Производството е по реда на чл.33 и сл. от Закона за Върховния административен съд, във връзка с чл.131 и сл. от Данъчния процесуален кодекс отм. .

Образувано е по касационни жалби на Т. П. Я., в качеството му на Регионален данъчен директор - гр. В., срещу решение от 31.05.2004 г. по адм. дело № 2018 по описа за 2003 г. на Варненския окръжен съд, с който е отменен ДРА № 403 от 4.06.2003 г. на ръководител екип при ТДД-гр. В., потвърден с решение № 1146 от 30.10.2003 г. на РДД-гр. В. и срещу решение № 227 от 2.03.2005 г., постановено по реда на чл.193 от ГПК, във връзка с чл.130, ал.4 от ДПК.

В касационните жалби са развити конкретни доводи за неправилност на съдебното решение, поради нарушаване на материалния закон, което съставлява отменително касационно основание по чл.218б, ал.1, б."в" от ГПК, във връзка с чл.11 от ЗВАС.

Ответната страна по касационните жалби - "Дамар" ООД оспорва същите като неоснователни чрез възражение по реда на чл.218г от ГПК и чрез депозирана писмена защита.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби.

Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационните жалби и наведените отменителни основания, съгласно чл.39 от ЗВАС, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Касационните жалби са процесуално допустими, като подадени в срок и от надлежна страна, а разгледани по същество са неоснователни.

Предмет на съдебен контрол в производството пред Варненския окръжен съд е бил

ДРА № 403 от 4.06.2003 г. на ръководител екип при ТДД-гр. В., потвърден с решение № 1146 от 30.10.2003 г. на РДД-гр. В.. Същият е издаден по повод осъществена данъчна ревизия на "Дамар" ООД по прилагането на ЗДДС за ревизиран период 1.03.2001 г.-31.12.2001 г., в резултат на което на данъчнозадълженото лице е доначислен ДДС в размер на 326 971.07 лв. и лихви за забава...