относими доказателства, възражения и доводи на страните. Въпросът е свързан с наведени от касатора доводи за необоснованост на обжалваното решение, доколкото въззивният съд препратил към мотивите на районния съд.

Поставеният въпрос не е разрешен от въззивният съд в противоречие с цитираната от касатора практика на ВКС. С въззивното решение съдът е потвърдил първоинстанционното решение, като на основание чл. 272 ГПК е препратил към мотивите на първоинстанционния съд. Настоящият съдебен състав преценява, че в случая не е налице съществена разлика между мотивите на първоинстанционния съд и тези в решението на въззивния съд по въпрос от предмета на делото, с оглед на което подобно препращане е допустимо. Само за пълнота следва да се посочи, че съдът не е отрекъл задължението си да обсъди обстоятелствата, на които се основава претенцията. С обжалваното решение въззивният съд е извършил самостоятелна преценка на събрания по делото доказателствен материал и е направил свои фактически и правни изводи по предмета на спора, като е приел за недоказано изграждането на процесните гараж, ограда и подпорна стена, тяхното местонахождение и че същите са били съборени вследствие действия на ответната страна. В производството по чл. 288 ГПК не може да се изследва въпросът дали правилно, въз основа на доказателствата по делото, въззивният съд е направил определени доказателствени изводи, и да се обсъждат необосноваността и незаконосъобразността като пороци на въззивното решение съгласно чл. 281, т. 3 ГПК.

Не се установява и наличието на допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Жалбоподателят не е обосновал допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, на което се е позовал, така, както е предвидено в т. 4 от TP № 1 /19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС: не е посочил кои норми са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по тълкуването им, нито коя съдебна практика е неправилна или остаряла и се нуждае от осъвременяване, нито е обосновал настъпили изменения в законодателството или обществените условия. С оглед изложеното, наведените от касатора твърдения представляват доводи за допуснато от въззивния съд процесуално нарушение, които не подлежат на разглеждане в настоящото производство по чл. 288 ГПК и не са в състояние да обосноват допускането на въззивния акт до касация.

На основание гореизложеното не следва да бъде допускано касационно обжалване на въззивното решение.

Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1647/05.11.2021 г., постановено по в. гр. д. № 1640/2021 г. по описа на Варненски окръжен съд.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: