Производството е по реда на чл. 33 и сл. от Закона за Върховния административен съд, вр. чл. 131 и сл. от Данъчния процесуален кодекс отм. и §5, ал.4 от Данъчно осигурителния процесуален кодекс. Образувано е

по касационна жалба на директора на дирекция "ОУИ"- гр. С.

против решение от 17.10.2005 г., постановено по адм. дело №2762/2002 г. на Софийски градски съд в частта, с която е отменен ДРА №1/15.02.02 г. на ДП"И"АД, за данъчен период 01.03.-31.03.1998 г. за сумата 2200 лв. по ф/ра №1000138/31.03.1998 г. издадена от същия доставчик, за данъчен период 01.07.-31.07.1998 г. за сумата 29 931 лв. по ф/ри №17/01.07.1998 г., №19/01.07.1998 г., №21/14.07.1998 г., №24/21.07.1998 г.,№26/24.07.1998 г. и №29/29.07.1998 г. , издадени от същия доставчик, за данъчен период 01.12.-31.12.2000 г. в размер на 500 лв. по ф/ра №1021/22.12.00 г. издадена от "И"ООД и в частта, с която е отменен данъчния акт за определеното задължение за лихви и по касационна жалба на "М"ЕООД-София

против същото решение в частта, с която е отхвърлена жалбата срещу ДРА. В касационните жалби се излагат твърдения за неправилност на решението в съответната обжалвана част, представляващо касационно основание по смисъла на чл. 218б, ал.1, б.”в” ГПК, вр. чл. 11 ЗВАС. Касаторите искат отмяна на решението в съответната обжалвана част.

Участващият в делото прокурор от Върховна административна прокуратура изразява становище за основателност на касационната жалба на РДД-София и частична основателност на жалбата на "М"ЕООД-София, доколкото съдът не се е произнесъл по цялото искане.

Касационните жалби като подадени от надлежна страна и в срока по чл. 132, ал.1 ДПК, са процесуално допустими.

Разгледани по същество, жалбата на РДД-София е основателна, а на "М"ЕООД-София е неоснователна .

За да постанови решението си СГС, обсъждайки наведените с жалбата възражения е изследвал законосъобразността на ДРА в обжалваната част и позовавайки се на ангажираните по делото доказателства, включително и приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза е приел, че отказът...