Производството е по чл. чл. 33 – 40 ЗВАС. Образувано е по касационна жалба на Регионална дирекция “Социално подпомагане” гр. В. Т. срещу решение № 67 от 16.02.2006 г. по адм. д. № 749/2005 г. по описа на Великотърновския окръжен съд. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон, съдопроизводствените правила и необоснованост.
О. М. И. М. от с. П., Великотърновска област не е взела отношение.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Последната е постъпила в предвидения в чл. 33, ал. 1 ЗВАС 14-дневен преклузивен срок и процесуално е допустима, но разгледана по същество се явява неоснователна.
С решение № 67 от 16.02.2006 г. по адм. д. № 749/2005 г., Великотърновският окръжен съд е отменил мълчаливия отказ на Регионална дирекция “Социално подпомагане” гр. Е. за отпускане на целева помощ за отопление с твърдо гориво в натура на М. И. М. от с. П., Великотърновска област и е върнал преписката на административния орган за изпълнение на указанията. Съдът е приел за установено, че с решение по адм. д. № 377/2004 г. на Великотърновския окръжен съд е отменена заповед № 1661 от 19.08.2004 г. на Дирекция “Социално подпомагане” гр. Е., с която на жалбоподателката е отказана целева помощ за отопление с твърдо гориво в натура. Това решение е оставено в сила с решение № 7125 от 19.07.2005 г. по адм. д. № 517/2005 г. по описа на ВАС, VІ-то отделение. С настоящия мълчалив отказ на практика се отказва изпълнение на влязло в сила съдебно решение. Липсва пречка за отпускане на целевата помощ независимо от изтичане на отоплителния сезон. Направен е окончателния извод за незаконосъобразност на мълчаливия отказ.
Атакуваното решението не страда от визираните в касационната жалба отменителни основания.
По първоначалното дело е било безспорно установено, че с решение от 8.11.2004 г. по адм. д. № 377/2004 г., Великотърновският окръжен съд, Административно отделение е отменил заповед № 1661 от 19.08.2004 г. на Директора на дирекция “Социално подпомагане” О. Е. за отпускане на М. И. М. от с. П., О. Е. на целева помощ за твърдо гориво в натура. Това решение е оставено в сила с решение № 7125 от 19.07.2005 г. по адм. д. № 517/2005 г. по описа на Върховния административен съд, VІ-то отделение. Цитираните съдебни решения са пределно ясни и са в смисъл, че обжалваният административен акт е постановен без да бъдат изяснени фактите и обстоятелствата от значение за случая и са нарушени административнопроизводствените правила.
След като административния акт, с който е отказано отпускане на исканата помощ за твърдо гориво е бил отменен по съдебен ред, то административният орган е следвало да издаден нов административен акт спазвайки указанията на съда. В тази връзка е разпоредбата на чл. 42, ал. 3 ЗАП във връзка с чл. 46, ал. 1 от същия закон.
По първоначалното дело е било безспорно установено, че в конкретния случай административният орган не е издал нов административен акт. Следователно е налице мълчалив отказ по смисъла на чл. 14, ал. 1 ЗАП от издаване на такъв акт. В тази връзка правилно с обжалваното решение Великотърновският окръжен съд е отменил този мълчалив отказ и е върнал преписката на РД “Социално подпомагане” за изпълнение на указанията.
Процесната молба на Митева до Дирекция “Социално подпомагане” е с вх. № 94 ММ-34 от 26.10.2005 г. Жалбата до Великотърновския окръжен съд е с вх. № 6924 от 29.11.2005 г.Съгласно чл. 22, ал. 2 ЗАП мълчаливият отказ може да се обжалва в двуседмичен срок от изтичане на срока по чл. 13 от същия закон. Чл. 13, ал. 2 ЗАП предвижда максимален едномесечен срок. Следователно Великотърновския окръжен съд не се е произнесъл по недопустима жалба.
Оплакванията на касатора не се споделят от настоящия тричленен състав на ВАС. Органите на РД “Социално подпомагане” не могат да черпят права от своето противоправно поведение. Те са били длъжни да издадат нов административен акт на мястото на отменения при спазване на указанията на съда. С отмяната на заповед № 1661 от 19.08.2004 г. на Директора на дирекция “Социално подпомагане”, О. Е. административната преписка е останала неприключена, тъй като по молбата на М. И. М. от с. П., О. Е. за отпускане на целева помощ за твърдо гориво в натура липсва валиден административен акт, с който тази преписка се приключва.
Видно от писмо изх. № 2092 от 7.12.2005 г. Дирекция “Социално подпомагане” О. Е. е взела становище по първоначалното дело.
Неоснователни са и възраженията на касатора за фактическа невъзможност за изпълнение на съдебните актове, поради приключване на отоплителния сезон. Касае се до задължение, което от такова в натура – предоставяне на дърва за огрев, може да бъде трансформирано като задължение с парично изражение при условията на ЗЗД.
Необосноваността като касационно основание обхваща грешките на съда при формиране на неговото вътрешно убеждение в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките по прилагане на правилата на логическото мислене, на каузалните връзки между явленията и др. В конкретния случай такива грешки не са били допуснати.
Стигайки до правния извод за незаконосъобразност на мълчаливия отказ Великотърновският окръжен съд е постановил правилно решение, което по изложените в настоящите мотиви съображения се оставя в сила.
Водим от горното и на основание чл. 40, ал. 1 ЗВАС, Върховният административен съд, Шесто отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 67 от 16.02.2006 г. по адм. д. № 749/2005 г. по описа на Великотърновския окръжен съд. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ И. Т. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Н. М./п/ Р. П. Д.Л.