Образувано е по касационна жалба на Директора на Агенция „Митници“, подадена чрез процесуалните представители, против Решение № 95 /06.01.2017 г. на Административен съд – София град /АССГ/, постановено по адм. д. № 10035 /2014г., с което е отменено Решение № 438 /01.09.2014 г. на директора на Агенция „Митници“ и потвърденото, с него Решение № АБ47-0011 /27.06.2014 г. на началника на М. С.В касационната жалба се излагат доводи за неправилно приложение на материалния закон и необоснованост на решението, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т.3 от АПК. Касаторът прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Претендира разноски.
Ответникът по касационната жалба – [фирма], чрез процесуалния си представител, в подаден писмен отговор оспорва същата като неоснователна. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, второ отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, допустимостта, съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт е допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Предмет на съдебен контрол в производството пред АССГ е било Решение № АБ47-0011/27.06.2014 г. на началника на М. С потвърдено с Решение № 438 /01.09.2014 г. на Директора на Агенция „Митници“, с което е постановен отказ за възстановяване на акциз в размер на 34790,49 лв. за 3162,77 литра етилов алкохол с мотива, че изразходваният алкохол не попада в обхвата на чл. 22, ал. 4, т. 4 ЗАДС, тъй като не е вложен в крайния продукт, а само за технологични нужди.
С обжалваното решение съдът е отменил оспорения административен акт и е върнал преписката на административния орган за издаване на нов акт съобразно указанията на съдебното решение за приложението на материалния закон.
При преценката на неговата обоснованост и материална законосъобразност, решаващият състав е анализирал приобщените доказателства и установената въз основа на тях фактическа обстановка. Обсъдил е приетото по делото заключение на СТЕ. Приел е, че почистването и дезинфекцията при производството на лекарствени продукти са неразделна част от производствения процес. Решението е валидно, допустимо и правилно.
Жалбоподателят има право да му бъде възстановен платения акциз за закупуване на етилов алкохол, използван за дезинфекция, необходима за производството на лекарствени продукти, които не съдържат алкохол. Според мотивите на първоинстанционния съд почистването и дезинфекцията представляват различни дейности, които са част от производствения процес за производство на краен продукт, който не съдържа алкохол, поради което на основание чл. 22, ал. 4, т. 4 от ЗАДС платеният акциз за придобиване на използвания алкохол за дезинфекция подлежи на възстановяване независимо от разпоредбата на чл. 22, ал. 7 от ЗАДС, която предвижда, че за целите на чл. 24, ал. 4, т. 4 от ЗАДС не се смята за използван в производствения процес алкохол, използван като средство за почистване. Съдът се е позовал на решение от 15.10.2015 г. по дело С-306/14 г. на Съда на Европейския съюз по повод отправеното преюдициално запитване от ВАС по адм. д. №13340/2013 г. по описа на ВАС.
Фактическата констатация, че използването на етилов алкохол за дезинфекция е задължително в хода на производството на медицински продукти и готови лекарствени форми, с което се цели намаляване на риска от микробно замърсяване на един лекарствен продукт е установена от заключението на вещото лице по изготвената СТЕ. Изполвзаният етилов алкохол при 70 % процентен разтвор е отпималният начин за антимикробно и антивирусно действие върху микроорганизмите. В този смисъл той е незаменим дезинфектант за производството на лекарствени продукти, несъдържащи етилов алкохол. При разхода на етилов алкохол няма и не може да има разходни норми, а количеството етилов алкохол е стриктно документирано в стандартни оперативни процедури и протоколи за изразходеното количество съгласно принципите на Добрата производствена практика. Спрямо установените релевантни факти съдът правилно е приложил материалния закон.
Разпоредбата на чл. 22, ал. 4, т. 4 ЗАДС предвижда възстановяване на платения акциз за алкохола и алкохолните напитки, когато те са използвани в производствен процес, при условие, че крайният продукт не съдържа алкохол. Според чл. 22, ал. 7 ЗАДС, в сила от 01.01.2016 г. за целите на прилагане на ал. 3 и ал. 4, г. 4 не се смятат за вложени или използвани в производствения процес алкохол и алкохолни напитки, използвани за почистване. Тази разпоредба обаче не следва да се тълкува рестриктивно. С решение по дело С-306/14 г. Съдът на Европейския съюз е дал ясно тълкуване на понятието "производствен процес" в контекста на разпоредбата на член 27 от Директива 92/83/ЕИО, като е направил разграничение на режима на задължителното освобождаване и режима на факултативното освобождаване. Според съда режимът на задължителното освобождаване по чл. 27, пар. 1, б. "г" от цитираната Директива следва да обхване и хипотезата, в която алкохолът се използва за производство на даден продукт, без да попада в състава на същия. Съдът е дал тълкуване, че етиловият алкохол, използван за дезинфекция на инфраструктура и оборудване, които позволяват на предприятията да произвеждат лекарствени продукти, трябва да се счита "за производство на лекарства" по смисъла на чл. 27, пар. 1, б "г" от Директивата, тоест попада в хипотезата на задължително освобождаване от акциз. Поради това дизинфекцията с етилов алкохол, съобразно мотивите на цитираното решение на СЕС, не попада в хипотезата на почистване, а в производствения цикъл на лекарствата и е вътрешноприсъщ процес от този цикъл. В тази хипотеза разпоредбата на чл. 22, ал. 7 ЗАДС не е относима. В разглеждания случай приложима е разпоредбата на чл. 22, ал. 4, т. 4 ЗАДС, регламентираща възстановяването на акциз за вложения алкохол в производствения процес, при условие, че крайният продукт не съдържа алкохол. В настоящия случай не е спорно, че алкохолът е вложен в производствения процес, а не в крайния продукт - лекарството, поради което съдът правилно е приел, че акцизът за използвания за дезинфекция алкохол подлежи на възстановяване по посочената норма.
Предвид изложеното, като е отменил оспорения административен акт и е върнал преписката на административния орган с указание за приложението на чл. 22, ал. 4., т. 4 ЗАДС, Административен съд – София град е постановил законосъобразно решение. Не са налице твърдените в касационната жалба основания за отмяна и като правилно следва да се остави в сила.
С оглед изхода на спора пред касационната инстанция на ответника по касационната жалба следва да се присъдят направените и своевременно претендирани разноски в размер на 1570 /хиляда петстотин и седемдесет/ лв., представляващи адвокатско възнаграждение. Представени са доказателства за реалното им престиране, а възражението на касатора за прекомерност е неоснователно, тъй като уговореното възнаграждение е под установения минимум по чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 95 /06.01.2017 г. по адм. д. № 10035 /2014 г. на Административен съд - София град.
ОСЪЖДА Агенция "Митници" да заплати на [фирма] направените пред касационната инстанция разноски в размер на 1570 /хиляда петстотин и седемдесет/ лв. РЕШЕНИЕТО е окончателно.