О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 71

гр.София, 21.05.2019 г.

Върховният касационен съд на Р. Б, второ наказателно отделение, в закрито съдебно заседание на двадесети май две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Г. Т

ЧЛЕНОВЕ: Е. А

Б. Т

и след становище на прокурора Ст. Атанасова изслуша докладваното от съдия Е. А наказателно чнд № 518/2019 г.

Производството е образувано по реда на чл. 340, ал.3 от НПК по жалба от адвокат Д. К. от САК, защитник на подсъдимия по внохд № 156/2016 г. на Апелативния специализиран наказателен съд В. Е. Б., против протоколно определение от 24.04.2019 г., с което му е наложена мярка за неотклонение задържане под стража.

В жалбата се сочи, че липсват легални предпоставки за определянето, тъй като:

· същият съдебен състав, с предходен съдебен акт, е отменил този вид процесуална принуда и след произнасянето му не са настъпили изменения в поведението на подсъдимия и процесуалното му положение;

· въззивното решение не променя съществено първоинстанционната присъда и не коригира наказанието, наложено с нея ;

· не е налице хипотезата на чл. 309, ал.3 от НПК, тъй като В. Е. Б. е наказан с девет години лишаване от свобода;

· подсъдимият винаги се е явявал в съдебните заседания с изключение на времето, през което по отношение на него е протичало екстрадиционно производство.

На база на тези съждения защитникът отправя искане за отмяна на определението за вземане на най-тежката мярка за неотклонение и за заменянето с по-лека, тъй като отмерената санкция не е особено тежка и не съществува опасност подсъдимият да се укрие.

Прокурорът в писмено становище оспорва основателността на частната жалба. Позовава се на риск подсъдимият да се укрие, предпоставен от данни за неговото отсъствие от първоинстанционното производство и за осъждения, по които не...