КАСАТОРЪТ е обжалвал решението от 21.01.2008 г. по адм. д. № 681/07 г. на Софийския градски административен съд, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед от 1.03.2007 г. на началника на СРДНСК за отмяна на строително разрешение от 26.01.2007 г. ПРОИЗВОДСТВОТО е по чл. 208 и сл. АПК.

ОТВЕТНИКЪТ не е взел становище по касационната жалба, прокурорът дава заключение, че е неоснователна.

КАСАЦИОННАТА жалба, подадена в срок, е основателна.

1. Неоснователно е касационното оплакване, че заключението на вещото лице е обвързвало съда, тъй като тъкмо обратното следва от чл. 157, ал. 3 ГПК отм. вр. чл. 144 АПК. Съдът е свободен да възприеме част от фактическите изводи в експертизата и да не възприеме други в зависимост от връзката им с останалите доказателства по делото. Оплакването за необсъждане на доказателства не може да бъде проверено, тъй като в него не са конкретизирани необсъдените според касатора доказателства.

2. Неоснователно е и касационното оплакване за нарушаване на чл. 31, ал. 5 ЗУТ. Да се приеме, че увеличеното разстояние до страничните регулационни линии се отнася само за частта от сградата, която е над дълбочината й от 14 м означава, че всяка една следваща точка от тази част би трябвало да е на по-голямо странично разстояние спрямо предходната, т. е. че страничните линии на застрояване на сградата след дълбочина 14 м не могат да са успоредни, а само сближаващи се към дъното на имота, каквато не е целта на закона. Всъщност изискуемото се увеличено разстояние по чл. 31, ал. 5 ЗУТ се определя като функция само на горницата над 14 м, но важи за страничните линии на застрояване по цялата дълбочина на сградата така, както е приел и първоинстанционният съд.

3. Той е установил, че, макар да е формирал воля, контролният орган не се е произнесъл по законосъобразността на инвестиционния проект. Съгласно чл. 216, ал. 1, т. 2 ЗУТ...