Производството e по чл. 237 и сл. от АПК.

Образувано е по молба, подадена от И. В. Л. от гр. С., чрез пълномощниците му адв.. К. и адв.. А., за отмяна на основание чл. 239, т. 5 от АПК на влязлото в сила решение № 988 от 23.01.2009 г., постановено по адм. дело № 3487/2007 г. на Административен съд София-град, ІІ-ро отделение, 36 състав, оставено в сила с решение № 15397 от 15.12.2009 г., постановено по адм. дело № 3881/2009 г. на Върховния административен съд, с което е отхвърлена неговата и на П. И. И. жалба против заповед № РД-15-186 от 01.08.2007 г. на областния управител на О. С..

В молбата за отмяна са развити доводи за нарушено право на защита по наемното правоотношение от опорочената процедура по прекратяване на същото от страна на административния орган, изразяващо се в неизпращане на нотариална покана до молителя. Посоченото погрешно е прието от съда за несъществено нарушение, тъй като наемното правоотношение може да бъде прекратено само при изпращане и получаване на нотариалната покана лично от молителя, съответно издаването на заповед за изземване на процесното жилище е възможно само след прекратяване на наемното правоотношение, което в случая не е налице. На това основание се иска отмяна на влязлото в сила решение. В представените писмени бележки са развити същите доводи за нарушено право на защита, което е квалифицирано като основание за отмяна по чл. 239, т. 5 от АПК.

Ответникът - областният управител на област С., в писмено възражение, оспорва молбата за отмяна и моли същата да бъде отхвърлена.

Ответникът - П. И. И. не изразява становище по молбата за отмяна.

Върховният административен съд, след като прецени данните по делото, приема за установено следното:

Молбата за отмяна е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 240, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна.

Предмет на...