О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 263

София, 22.05.2019 година

Върховният касационен съд на Р. Б, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 19 март две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ДЕЧЕВА

ВАНЯ АТАНАСОВА

изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА

гр. дело № 4152 /2018 година

Производство по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от К. С. Н. против решение № 4396/02.07.2018 г. по гр. д.№ 14638/2016 г. на СГС, с което е потвърдено решение от 20.07.2016 г. по гр. д.№ 62055/2014 г. на Софийски РС. С последното е отхвърлен иска, предявен от касатора против З. С. И. с правно основание чл. 30, ал.1 ЗН за намаляване на дарение от 30.08.1993 г., извършено от наследодателката на страните К. П. Й., починала на 30.07.2012 г. в полза на ответницата З. С. И., оформено с н. а. №. ...., т.. ..../ г. на 1/2 ид. ч. от апартамент, находящ се в [населено място], [улица], ет.. ..., с площ 83,70 кв. м. състоящ се от две стаи, вестибюл, кухня и сервизни помещения.

В касационната жалба се прави оплакване за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон – чл. 30, ал.1 и чл. 31 ЗН, за допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се в излагане на противоречиви мотиви и неправилни изчисления и необоснованост на извода, че запазената част на ищеца не е накърнена.

В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 ГПК са формулирани четири процесуални въпроса: 1/ за задълженията на въззивната инстанция да дейсва като инстанция по същество, като прави собствена преценка на събраните доказателства и да постанови безпротиворечиви мотиви – ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС; 2/ за задължението на въззивния съд по чл. 235, ал.2 ГПК да постанови...