Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба на Й. К. Д. срещу решение № 17206 от 19.12.2013 г. по адм. д. № 8374/2013 г. на Върховния административен съд, Шесто отделение, с което е отхвърлена подадената от него жалба

за обявяване нищожност на решение по протокол № 12 от 08.04.1992 г. на Висшия съдебен съвет .

Жалбоподателят счита, че са налице касационни основания за неправилност на решението поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост. Основанието на което е поискал решението да бъде обявено за нищожно е несъответствието му с целта на закона.Целта на закона е посочена в пар. 5 от ПЗР на Конституцията на РБ и след като твърдението, че е преподписал и утвърдил постановлението на наблюдаващия прокурор не отговаря на истината, то последиците от невземането на най - тежката мярка не могат да бъдат отнесени към негови действия, съответно към професионалните му качества. Излага доводи, че от събраните по делото доказателства - разпит на свидетели и от протокола на заседанието на ВСС от 08.04.1992 г., на което заседание е представил оригинала на следственото дело, е установено, че в качеството му на районен прокурор не е преподписал или утвърдил постановлението за определяне на мярката за неотклонение по сл. д. № 10155/91 г. по описа на ТСО - Пловдив, следователно последиците от невземането на най - тежката мярка за неотклонение не могат да му бъдат вменени и голяма част от т.1 на предложението на главния прокурор не съвпада с фактите. Изводите в предложението на главния прокурор за освобождаването му от длъжност относно високия ръст на криминалната престъпност в района, не са съобразени със закона, който не предвижда задължение на прокуратурата да разкрива престъпленията и техните извършители, а на полицията и борбата с престъпността прокуратурата осъществява само в рамките на своята компетентност. Излагат...