Производството е по реда на чл. 208-228 от АПК.

Образувано е по касационна жалба на М. С. Д. – починала на 15.01.2017 г., на чието място са конституирани поддържащите оспорването наследници С. И. П., И. Д. Д. и Н. Д. Д., срещу Решение № 664/04.04.2016 г. на Административен съд – Пловдив по адм. дело № 399/2015 г., с което е отхвърлена жалбата й против Заповед № ДК-02-ЮЦР-415/07.07.2011 г. на началника на РДНСК – Южен централен район, нареждаща премахването като незаконен на строеж „Масивна едноетажна пристройка към съществуваща жилищна сграда и масивна второстепенна постройка“ в УПИ [номер] , кв. 63 по плана на [населено място].

От ответниците началникът на РДНСК-ЮЦР е на становище за неоснователност на жалбата, Б. Г. Д., Н. С. П., П. М. Д. и С. М. К. не вземат участие в касационното производство.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за правилност на решението.

При извършената по повод на касационната жалба служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК касационната инстанция констатира недопустимост на оспореното решение, обусловена от възникнал след постановяването му юридически факт.

1. Правният интерес на М. Д. да оспори заповедта за премахване на строежа е основан на притежаваното от нея право на ползване върху поземления имот, в който е изграден - вж. Определение № 793/26.01.2016 г. на ВАС по адм. дело № 234/2016 г., постановено по повод на проверката за допустимостта на жалбата й.

2. Правото на ползване e ограничено вещно право, което се учредява с оглед на личността, не може да се отчуждава – чл. 56, ал. 2 ЗС (ЗАКОН ЗЗД СОБСТВЕНОСТТА), и се прекратява със смъртта на ползвателя – чл. 59, ал. 1 ЗС. С изключение на възможността по чл. 35 от ЗН (ЗАКОН ЗЗД НАСЛЕДСТВОТО), неотносима към случая, правото не се наследява.

3. Поради загубената с факта на смъртта на касаторката процесуална правоспособност нейните наследници са станали субекти на...