ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 547

гр. София, 28.03.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ 4-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Жива Декова

Членове: А. Ц. Ф. Владимиров

като разгледа докладваното от А. Ц. К. гражданско дело № 20228002103826 по описа за 2022 година

Производството е по чл. 288 ГПК и е образувано по касационна жалба на Г. Г. срещу решение №192/22г. на Монтански окръжен съд, с което родителските права за децата Б. и А., родени през 2014г., са предоставени на майката С. Г.. Иска се допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК и по чл. 280, ал.2, пр.3 ГПК.

Делото е било образувано по искова молба на С. К. Г. срещу Г. Б. Г. за развод, поради дълбоко и непоправимо разстройство на брака, и за предоставянето на родителските права върху двете деца близнаци Б. и А., родени през 2014г., по време на брака, на нея.

Ответникът е възразил, че вина за разстройството на брака има ищцата, тъй като имала извънбрачна връзка с друг мъж. Поискал е родителските права да бъдат възложени на него по следните причини - майката не се е грижила за децата, оставяла ги сами, заключени в къщи, заради извънбрачната и връзка, както и заради работата и на дневни и нощни смени, разполагал с по - добри жилищни и битови условия, и имало кой да му помага - брат и майка.

Въззивният съд е приел, че вина за разстройството на брака имат и двамата съпрузи, както и че не е установено по делото ищцата да е имала извънбрачна връзка по време на брака. Родителските права е предоставил на майката по причини, че децата са на възраст, при която нуждата от майчини грижи е по - наложителна, въпреки, че съдът е констатирал, че бащата има преимущество по отношение на жилищните и битови условия, както и предимство относно помощта от роднини при грижите за децата. Отхвърлил е възражението на ответника, че на майката и липсва родителски капацитет, въз основа на Социалния доклад, който констатирал, че родителите притежават необходимите родителски качества и са способни да се грижат за отглеждането и възпитанието на децата, като имат и необходимите за това социално - битови условия. Съдът не е възприел показанията на св. Ц. Г. (брат на ответника), че майката не се грижи за децата и не желае да се грижи за тях, и че доброволно е оставила децата при напускане на семейното жилище. Съдът е приел, че свидетелят е заинтересован и не е кредитирал показанията му заради останалите доказателства по делото-Социалния доклад, обясненията на майката, дадени пред съда, че децата не следва да се отделят от нея и че е в състояние да им даде необходимите грижи, включително и заради подадената от майката искова молба веднага след напускането на семейното жилище с искане за привременни мерки и предоставяне родителските права на нея. Освен това от новите факти, настъпили по време на изпълнението на привременните мерки, които предоставят родителските права на майката, съдът е направил извод, че в случая, когато майката е трябвало да замине за Варна и е поискала да остави децата на бащата, но той отказал, тъй като това било извън режима за лични контакти, тогава бащата при осъществяване на личните контакти с децата не е бил воден от грижата за тяхното благополучие и желанието да са заедно, а е отказал да вземе децата при себе си извън определения му режим, за да дискредитира майката като родител и за да издейства благоприятно за себе си решение по спора за родителските права. Същият извод е направил съда и относно случая, при който майката била във Варна за един ден, а децата останали в Монтана с по - голямата им шестнадесетгодишна сестра, а бащата, който бил много притеснен, не отишъл да види децата, а се обадил на тел.112, за да прати полицаи да проверят какво правят децата му. Съдът е заключил, че майката е по - подходяща да упражнява родителските права, тъй като безкористно се грижи за благополучието на децата.

В касационната жалба е посочено, че съдът необосновано е приел, че не е доказана извънбрачната връзка на ищцата, че не са обсъдени свидетелските показания, дадени от брата на ответника, които установяват, че майката не се е грижила за децата, оставяла ги е сами в къщи, без надзор, че децата искали да останат да живеят при бащата, че майката е имала множество връзки с мъже преди брака и 15г. дъщеря от предишна връзка, не е искала повече деца. Неправилно било прието, че майката е по - подходяща да упражнява родителските права, тъй като е купила апартамент в [населено място], както и че 16г. и дъщеря може да упражнява надзор върху братята си, игнориран бил критерият „жилищно - битови условия. Необосновано било прието, че бащата не се грижи за благополучието на децата, тъй като отказът му да вземе децата при себе си извън режима за лични контакти не е виновно поведение.

В изложението към жалбата се поддържа основание по чл. 280, ал.1, т.1 и по ал.2, пр.3 от ГПК. Формулирани са следните въпроси: Длъжен ли е съдът да обсъди всички доводи на страните и доказателствата по делото? Длъжен ли е съдът да посочи в решението си върху кои доказателства основава приетата фактическа обстановка? Може ли съдът да основе решението си на предположения, а не на доказателства по делото? Длъжен ли е съдът да прецени показанията на заинтересуван свидетел заедно с целия доказателствен материал? Длъжен ли е съдът служебно да събере всички доказателства от значение за възлагането на родителските права?

Настоящият състав на ВКС счита, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т.1 и на ал.2, пр.3 от ГПК, за допускане на касационно обжалване.

Въззивният съд е обсъдил всички относими доводи и доказателства като е посочил въз основа на кои доказателства се установяват релевантните за делото факти. Спорът между страните дали извънбрачната връзка на ищцата е основание за дълбокото и непоправимо разстройство на брака, е разрешен със СПН, че такова основание не съществува. Решението на въззивния съд в тази част е влязло в сила като необжалваемо. Този въпрос не може да се пререши

от ВКС.

Съдът не е игнорирал предимството на бащата по отношение на критериите „жилищно - битови условия и „помощ от близки, напротив установил го е по делото. За съда не е било решаващо желанието на майката да купи жилище в [населено място], нито помощта, давана от 16- годишната и дъщеря. Затова въпросът дали съдът може да основе решението на предположения е неотносим, не е обуславящ.

За съда е било решаващо възрастта на децата и че майката притежава необходимите качества и способности за гледане и възпитание на децата, както и необходимите жилищни и битови условия за това. Относно установяването на родителския капацитет на майката, съдът не е кредитирал показанията на брата на ответника, доколкото са изолирани в сравнение с останалия доказателствен материал по делото - Социален доклад, обяснения на майката, свидетелски показания, упражняването на родителските права по време изпълнението на привременните мерки и справянето с възложените родителски задължения. По този начин, като е обсъдил свидетелските показания на брата на ответника заедно с останалите доказателства, съдът е постъпил в съответствие с практиката на ВКС (р.№ 250/15г. на I ГО, р.№ 65/10г. на IV ГО и др.).

Не е обуславящ и последния въпрос относно задължението на съда служебно да събира относими доказателства. Касаторът не сочи какви доказателства съдът не е събрал служебно, нито какви доказателствени искания са отхвърлени от съда, а такива не се установяват и от настоящия състав на ВКС.

От мотивите към решението не се установява очевидна неправилност, тъй като решението е постановено по правилата за въззивното производство, уредени в ГПК, обсъдените доказателства са годни да установят фактите по делото, и квалификацията на фактите съответства на нормата, която ги урежда. Не се установява нарушение на правилата на формалната и на правната логика.

Воден от горното, ВКС, състав на III ГО

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 192/ 05.07.22г. на Окръжен съд - Монтана.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: Членове:

1.

2.