Производството е по чл.33 и сл. от Закона за Върховния административен съд )ЗВАС).

Образувано е по касационна жалба на директора на Регионална дирекция "Социално подпомагане", гр. Б. против решение №ІІІ-284/20.01.2006 г., постановено от Бургаския окръжен съд по адм. д.№967/2005 г., с което е отменено негово решение №71/3.08.2005 г. за потвърждаване на заповед №06-1320/28.06.2005 г. на директора на дирекция "Социално подпомагане" при община Б. само в частта относно началната дата на определяне на месечна добавка по чл.25, ал.1 и чл.29 от ЗИХУ в размер на 12 (дванадесет) лева общо за Д. М. Р. и върната преписката за определяне на добавката за социална интеграция, считано от 1.01.2005 г.

Направените оплаквания сочат на нарушение на материалния и процесуалния закон, касационни основания по смисълана чл.218б, б."в" ГПК, вр. чл.11 ЗВАС.

В съдебно заседание касаторът и ответниците Д. М. Р. и ТЕЛК - Бургас, редовно призовани, не се явяват и не изпращат представители.

Становището на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на жалбата.

Касационната жалба е подадена в срока по чл.33, ал.1 ЗВАС от надлежна страна и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, е основателна по следните съображения:

Видно от материалите по делото, като страна ответник е призован директорът на Регионална дирекция "Социално подпомагане", гр. Б., представляван от старши юрисконсулт Белчева (без представено по делото пълномощно), който не е надлежна страна по делото пред окръжния съд. Не е надлежна страна и призованата като ответник ТЕЛК, тъй като не е издател на обжалвания административен акт.

Съдът е нарушил разпоредбата на чл.41, ал.2 ЗАП - не е призовал като страна по делото органът, издал обжалвания акт. При тези данни постановеното решение е неправилно поради допуснато съществено нарушение на съдопроизводствени правила, касационно основание за отмяната му по смисъла на чл.218б, б."в", предложение второ ГПК, вр. чл.11 ЗВАС.

Съгласно чл.42, ал.6 от Закона за интеграция на хората с увреждания месечната добавка за социална интеграция по ал.1 се отпуска със заповед на директора на дирекция "Социално подпомагане. Съгласно ал.9 на същата норма заповедта по ал.6 се обжалва пред директора на регионалната дирекция "Социално подпомагане" по реда на ЗАП.

Обжалването на административните актове по административен ред е уредено в чл.19-32 ЗАП. В разпоредбата на чл.30 ЗАП са посочени правомощията на по-горестоящия административен орган, а именно: може да отменя изцяло или отчасти административния акт - ал.1; да задължи административния орган да издаде акт при незаконен отказ - ал.2; да върне преписката на органа, издал акта за ново произнасяне - ал.3, изречение първо. Предвид дадената със закон компетентност само в лицето на директора на дирекция "Социално подпомагане", или упълномощено от него лице (чл.42, ал.6 ) да отпуска и постановява отказ от отпускане на месечна добавка за социална интеграция, е налице законова пречка по-горестоящият административен орган да се произнесе по същество по смисъла на ал.3, изречение второ ЗАП.

Следователно, във всички случаи на произнасяне от по-горестоящия административен орган правни последици ще възникнат само от акта, издаден от компетентния административен орган, в случая директорът на дирекция "Социално подпомагане", община Б.. По-горестоящият административен орган се произнася като контролно отменителна административна инстанция. Когато обжалваният по административен ред акт бъде потвърден, предмет на жалбата до съда ще бъде само първоначалният административен акт, а не решението на по-горестоящия административен орган. Когато по-горестоящият административен орган отмени изцяло или отчасти обжалвания пред него акт, той го връща за ново произнасяне със съответни задължителни указания и тогава на съдебен контрол за законосъобразност ще подлежи отново акта, издаден от компетентния орган.

Окръжният съд не е отчел тези обстоятелства, което е довело до незаконосъобразно обсъждане на заповедта на по-горестоящия административен орган, вместо на първоначално издадената потвърдена заповед. Издател на тази заповед е директорът на дирекция "Социално подпомагане", община Б., който не е призован като страна ответник по делото. Незаконосъобразно е призована като ответник по делото и ТЕЛК, която не е издател на обжалвания административен акт. Нарушението на чл.41, ал.2 ЗАП е съществено нарушение на съдопроизводствени правила. Делото следва да се върне на същия съд за ново разглеждане от друг съдебен състав с призоваване на надлежната страна - издателят на обжалвания административен акт - директорът на дирекция "Социално подпомагане", община Б..

С оглед на изложеното и на основание чл.40, ал.2, изречение първо ЗВАС, Върховният административен съд, състав на шесто отделение, РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение №ІІІ-284/20.01.2006 г., постановено от Бургаския окръжен съд по адм. д.№967/2005 г., с което е отменено решение №71/3.08.2005 г. на директора на Регионална дирекция "Социално подпомагане", гр. Б. за потвърждаване на заповед №06-1320/28.06.2005 г. на директора на дирекция "Социално подпомагане" при община Б. само в частта относно началната дата на определяне на месечна добавка по чл.25, ал.1 и чл.29 от ЗИХУ в размер на 12 (дванадесет) лева общо за Д. М. Р. и върната преписката за определяне на добавката за социална интеграция, считано от 1.01.2005 г.

ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг съдебен състав. Решението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ С. П. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Е. Г./п/ М. А. Е.Г.