Производството е по реда на чл. 33 - чл. 40 от ЗВАС, във връзка с чл. 131 и чл. 132 от ДПК.

Образувано е по касационната жалба на ЕТ “Д. М. – В. Д.”, от гр. М., подадена от пълномощника му адв. Б. Д. Б., срещу решение № 730 от 20.12.2004 год., постановено по адм. д. № 301/2003 год., по описа на Великотърновския окръжен съд, с което е отхвърлена жалбата му против ДРА № 59/23.03.2001 год., издаден от ръководител екип при Териториална данъчна дирекция, гр. М. и потвърждаващото го решение № 229/15.06.2001 год. на Директора на Регионална данъчна дирекция, гр. В. Т., с който на касатора е отказано правото на приспадане на данъчен кредит общо в размер на 450129 лв. по фактури, издадени от СД “Рот инженеринг – Стоянов и сие” за данъчни периоди м. 07 и м.10. 2000 год.

Настоящото производство е повторно пред ВАС и е след постановяване на Решение № 5417/02.06.2003 год. на ВАС, І отделение, по адм. д. № 7071/2002 год.

От изложението в касационната жалба може да се направи извод, че се релевират оплаквания за неправилност на решението, поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 218б, ал. 1, б. “в” ГПК, във връзка с чл. 11 от ЗВАС. Подробни съображения, обосноваващи оплакванията са развити в касационната жалба и се поддържат от процесуалния представител на касатора, който е представил и писмена защита. Претендира се присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът по касационната жалба, Регионалният данъчен директор при Регионална данъчна дирекция, гр. В. Т. (сега Директор на Дирекция “ОУИ” при ЦУ на НАП, гр. В. Т.), оспорва касационната жалба. Излага подробни съображения в приложен писмен отговор и в съдебно заседание чрез своя процесуален представител. Претендира разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност...