О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 525
София, 28.03.2023г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Р. Б. трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети март , две хиляди и двадесет и трета година в състав:
Председател : ЕМИЛ ТОМОВ
Членове : ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
Г. Н.
изслуша докладваното от съдията Е. Т.
гр. дело №104/2023 г.
Производството е по чл. 307 ал.1 ГПК .
Образувано е по молба на А. Б. М. от [населено място] с вх. № 300320/18.08.2022г, допълнена с молба от 03.10.2022г подадени за отмяна на влязлото в сила решение № 10453/05.07.2021 по въззивно гр. дело № 1935/2020 г. на Софийски апелативен съд с което е потвърдено решение № 1380/20.02.2020г. по гр. дело № 16757/2017 г. на Софийския градски съд (СГС).Предявените от молителката срещу частен съдебен изпълнител (ЧСИ)А. С. П. с рег.№ 781 обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл.441 от ГПК във вр. чл. 74, ал.1, ЗЧСИ за присъждане на компенсаторно обезщетение са отхвърлени. Въззивното решение не е допуснато до касационно обжалване. Молителката твърди, че е воден изпълнителен процес в нарушение на закона, без да е длъжник, без документ удостоверяващ право на вземане, от привиден кредитор.В молбата, като основания за отмяна се сочат чл. 303, ал. 1, т. 1, т.4 и т. 5 от ГПК.Ново обстоятелство за което молителката е узнала през м. май 2022г при защитата си по друго дело, е за извършен въвод във владение на гараж №7 на [улица] [населено място] в полза починалата през 2020г И. Ж., без да е налице вписване на постановление за възлагане от 18.10.2017г по изп. дело, при наличие на постановен отказ за вписване, който не е обжалван – определение от 02.11.2018г на съдия по вписванията към СРС.Прилага се справка от Агенцията по вписванията и определението(т.6,т.7 от описа към молбата). Друго ново обстоятелство е съотносимо към извършен на 08.02.2019г въвод по постановление за възлагане от 01.12.2017г, вписано на 14.01.2019г, когато купувачът В. В. има качеството на мл. адвокат и не е имал право да придобива, която истина е била затаена.Приложени са справки за качеството на купувача-извлечения от списък, уд.№42/07.01.2019г на Софийски АС и др (т.8,т.9,т.10 от описа на доказателствата).Трето ново обстоятелство е, че не е платена цената, не е удостоверена действителност на плащането. През 2017г е платен задатък от 11500 лв при конфликт на интереси, за което молителката се позовава на писмени доказателства (т.8-12 от описа) .В тази връзка обстоятелство за което молителката е узнала по гр. д № 4491/2019г са взетите от купувача В.В. парични средства за публичната сделка, при конфликт на интереси и свързаност между родственици с адв.В.Г., която представлявала втория собственик с дял 1/2 от апартамент №21 на [улица] и е заплатила задатъка.Ново доказателство е молбата на адв.В.Г. от 11.09.2019г като пълномощник на втория собственик М. М.,до ЧСИ А.П. (т.13 от описа) Ново обстоятелство е, че съдебният изпълнител е следвало да наложи нови възбрани, съотносимо към режима на СИО към периода 2007/2009г, да извърши проверка в службата по вписванията, тъй като притежаваната Ѕ ид. част от молителката е била несеквестируема. Ново обстоятелство е, че с определение №879/2008г по гр. д №1986/2008г на САС е допуснато допълнително обезпечение върху имущество в режим на СИО,а след проверка в регистъра не е установено да съществува дело№1986/2008г на САС.Ново обстоятелство е злоупотребата с предназначението на частен документ - запис на заповед от 27.02.2007г, който е издаден с гаранционно обезпечителна цел и тъй като върху него е вписан един обезсилен изпълнителен лист от 10.05.2007г.,а вписан изпълнителен лист от 22.12.2014г липсва.Ново обстоятелство, за което молителката узнава в периода 23-27 май 2022г е нарушението на чл.455,ал.2 ГПК от ответника ЧСИ, който не е отбелязъл в изпълнителния лист от 22.12.2014г погашенията съгл. платежни нареждания, копие от който изп. лист се представя към молбата.
Заедно с решенията, чиято отмяна се иска (т.1 от описа към молбата за отмяна),в копия се представят като доказателства изп. лист от 22.12.2014г, искова молба вх.№23992/24.09.2007г до СГС,изп. лист от 02.08.2012г и заповед по чл.417 ГПК,запорно съобщение от 28.09.2020г, възлагателно постановление от 01.12.2017г за възлагане на 1/2 ид част от ап.№21 на В. В.,определение на СГС от 14.08.2007г.,копие (нотариално заведено) от запис на заповед с дата 27.02.2007г - с печат за издаден един изп. лист, нотариално удостоверение от 10.07.2012г, протокол от 16.08.2007гна ЧСИ Р.А. за прекратяване на изп. производство (т.2,3,5,т.14-18 от описа).
В допълнителната молба от 03.10.2022г се изтъква от молителката ново обстоятелство, което узнала при запознаване с приложенията към гр. д №5396/21г на СГС(приложена нейна писмена молба от 19.09.2022г ),а именно пълномощно с дата 15.05.2017г за упълномощаване заедно и поотделно на адв В. Г. и адв. с. В.В. по изпълнителното дело №№771 на ЧСИ А. П., което за упълномощител е подписано от М. М. и е фалшиво. На 25.09.2022г М. М. , който е другия съсобственик апартамент №21 на [улица], заявил на молителката, че не е издавал пълномощно на посочените лица Представят се две декларации на последния, че не е давал съгласие за достъп до апартамент №21 на [улица]. В молба (възражение)депозирана на 29.01.2022г при администриране на молбата за отмяна, молителката се е позовала и своя жалба до ВКП против постановление по пр. пр.2054/2022г на АП София, в която са изложени твърдения за неразследвани незаконни действия на адвокати, частен съдебен изпълнител и съдии във връзка с приключилите дела, включително във връзка с посоченото като фалшиво пълномощно от 15.05.2017г .
След образуване на настоящето производство по отмяна, с молба вх. № 252/10.01.2010г А. Б. М. уточнява твърдения за неавтентичност на подписа на М. М. върху посоченото пълномощно с дата 15.05.2017г, като се позовавава друга, последваща писмена декларация от 06.10.2022г на същото лице, която с молба вх.№1171/06.02.2023г е представена и с нотариална заверка на подпис от 03.02.2023г.Изтъква се и това, че на 11.02.2022г купувачът адв.В.В. недобросъвестно е извършил апорт на дела от 1/2 ид. част от ап.№21 на [улица]. Твръденията на молителката в тези молби са за установеност на документно престъпление, за фалшифицирано пълномощно, употребено по изпълнителното дело.С допълнителна молба вх.№2770/15.03.2023г е изтъкнато Пр.Постановление от 28.02.2023г на СГП, че по сигнал на молителката СГП не е образувано досъдебно производство пред СГП,като преписката е изпратена по компетентност на СРП с оглед данни за евентуално извършено документно престъпление свързано с посочения документ.
В молбата за отмяна се поддържа наличието на основание по чл.303, ал.1,т.4 ГПК като е изтъкнато, че решението първа инстанция по гр. д №16757/2017г, влязло в сила на 24.06.2022г, е в противоречие с решение № 1296 от 19.10.2009г по въззивно гр. д № 1804/2009г на САС,с което е обезсилено решение на първоинстанционния съд, по което било допуснато „двойно обезпечение”.Противоречието е относно наложените възбрани. Изтъква се, че в изпълнителния процес те не са надлежни и са невалидни поради решение № 1296 от 19.10.2009г на САС,което решение молителката счита за противопоставимо на потвърденото първоинстанционно решение по делото.Решение № 1296 от 19.10.2009г по въззивно гр. д № 1804/2009г на САС е приложено от молителката (т.4 от описа).
Изтъква се основание по чл. 303,ал.1 т.5 ГПК поради обстоятелството, че процесуалния представител на молителката М. по първоинстанционното дело, чиито пълномощия тя прекратила защото се оказал в конфликт на интереси, тъй като ПЧСИ при ответника бил негов състудент. Самият адвокат бил заявил желание да се оттегли. След като пълномощията му били прекратени обаче, ищцата не била запозната с правото си да поиска защита по реда, предвиден в закона.Поради това се изтъква чл.303, ал.1т.5 ГПК в хипотеза на ненадлежно процесуално представителство.
Постъпил е писмен отговор от ЧСИ А. С. П., в който наличието на предпоставките за отмяна по чл. 303 ал.1 ГПК се оспорват по допустимост и по същество.Сочените седем нови обстоятелства нямат практически никакво значение за правилното решаване на делото.Всички обстоятелства, без последното от посочените в първоначалната молба, т. е че от ЧСИ е бил нарушен чл.455,ал.2 ГПК като не са отбелязани погасяванията в изпълнителния лист от от 22.12.2014г, са били релевирани в хода на делото.Последното твърдение, което не е изтъквано в хода на делото ответникът оспорва като счита, че в действителност всички отбелязвания са били извършени.Поддържа, че представеното към молбата за отмяна копие от изпълнителен лист с дата 22.12.2014г не е пълно, т. е не съдържа документа в цялост.Към отговора, депозиран на 14.10.2022г ответникът прилага копие на документа изп. лист – лице и гръб.Оспорва да са налице и предпоставки по чл.303, ал.1 т.5 ГПК за допустимост на молбата за отмяна .
След разпределението на образуваното дело е постъпила молба вх. №415/13.01.2023г., в която молителката А.М. се позовава на чл.22 ГПК, чл. 9 ЗСВ, КРБ и чл.6 ЕКПЧ, като иска отвод на съдебния състав, доколкото липсва протокол за избор на определения докладчик съгласно чл. 9 ЗСВ и счита за нарушен принципа на случайно разпределение на делата .Поради това и като изтъква, че този състав не следва да участва поради „проявени негативи” по предходни дела, по които е създал съмнения за евентуални пороци като пристрастност, субективизъм недобросъвестност и др, се позовава на определение по гр. д №1228/2022г на ВКС 1-во г. о,с което е предложено на ОСГТК да приеме тълкувателно решение по прилагането на чл.22, ал.1 т.6 ГПК.
Настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че искането за отвод на съдебния състав е неоснователно, тъй като не са налице нито абсолютните, нито относителните основания за отвеждането му, регламентирани в чл.22, ал. 1 ГПК.По делото(стр.2) е налице протокол за избор на съдия-докладчик от дата 10.01.2023г 9:19,в който официално е засвидетелствно автоматичното разпределение, като е посочен определения на случаен принцип съдия-докладчик от списъчния състав на съдиите в ГК на ВКС, участвали в разпределението след като делото е образувано с разпореждане №11/10.01.2023г на Председателя на Трето г. о на ВКС.Не са налице обстоятелства, обосноваващи твърдение за нарушение на чл.9 ЗСВ.Не се обективира нарушение на правилата за образуване и случайно разпределение на делата във ВКС. Протоколът, засвидетелстващ разпределението, не се връчва на страната по реда на ГПК, но се намира по делото и страната може да се запознае с него или да се снабди с препис.Не е налице и основание за спиране да производството поради образуваното тълк. дело №1/2023г на ОСГТК на ВКС за предоляване на противоречива практика по два въпроса, свързани с прилагането на чл.22 ал.1 т.6 ГПК.Основание за отвод по чл. 22, ал 1, т. 1-т.5 ГПК на членове от съдебния състав, или на целият съдебен състав не се установява. Липсват и данни, които да пораждат основателно съмнение в безпристрастността на съдиите, които ще разгледат подадената молба за отмяна - основание по чл. 22, ал.1, т.6 ГПК. Не са основание за отвод на съдебен състав на ВКС участия в разглеждане и постановяване на съдебни актове по други дела по които молителката е била страна, които дела по справка от деловодната система на съда, като цяло са значителен брой.
По допустимостта на молбата съгласно чл. 307, ал.1 ГПК Върховният касационен съд ,Трето г. о намира, че същата е подадена от легитимирана да иска отмяна на влязло в сила съдебно решение страна.Решението, чиято отмяна се иска е влязло в сила поради недопускането му до касационно обжалване с определение № 252/24.06.2022г по гр. д № 3877/2021г от състав на ВКС.Молбата за отмяна е подадена в срока по чл.305, ал.1 ГПК и по трите наведени основания на чл. 303,ал.1 ГПК.
При посоченото основание на чл.303,ал.1 т.1 ГПК настоящият състав на ВКС намира молбата за недопустима.По първоинстанционното дело, към молба депозирана от ищцата А. М. на 13.05.2019т са приложени: определение от 02.11.2018г на съдия по вписванията (т.7 от описа на доказателства по молбата за отмяна)декларации на М. Й. М. от 13.09.2018г, постановление за възлагане от 01.12.2017г (т.15 от описа на доказателства по молбата за отмяна) , искова молба с печат на СГС от 24.09.2007г(т.2 от описа на доказателства по молбата за отмяна ). Приложени са копие от изп. лист с дата 22.12.2014г (т.3 от описа на доказателства по молбата за отмяна ); протокол от 16.08.2007г на ЧСИ А. за прекратяване на изп. дело(т.18 от описа на доказателства по молбата за отмяна) което прекратяване е на основание определение по ч гр. д №3134/07 на СГС и обезсилване на изп. лист, както и самото определение(т.5 от описа на доказателства по молбата за отмяна ) По първоинстанционното дело е приложено и заверено копие от изпълнителното дело, отразяващо извършените изпълнителни действия до момента на прилагането му като доказателство .Във въззивното производство, към молба вх. №31065 /05.02.2021г жалбоподателката А. М. се позова на новоустановени обстоятелства, факти и доказателства, които не са й били известни и за които поддържа че са от значение за делото – липса на надлежно вписване поради отказ №848 по определение от 09.08.2018г, който не е обжалван.Изтъкнати са били обстоятелствата сочени като нови с настоящата молба за отмяна, вкл. че купувачът В.В. е имал качеството на младши-адвокат който придобивал собственост с въвода от 08.02.2019г.Като доказателство е приложен препис от справка по имотен регистър/Агенция по вписванията/от 06.03.2020г понастоящем представена с молбата за отмяна /т.6 от описа на доказателства по молбата за отмяна/,списък на младши адвокати и справка-извлечение за адвокатски сътрудници /доказателства по т.8 от описа към молбата за отмяна /
Изтъкваните пред въззивния съд обстоятелства са настъпили в хода на изпълнителното производство, или извън него след завеждане на исковата молба през 2017г.След като ответникът по иска е взел становище по тези твърдения, с протоколно определение от 08.06.2021г по гр. д №1935/2020г на САС,8 състав, така представените доказателства са приети, а в решението са обсъдени като е преценена относимостта им, предвид наведените с исковата молба обстоятелства .
Констатира се, че така описаните и приложени към молбата за отмяна писмени доказателства са вече приети по делото. Ищцовата страна е представила същите доказателства, включително съдебните актове на които се позовова, в хода на производството и в подкрепа на същите твърдения, които се изтъкват като нови обстоятелства в молбата за отмяна.Доказателствата са приети и преценени от съда при постановяване на въззивното решение, чиято отмяна се иска.Така обстоятелствата, сочени в молбата за отмяна не са новооткрити, те са били въведени в предмета на делото и подкрепени с писмените доказателства, които отново се прилагат Това харакеризира твърденияна страната като касационни оплаквания и според настоящия на ВКС не е допустима възможността същите доказателства, вече приети по делото, да бъдат подведени под хипотезата на чл.303 ал.1т.1 ГПК в подкрепа на твърдения за нови обстоятелства.
Гореизложеното не се отнася за две групи от обстоятелствата, изтъквани по основанието на чл. 280, ал.1 т.1 ГПК, които не са били наведени по делото от ищцовата страна като твръдение, съответно не са били предмет и на доказване в приключилия съдебен процес. Първото обстоятелство е посочено като седмо поред в молбата за отмяна, депозирана на 18.08.2022г касателно вписвания, които частият съдебен изпълнител следва да извърши на гърба на изпълнителния лист.На следващо място са посочени обстоятелства, свързани с произхода на средствата за купувача В. В. при плащането на цената при проведената публична продан .Тези обстоятелства са били извън предмета на иска, затова и извън предмета на сочено за отмяна съдебно решение и формираната от него сила на пресъдено нещо.Те би могло да бъдат основание на иск за вреди, ако такива са настъпили във връзка с принудителното изпълнение или на друг иск, при защита на накърнено право и затова позоваването на тях не е преклудирано от решението, чиято отмяна се иска.На следващо място, като твърдение първото от обстоятелствата е за отрицателен факт.Като доказателство за него понастощем се сочи документ, вече приет по делото, но доказване на твърдението изобщо не е провеждано в приключилия процес, предвид предмета на исковото производство, очертан от обстоятелствата на които е бил основан иска за веди.Разпоредбата на чл.303,ал.1, ал.1 пр. второ ГПК визира открити нови писмени доказателства по отношение на надлежно въведени в спора факти и обстоятелства.Не е допустимо по реда на отмяната да навеждат обстоятелства, които да променят предмета на делото, по което е постановено влязло в сила решение.
Касателно обстоятелството, наведено с молбата от 03.10.2022г, за съществуването на пълномощно от 15.05.2017г, като оргиналът на документа бил укриван.Документът който е приложен в копие, е идентичен с описания в т.ІІІ т.294, заверен за вярност с печата на ЧСИ А.П.,по приложеното изп. дело №711/2015г, т.е касае се също за документ, вече приет като доказателство по делото, тъй като е бил приобщен по изпълнителното дело.Няма данни да е там в оригинал, но изтъкването му като ново доказателство освен че не е ненадлежно, е извън срока в чл.305 т.1 ГПК.Допълнително е уточнението за неистинност на същия документ-пълномощно на съсобственика М. Й. М. за представителство от адвокат В.Г.,включващо и нейния адвокатски сътрудник по изпълнителното дело.Не са надлежни тврденията в тази молба за изтъкваното основание по чл.303,ал.1т.1 ГПК,нито доказателствата –приложена декларация на посочения в документа упълномощител М.Й. М., че не е издавал това пълномощно. Когато се касае за писмен документ, годен да обуслови наличието на основание за отмяна по чл.303, ал.1,т.1 ГПК той трябва да притежава формална или материална доказателствена сила, въз основа на която съдът да е в състояние да формира фактически констатации за релевантни факти(т.4 от ППВС № 2/29.09.1977г.).Декларации на трети лица в писмена форма за факти, които се заявяват като новооткрити при искана отмяна на влязло в сила решение, не са допустими писмени доказателства по основанието на чл. 303,ал.1 т.1 ГПК, независимо дали са заверени от нотариус, или не.Твърденията по молбата от 03.10.2022г и допълнително постъпилите молби ( по които размяна на книжа между страните не е осъществявана), не са надлежни твърдения и в хипотезата на чл.303, ал.1 т.2 ГПК,доколкото не се сочи по надлежния съдебен ред да е установена неистинност на този документ, или по същия ред на престъпно действие, свързано с делото.
При изтъкнато в молбата от 24.06.2022г противоречие на атакуваното за отмяна решение на Софийски апелативен съд от 05.07.2021г с решение № 1296 от 19.10.2009г по въззивно гр. д № 1804/2009г на САС, молителката А. М. не е посочила обстоятелства, относими към основанието за отмяна по чл. 303, ал.1, т.4 ГПК.С приложеното към молбата за отмяна решение е обезсилено недопустимо първоинстанционно решение по гр. д № 3641/2007г на СГС с връщане на делото на същия съд за ново разглеждане, с дадени указания кое е основанието на предявения иск, на което същият да се разгледа. Хипотезата по чл. 303,ал.1,т.4 ГПК изисква наличие на противоречащи си влезли в сила съдебни актове, с които по различен начин е разрешен със сила на пресъдено нещо един и същ заявен материалноправен спор между едни и същи страни.Не се твърди това да е така.Не е налице и особената хипотеза за приложимост на чл.303, ал.1, т.4 от ГПК - когато разрешаването на спора по единия иск/обусловената претенция/имплицитно съдържа в себе си произнасянето по другия иск /обуславящата претенция/и разрешенията по обуславящия спор си противоречат - т.5 на ТР № 7 от 31.07.2017 г. по тълк. дело № 7/2014 г на ОСГТК Твърденията на молителката не се основават на формирана сила на пресъдено нещо по предмета, разрешен с посоченото за отмяна решение по настоящето дело, а се твърдят други правни последици от изтъкнатото решение, свързани с обезпеченията на иска и вписванията, при изложени оплаквания за невъзприемане доводите на страната он съдилищата. При касационното обжалване на въззивното решение е прието че формулираният в тази връзка правен въпрос не обуславя допускане на въззивното решение до касационна проверка.Поради липсата на надлежни твърдения за обективно годни да бъдат противопоставени съдебни актове, молбата за отмяна и в тази част е недопустима( т.10 на ТР № 7/31.07.2017 г. по тълк. дело № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС) Касационни доводи и оплаквания не е допустимо да обосновават основание по чл. 303 , ал.1 ГПК за отмяна на влязло в сила съдебно решение.
Налице е позоваване на законовия текст на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК,който допуска отмяна включително поради ненадлежно представителство на страната от адвокат.Изложени са обаче твърдения за факти, които не могат да бъдат подведени под това основание, което води до извод, че молбата за отмяна е недопустима и тази част.
При липса на обстоятелства, свързани с предвиденото в закона основание за отмяна, молбата е недопустима и следва да се остави без разглеждане, в който смисъл са и задължителните указания, дадени в т.10 на Тълкувателно решение № 7 от 31.07.2017 г. по тълк. д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС.Преценката за съответствието на изложeните обстоятелства, като конкретни фактически твърдения, с фактическите състави на чл.303,ал.1 ГПК е преценка по допустимостта на молбата, а нейната основателност е свързана с доказването на тези факти.
С оглед гореизложеното Върховен касационен съд, състав на ІІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на А. Б. М. за отвод на състава на ВКС.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молба на А. Б. М. от [населено място] с вх. № 300320/18.08.2022г, допълнена с молба от 03.10.2022г, подадени за отмяна на влязло в сила решение № 10453/05.07.2021 по въззивно гр. дело № 1935/2020 г. на Софийски апелативен съд с което е потвърдено решение № 1380/20.02.2020 г. по гр. дело № 16757/2017 г. на Софийския градски съд, на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК, на основание чл. 303, ал. 1, т. 4 от ГПК – поради противоречие с решение № 1296 от 19.10.2009г по въззивно гр. д № 1804/2009г на Софийски апелативен съд и на основание чл. 303, ал.1 т.5 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО в частта, с която молбата се оставя без разглеждане подлежи на обжалване с частна жалба пред друг състав на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщаването на определението с връчване и на препис от него.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2