Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационни жалби от началника на РДНСК - СРЦ чрез процесуалния си представител и от Д. Е. М. и Е. С. Д. чрез пълномощника им, срещу Решение № 342 /21.10.2016 г, постановено по адм. дело № 153 /2016 г. по описа на Административен съд - В. Т. В двете касационни жалби се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила отм. енителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, и се претендират разноски.

Ответниците - З. С. С. и гл. архитект на община В. Т, не се представляват и не изразяват становище по жалбите.

Представителят на Върховната административна прокуратура счита жалбите за неоснователни.

Върховният административен съд, второ отделение, намира, че касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и са процесуално допустими. Разгледани по същество, са ОСНОВАТЕЛНИ, по следните съображения:

Първоинстанционният съд е сезиран с жалба от З. С. С. против Заповед № ДК- 10-СЦР-5 /18.02.2016 г. на началника на РДНСК СЦР, с която е отхвърлена нейна жалба и е оставено в сила издаденото от гл. архитект на община В. Т. Р за строеж № 4 /18.01.2016 г. „Преоборудване на мокро помещение (килер) в баня с тоалетна“, издадено на Д. Е. М.. Съдът приема, че в случая се касае за преустройство и промяна на предназначението на помещение, а не неговото преоборудване. Приема още, че помещението на С., намиращо се непосредствено под обекта, предмет на Разрешение за строеж № 4 /18.01.2016 г., е преустроено от избено помещение в спалня през 1951 г. и представлява търпим строеж по смисъла на § 16, ал. 1 ЗУТ, като същото ще се засегне от предвижданията на инвестиционния проект. Поради това административният съд счита, че е необходимо съгласието на С. по аргумент на противното на чл....