О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 3290
гр. София, 24.06. 2025 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на девети юни две хиляди двадесет и пета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мими Фурнаджиева
ЧЛЕНОВЕ: 1. В. П.
2.Десислава Попколева
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр. д.№ 1843 по описа за 2025 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. С. И. против решение № 315/12.12.2024 г., постановено по гр. д.№ 431/2024 г. от състав на Окръжен съд – Кюстендил.
Ответникът по касационната жалба я оспорва, с писмен отговор.
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
С решението си в обжалваната част, съдът е приел, че искът с правно основание чл.344, ал.1, т.3 вр. чл.225, ал.1 КТ е основателен за сумата от 1317,26 лева, като е отменил решението на районен съд, с което искът е уважен за разликата над този размер за сумата от 7154,34 лева и го е отхвърлил за тази разлика, като неоснователен.
В останалата част решението не се обжалва.
Съдът е приел, че е извършена в открито съдебно заседание проведено на 31.10.2023 г. констатация на трудовата книжка на ищеца. Прието е, че по време на въпросното ОСЗ действително трудовата книжка е била представена в оригинал за сведение, като в протокола е записано, че съдът се е запознал със същата, след което я е върнал на процесуалния представител на страната. Липсва, обаче, информация по същество за вписванията в трудовата книжка, установени от съда при извършената констатация. Единственото доказателство по делото, установяващо по категоричен начин оставането на настоящия въззиваем без работа в период след незаконното уволнение, е представеният с исковата молба заверен препис на трудовата книжка, видно от който към датата на депозиране на същата - 07.09.2023 г., не са налични вписвания в нея след датата на прекратяване на трудовото правоотношение с въззивника. Посочцено е, че фактът на оставане без работа за исковия период е в доказателствена тежест на ищеца – настоящ въззиваем, и след като последният не е ангажирал доказателства в тази връзка за времето след 07.09.2023 г., то претенцията му за заплащане на обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ се явява основателна за периода 04.08.2023 – 07.09.2023 г., а за този от 08.09.2023 г. до 04.02.2024 г. е неоснователна и като такава следва да се отхвърли.
В изложението на касационните основания се твърди, че съдът се е произнесъл по правен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото – основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Сочи се процесуалноправен въпрос, следва ли съдът, след като се запознае в открито съдебно заседание с оригинал на трудовата книжка на ищец по иск с правно основание чл.344, ал.1, т.3 вр. чл.225, ал.1 КТ и представеното копие от трудова книжка с исковата молба не се различава от представения оригинал, да опише в протокола от открито съдебно заседание констатациите си.
Така поставения въпрос е относим към спора, доколкото липсата на подобна констатация е довела съда до изводи относно основателността на предявения иск, то касационното обжалване следва да се допусне, на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК – сочено от касатора.
Водим от горното, състав на ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 315/12.12.2024 г., постановено по гр. д.№ 431/2024 г. от състав на Окръжен съд – Кюстендил в обжалваната част с която съдът се е произнесъл по иска с правно основание чл.344, ал.1, т.3 вр. чл.225, ал.1 КТ.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: Членове: 1. 2.