Производство по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от К. Х. А. против решение № 129 от 04.05.2022 г. по гр. д.№ 133/2022 г. на Окръжен съд отм. а Загора, с което е потвърдено решение № 260755 от 08.11.2021 г. по гр. д.№ 877/2020 г. на Старозагорски РС. С последното е отхвърлен предявеният от него иск по чл. 108 ЗС против Г. И. И. да се признае за установено, че ищецът е собственик на 178/900 ид. ч. от дворно място, находящо се в [населено място], [община], съставляващ УПИ *** от кв. ***, описано в нот. акт № *** г. и за предаване владението върху тази идеална част, както и за отмяна на този нот. акт.

В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон, защото съдът е приел, че е приложена регулацията на придаваемото место от 178 кв. м., предмет на иска без да е проведена процедурата по ЗТСУ отм., поради допуснати съществени процесуални нарушения, тъй като не са обсъдени относими към спора доказателства – скицата от 30.05.2017 г. и за необоснованост на извода, че праводателите на ответника са придобили процесните 178 кв. м. в идеална част върху площта на урегулираният поземлен имот по давност.

В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 ГПК са наведени основанието по чл. 280, ал.1, т.1 и т.3 и ал.2 пр.3 ГПК по въпроси, отнасящи се до приложението на регулацията по ЗТСУ отм., Твърди се противоречие с ТР № 3/1993 г. на ОСГК на ВКС на извода, че ответникът е придобил по давност придаваемото место по регулация независимо, че не е изпълнена процедурата по ЗТСУ отм. за заемане на придаваемото место.

Ответникът по касация оспорва допускането до касационен контрол, тъй като въззивното решение е съобразено със закона и съдебната практика относно действието на регулационния план по ЗТСУ отм. и установените факти по делото, че спорната площ е завладяна от праводателите на ответника преди около тридесет години.

Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение, което подлежи на обжалване е, поради което съдът я преценява като допустима.

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:

По делото е установено следното:

С нот. акт № *** г. А. Х. А., С. Х. Д. и ищеца К. Х. А. са признати за собственици на основание наследство и давност по т.2 на дворно место от 413 кв. м. в [населено място], от които 109 кв. м. отредени за улица при осови т. 113-115, 126 кв. м. придаваеми към УПИ *** от кв. ***и 178 кв. м., придаваеми към УПИ *** в кв. ***. Предмет на настоящия спор е последното придаваемо место от 178 кв. м. Наследниците на първите двама собственици са продали на ищеца К. А. своите общо 12/18 ид. ч. от съсобствени имоти, между които е и местото от 178 кв. м. по т.2 от н. а. № *** г. В нот. акт спорните 178 кв. м. са част от имот пл. № ***. В приложена по делото на РС Скица № 2339/20.09.2019 г. е отразено, че ПИ ***е с площ 235 кв. м., 109 се придават за улица и 126 кв. м. се придават към УПИ ***. / л. 10 от делото на РС/ Видно от писмо от 07.06.2019 на О. С. З, не е проведено отчуждаване за местото, предвидено за улица по осови точки 113-115, но улицата е реализирана и през нея се осигурява достъп до УПИ ***, УПИ ***, УПИ ***, УПИ *** и УПИ ***. Не е реализирана улицата при осови точки 108-109 и на место тази част представлява дере./ л. 77/

С н. а. № *** г. М. В. Т. прехвърля на сина си Н. И. Т. дворно место от 710 кв. м., съставляващи парцел *** от кв. ***по плана на З.. След смъртта на Н. Т. на 16.09.2015 г., неговите наследници М. С. Г.-Т., И. Н. Т. и С. Н. Т.-Д. с н. а. № *** г. са признати за собственици по давност на 1788/900 ид. ч. от УПИ ***, кв. ***, целия с площ 900 кв. м. По приложеното нот. дело за издаване на този нот. акт е представен /описан в постановлението на нотариуса и заверен от него/ протокол № 12 от 25.06.1998 г., от който е видно, че придаваемите 169 кв. м. от имот ***към УПИ ***, кв. ***са оценени. В скицата по нот. дело № 1098 от 30.05.2017 г., извадка от плана, одобрен със заповед № 1688/13.05.1993 г. е отразено, че УПИ *** е с площ 900 кв. м. и, че 178 кв. м. от тях са от имот ***. /л. 126/ По делото няма данни за заплащане стойността на придаваемото место от собствениците на УПИ *** от кв. ***. Легитимирайки се с двата нот. акта, наследниците на Н. Т. продават на ответника Г. И. И. целия УПИ *** с площ 900 кв. м.

От СТЕ се установява, че за селото действащият регулационен план е от 1993 г., а предходния е одобрен 1957 г. По планът от 1957 г. процесната площ попада в имот 100, записан на наследодателя на ищеца Х. К. А.. Предвидено е прокарване на улица, която в частта от о. т. 106 до 172 разделя имота на две части. Попадащата площ под улицата е 114 кв. м. Тези 114 кв. м. са отчуждени с решение по протокол 51-65 от 27.04.1965 г. и на основание пар. 77-78 ППЗПИНМ, обезщетение за тази част не се дължи на собственика. /л.56 от делото на РС/ За частта от имот ***, попадаща в кв.***се отрежда парцел ***с площ 603 кв. м., като 100 кв. м. се придават към парцел***. За частта от имот пл № ***, попадаща в кв. ***се обособява парцел ***с площ 706 кв. м., като от имот ***попадат в него само 294 кв. м. Действащият план, одобрен 1993 г. отрежда първоначално за имот ***парцел ***, но поради възражение на собствениците на съседни имоти, за това, че ако се одобри проекта за план, няма да могат да влизат в имотите си, е отпаднало отреждането на парцел за имот ***. От него е предвидено придаване по регулация на 178 кв. м. към парцел ***. Комбинирана скица между двата плана не е изготвена от вещото лице. В Общината няма данни за уреждане на регулационните сметки по регулация. Установено е само оценяването на придаваемото место с прококол № 12/1998 г., приложен по нотариалното дело. СТЕ е установила обаче, че това место е оградено към УПИ *** и оградата е стара, т. е. придаваемото место се ползва от ответника. Тази ограда е към улицата. Имотната граница на имот ***, попадаща в очертанията на УПИ *** обаче е запазена в плана и за нея не е поставен знак за общност. Свидетелите също установяват, че оградата е правена от праводателите на ответника преди повече от двадесет години.

Първата инстанция е отхвърлила иска, като е приела, че придаваемото место е заето по установения от закона ред, предадено е доброволно от праводателите на ищеца, владяна е повече от 10 години от праводателите на ответника и от него след като му е прехвърлен имота, поради което ищецът не се легитимира като собственик на частта от 178 кв. м., отнесена към площта на целия парцел.

Ищецът е обжалвал решението на РС. Представената от него заповед за частично изменение на регулационния план досежно имоти ***и имот ***от кв. ***не е приета като доказателство поради това, че се отнася за други имоти, различни от имот процесните ***и парцел ***.

За да потвърди решението на РС, въззивната инстанция е приела, че на основание чл. 110 ЗТСУ отм., придаваемите по регулация 178 кв. м. са отчуждени и придадени към парцел *** и това отчуждително действие настъпвало още с приемане на плана, но е условно и придобива значение на безусловно когато регулацията бъде приложена по един от трите начина. Посочените от съда начини обаче са: чрез плащане, по давност чрез владение на придаваемото место от този, който е останал във владение или чрез издаване на нот. акт по чл. 134, ал.3 ЗТСУ отм. Въззивният съд е приел, че регулацията е приложена чрез завладяване на придаваемото место от 178 кв. м. и владението му повече от десет години. Не е възприет доводът на ищеца, че придаваемото место не може да се придобие по давност, че по отношение на него давност тече само след като се проведе процедурата по ЗТСУ за заемането му. Съдът е приел, че този довод противоречи на ТР № 3/1993 г. на ОСГК на ВС, в което се приемало, че дворищно регулационния план се счита приложен от момента, когато настъпи трансформация на регулационните линии в имотните граници в хипотезата на чл. 33, ал.2 ЗТСУ отм., в т. ч. и след заемането на придадените части и владението им, продължило повече от десет години от деня на това заемане.

В изложението към касационната жалба се твърди противоречие с ТР № 3/1993 г. на ОСГК на ВС. Формулирани са общо осем въпроса, но първите три от тях се отнасят до това, може ли да се придобие по давност придаваемо по регулация место ако регулацията не е приложена по нито един от трите способа, предвидени в ЗТСУ / отм/. Тези начини са: 1/.чрез плащане, 2/.със нотариално заверено заявление /декларация/ по чл. 111 ЗТСУ отм., в което правоимащите заявяват, че са обезщетени и 3/.чрез издаване на нот. акт по чл. 134, ал.3 ЗТСУ, който обаче изисква искането за издаване на нот. акт за придаваемото место поради погасяване на вземането да се съобщи по реда на ГПК на бившия собственик, като заинтересован да получи обезщетението. Ако последния възрази, закона изисква спора да се разреши по съдебен ред. С ТР № 3/1993 г. е разяснено, че когато регулационния план е одобрен на три основания - при грешка или непълнота в кадастралния план, който е послужил като основа за изработване на регулационния план / по чл. 32, ал.1 т.2 ЗТСУ /, когато при одобряване на регулационния план е допусната явна фактическа грешка / чл. 32, ал.1 т.4 ЗТСУ / или при закононарушение на предвижданията на регулационния план / чл. 32, ал.1 т.5 ЗТСУ / е налице засягане на субективни права. Затова при наличие на тези три основания за изменение на регулационния план, нормата на чл. 33, ал.2 ЗТСУ отм. придава правно значение и на владението, но само ако преди това регулацията е приложена по един от трите начина, т. е. реализирано е изискване за законно заемане на придаваемата площ. Така само ако е завзет имота след прилагане на регулацията по един от трите начина и кумулативно след това е продължило владението в продължение на десет години, независимо от наличието на основанията на изменение на плана, регулационните граници по приложената регулация и продължилото десет години владение са основание тези граници да се трансформират в имотни.

Въззивната инстанция е приела, че само на основание давностно владение може да се придобие придаваемо по регулация место от собственика на парцела, към който се придава без значение дали е приложена регулацията по някой от посочените три начина. Този извод противоречи на разясненията, дадени с ТР № 3/1993 г. на ОСГК на ВКС Поради констатираното противоречие следва да се допусне касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1 т.1 ГПК по уточнения от съда въпрос: може ли да се придобие по давност придаваемо по регулация место ако регулацията не е приложена по нито един от трите способа, предвидени в ЗТСУ / отм/.

Водим от горното, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 129 от 04.05.2022 г. по гр. д.№ 133/2022 г. на Окръжен съд отм. а Загора по касационна жалба, подадена от К. Х. А..

Указва на касатора да внесе държавна такса за разглеждане на касационната жалба по същество в едноседмичен срок от съобщението в размер на 50 лв. и да представи квитанцията по делото. При неизпълнение, касационната жалба ще бъде върната.

След внасяне на определената държавна такса, делото да се докладва за насрочване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: