Съдебното производство по чл.208 АПК е образувано по касационна жалба подадена от Р. Ж. Ж. от гр. С. срещу решение № 10/22.02.2007г. постановено по адм. дело № 210/2006г. по описа на Окръжен съд - Смолян. В касационната жалба се релевират касационни основания по чл.209, т.3 АПК, като се твърди, че е постановено в противоречие с материалния закон и е необосновано.

Ответната страна Общински съвет – Смолян с възражението по подадената жалба, моли съда да я отхвърли като неоснователна. Община – Смолян, редовно призована, не изразява становище по касационната жалба.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата.

Върховният административен съд, Трето отделение в настоящия съдебен състав, като прецени допустимостта и основателността на жалбата намира, че е подадена от надлежна страна, в срока по чл.211, ал.1 АПК, а разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение окръжният съд в производство образувано по жалба на Р. Ж. Ж. е упражнил контрол за законосъобразност на Решение № 458/26.07.2006г., взето по протокол № 35 от заседание на Общински съвет – Смолян. С него, във връзка с докладна записка на Кмета на Община – Смолян и на основание чл.42, ал.2 ЗОбС и чл.28, ал.2 и ал.3 от Наредбата за условията и реда за установяване на жилищни нужди, настаняване под наем и продажба на жилища – общинска собственост, са определени общински жилища по предназначение, вид, брой и местонахождение, съответно за настаняване под наем на граждани с установени жилищни нужди, ведомствени, резервни и за продажба, по съответни приложения. При това на кмета на общината е възложено да изпълни изискванията на горепосочената наредба и да сключи договори за продажба на жилищата по приложение № 4, сред които и това, находящо се в гр. С., ул.”Х. А.” № 4, ап.4, в което между страните липсва спор, че е настанена касаторката. Преценявайки законосъобразността на обжалваното решение на Общински съвет – Смолян на основание събраните по делото доказателства и становищата на страните, съдът е приел, че жалбата е неоснователна.

Обжалваното решение е правилно, като съдът е основал правните си изводи върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и върху приложимия материален закон.

Правилно съдът е приел, че наличието на заповед № 1805/06.11.2003г. на кмета на община С., по която е наредено недвижимият имот, в който е настанена Р. Ж. да й бъде продаден за сумата от 11 180.01лв, обуславя извод за наличието на правен интерес от оспорване на решение № 458/26.07.2006г. на Общински съвет – Смолян, но не установява приключила процедура за продажбата на общинско жилище, поради която последното да не може да бъде предмет на решение на общински съвет, взето на основание чл.42 ЗОбС. Според тази разпоредба общинските жилища по своето предназначение са за: настаняване под наем на граждани с установени жилищни нужди; продажба, замяна и обезщетяване на бивши собственици; резервни; ведомствени; определят се от общинския съвет, по предложение на кмета на общината и могат да се променят съобразно потребностите на общината. В тази връзка следва да се отбележи, че заповед № 1805 от 06.11.2003г., връчена на Р. Ж. на същата дата, съдържа изискване заплащането на недвижимия имот да се извърши в тримесечен срок. Поради това, дори да се приеме, че административният акт е валидно издаден, с оглед неизпълнението на залегналото в него условие за заплащането на цената на недвижимия имот в тримесечен срок от връчването му, същият е изгубил своето правно значение. Доводите в жалбата, че от намателката са изплатени определените й съгласно заповед № 1805/2003г. на кмета на община – Смолян, такси и разноски, правилно са възприети от административния съд, като ирелевантни относно преценката налице ли е приключила процедура за продажбата на общинско жилище, а оттам и за законосъобразността на оспореното решение.

Във връзка с предходно решение на Общински съвет – Смолян № 513/19.02.2003г., взето по протокол № 53, обосновано първоинстанционният съд е приел, че с него само е променено разпределението на общинския жилищен фонд, като жилището, в което Р. Ж. е настанена, е включено в списък на жилища за продажба, но без при това кметът на общината да е изрично упълномощен да й го продаде при условията на действащата към момента на постановяването му Наредба за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество /приета с решение № 30/29.12.99г. на ОбС – Смолян и в сила от 01.01.2000г./. Да се приеме обратното противоречи на чл.47 ЗОбС /в приложимата към момента на приемане на това решение на ОбС - Смолян, редакция преди изм. по ДВ бр.101/2004г./. С оспореното решение предназначението на общинското жилище е запазено, но наред с това е възложено на кмета на общината да изпълни изискванията на чл.30 от Наредбата за условията и реда за установяване на жилищни нужди, настаняване под наем и продажба на жилища – общинска собственост /приета на основание новия чл.45а ЗОбС, с решение № 203/25.02.2005г. на ОбС – Смолян/ и да сключи договори за продажба на жилищата с това предназначение. Поради това законосъобразен е направеният извод, че с решението е започната нова процедура по чл.47 ЗОбС /в редакцията, действаща след изменението по ДВ бр.101/2004г./, за продажба на общински жилища, която следва да бъде осъществена при условията на актуалните разпоредби на ЗОбС и Наредбата за условията и реда за установяване на жилищни нужди, настаняване под наем и продажба на жилища – общинска собственост.

По изложените съображения касационната жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение.

Водим от горното Върховният административен съд, Трето отделение, РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА

решение № 10/22.02.2007г., постановено по адм. дело № 210/2006 г. по описа на Окръжен съд - Смолян. Решението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ П. И. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ В. К./п/ К. Х. К.Х.