Производството по делото е по реда на чл. 33-40 ЗВАС.

С решение № 157/21.02.2006 г., постановено по адм. д. № 607/2005 г. на Пловдивския окръжен съд, по жалба на Е. Г. К. е обявено за нищожно решение № 64, взето с протокол № 3/26.02.2004 г. на Общински съвет гр. П., с което е изменено решение № 13, взето по протокол № 1/22.01.2004 г. на същия колективен орган.

Срещу решението е подадена касационна жалба от Общински съвет гр. П.. С доводи за необоснованост на извода за валидиране на нищожни заповеди с обжалваният административен акт и за неправилно приложен материален закон се иска отмяна на решението на основание чл. 218б ал.1 б."в" ГПК.

К. О. съвет гр. П. не се представлява от законен или от упълномощен представител. За ответницата Е. К. се явява адв.. Л., надлежно упълномощен, който оспорва жалбата и моли същата да бъде оставена без уважение по съображения, изложени в представената писмена защита и в отговора на жалбата, депозиран по реда на чл. 218г ГПК. Претендира присъждане на разноски в полза на доверителката му.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата.

Върховният административен съд, ВТОРО отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна в срока по чл. 33 ал.1 ЗВАС срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Разгледана по същество на предявените в нея оплаквания и съгласно разпоредбата на чл. 39 ЗВАС, жалбата е неоснователна, по следните съображения:

Съгласно § 187 ПЗР ЗИДЗУТ/ДВ бр.65/22.07.2003 г./ в срок от шест месеца от влизането в сила на този закон общинските съвети могат да потвърдят заповедите на главният архитект на общината(района), издадени на основание чл. 6 т.6 от отменения ЗТСУ, както и заповедите на кметовете на райони, издадени на основание чл. 6 т.6 и 7 от същия закон в периода от 11 септември 1991 г. до 31 декември 2001 г., с...