Върховният административен съд на Р. Б. - Осмо отделение, в съдебно заседание на осми декември в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:М. М. ЧЛЕНОВЕ:Р. Д. Х. К. при секретар Г. У. и с участието
на прокурора Антоанета Генчеваизслуша докладваното от председателяМ. М. по адм. дело № 5152/2021 Производството е по реда на чл.208 и сл. АПК.
Образувано е по касационна жалба на директора на ТД - М. П. при А. М. (с предишно наименование ТД Тракийска) против Решение № 688/09.02.2021 г. на Административен съд София - Град (АССГ), Трето отделение, 73 състав, постановено по адм. д. № 7036 по описа за 2020 г. на този съд. С решението е отменено по жалба на Огл - Ф. Т. Лебенсмителфертриб ГМбХ - Германия, Решение № РТД 3000 - 1188/19.05.2020 г./32 - 142039, издадено от директор на ТД Тракийска при А. М. и агенцията е осъдена да заплати на дружеството разноски в размер на 1240 лева. Касаторът твърди, че първоинстанционното решение е неправилно по смисъла на чл.209, т.3 АПК, защото е постановено в нарушение на материалния закон. В КЖ са конкретизирани доводите на директора на ТД М. П. който моли за отмяна на обжалваното съдебно решение, след което да бъде отхвърлена жалбата срещу решението на митническия орган и да се присъди юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът по КЖ - Огл - Ф. Т. Лебенсмителфертриб ГМбХ - Германия със съдебен адрес гр. София, Владайска, №75, ап.2, я е оспорил с аргументи, съдържащи се в писмен отговор, в бележки по делото и поддържани в с. з от адв. Г.. Иска да бъде оставено в сила решението на АССГ и да му бъдат присъдени направените по делото разноски.
Представителят на[Фирма 2] дава заключение за неоснователност на КЖ.
Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на КЖ, валидността, допустимостта и правилността на първоинстанционното решение, след служебна проверка по чл.218, ал.2 АПК прецени КЖ като процесуално допустима, а разгледана по същество тя е неоснователна.
По делото е установено следното: На 10.04.2019 г. в МБ Свиленград е регистрирана митническа декларация С MRN 19BG003010003478R4, с вносител Огл - Ф. Т. Лебенсмителфертриб ГМбХ - Германия. С декларацията са били поставени под режим допускане за свободно обращение с цел крайно потребление пресни зеленчуци, имащи за произход РТурция, между които и пресни кръгли домати с нето тегло 17360 кг.. Произходът на стоката е доказан със сертификат за движение EUR.1. В момента на подаване на МД са декларирани следните данни: За стока №1/1 (пресни домати, тип кръгъл червен) с код по КН 0702000099 е посочена митническа стойност - 41352,50 лв., преизчислена на 121,79 евро на 100 кг.. Определената от ЕК за дата 10.04.2019 г. стандартна вносна стойност (СВС) за домати с произход РТурция е 101,3 евро на 100 кг..Делегиран регламент (ЕС) 2017/891 изисква сравнение на векларираната вносна стойност с определената за деня СВС. В случая декларираната вносна МС е по - голяма с повече от 8% от определената за деня СВС, поради което вносителят е представил обезпечение в размер на 10117,89 лева. Дружеството е било уведомено, че трябва да представи доказателства, за това че пресните домати, тип кръгъл, червен, са реализирани на пазара на ЕС при условия, потвърждаващи коректността на декларираната вносна МС. Обезпечението за стоката е внесено от пълномощника на вносителя - Р. Б. ООД, който е представил и доказателства, че количеството от 17360 кг. домати е продадено на цена от 125 евро за 100 кг.. Митническият орган обаче е счел, че не е депозирано надлежно доказателство за условията за освобождаване на внесения депозит, който трябва да бъде задържан за заплащане на вносно мито, определено на основание чл.75, пар.5, ал.3 от Делегиран регламент (ЕС) 2017/891. С Решение № РТД 3000 - 1188/19.05.2020 г./32 - 142039, издадено от директор на ТД Тракийска при А. М. на основание чл.75, пар.5, ал.3 от Делегиран регламент (EС) 2017/891 е отказано освобождаване на представеното обезпечение в размер на 10117,89 лева, което е задържано като плащане на дължимо вносно мито. Определени са допълнително задължение за ДДС - 632 лева и вносно мито - 10117,89 лева, както и лихви, за които е разпоредено да бъдат внесени по банкова сметка.
С обжалваното решение, първоинстанционният съд е отменил административният акт като незаконосъобразен, обосновавайки се с аргумент, въз основа на писмените доказателства и заключението по СИЕ, че е доказан размера на договорената цена, отбелязана и в МД. Съдът е обсъдил заключението на в. л. по СИЕ, за да формулира извода за съответствие на данните за стойностите, съдържащи се в документите към молбата за възстановяване на депозита и тези, съдържащи се в процесната МД. Цената на стоките в българската МД също съответства на цената на стоките, отразена в МД от Турция за износ. Представени са документи за направено плащане към турските контрагенти, от които доказателства е възможно определянето на договорената цена и съответната й митническа стойност. Административният съд се е аргументирал с правната невъзможност митническият орган да определя МС взависимост от последващата реализирана печалба на стоките, предмет на вноса. Въз основа на това съдът е преценил, че в обсъждания казус не са доказани основания за определяне на МС по начин, различен от този в чл.70 на МКС. Съответно, възникналите допълнителни публични задължения са незаконосъобразно определени.
Решението на АССГ е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. Същото е постановено въз основа на изяснена фактическа обстановка, при правилно приложение на материалния закон и обоснована преценка на събраните доказателства и доводи на страните. Доводите на касатора са неоснователни. Основнният метод за определяне на МС на стоките в чл.70, пар.1 от Регламент (ЕС) №952/2013 е по договорната им стойност, респ. въз основа на действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на ЕС, коригирана при необходимост.
Съгласно разпоредбата на чл.74, пар.1 от Регламент (EС) № 952/2013, когато МС на стоките не може да се определи съгласно чл.70, тя се определя чрез последователно прилагане на вторични методи по чл.70, пар.2 от букви а) до г) от Регламент (EС) № 952/2013, а ако и този ред не може да бъде приложен, на последно място се пристъпва към текста на чл.74, пар.3. Тълкуването на цитираните разпоредби налага извода, че при митническото остойностяване на стоките приоритет има договорната стойност по чл.70 от (EС) № 952/2013 и едва когато МС на стоките не може да се определи съгласно чл.70, тя се определя чрез последователно прилагане на вторичните методи. Правилно е посочено от първоинстанционния съд, че липсва норма, предоставяща възможност на митническите органи да определят МС на стоката, внасяна в територията на ЕС от трета страна, съобразно реализираната търговска печалба от вносителя при последващото разпореждане със стоката на пазара.
Съгласно теста на чл.75, пар.5, ал.4 от Д. Р. (ЕС 2017/891 вносителят трябва да представи всички документи, необходими за извършването на съответната митническа проверка, т. е. това означава да се представят документите, позволяващи определяне на МС като договорената между страните продажна цена на внасяните стоки, по смисъла на чл.70, пар.1 от Регламент (EС) № 952/2013. Поради това последващата реализация на печалба от стоките, предмет на вноса или нейната липса, е ирелевантна за разрешаването на спора.
Обосновано е прието от първоинстанционния съд, че по делото дружеството е събрало всички относими документи, касаещи декларираната МС. Нейната истинност се установява от установените обстоятелства и съпровождащите ги документи. В подкрепа на този извод е констатацията на вещото лице по СИЕ, че цената на стоките в българската митническа декларация съответства на цената на стоките, отбелязана в турските митнически декларации за износ, както и наличието на фактури и доказателства за направено плащане към турското дружество - продавач. С тях се установява, че декларираната договорна стойност е реално заплатена.
Въз основа съвкупната преценка на събраните доказателства, касационната инстанция счита, че достоверността и реалността на декларираната договорна стойност е доказана по предвидения ред, поради което издаденото решение на митническите органи и установените с него публични задължения, е незаконосъобразно. Достигайки до същия извод, административният съд е постановил правилно и обосновано решение, което трябва да бъде оставено в сила.
Касаторът неоснователно твърди, че дружеството е смесило режима за определяне на МС с избиране на метода по желание. Не е спорно по делото, че в депозираната митническа декларация, е отбелязан като метод за определяне на МС от вносителят - Код 1 (метод на договорната стойност по реда на чл.70 МКС). За установяване на декларирания метод са били изискани и са представени документите, съпровождащи вноса, съответно доказващи извършените сделки. Поставянето на такъв въпрос към вещото лице по СИЕ, не може да дерогира императивната последователност за приложение на методите, нито декларирания от дружеството метод пред административния орган.
По идентични казуси е постановена и константна съдебна практика, цитирана онт пълномощника на Огл - Ф. Т. Лебенсмителфертриб ГМбХ - Германия .
С оглед на резултата по спора и представените документи, е основателно искането на ответното дружество за присъждане на разноски в размер на 840 лева.
Водим от гореизложеното и в този смисъл, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 688/09.02.2021 г. на Административен съд София - Град, Трето отделение, 73 състав, постановено по адм. д. № 7036 по описа за 2020 г. на този съд.
ОСЪЖДА Териториална дирекция М. П. към А. М. да заплати на Огл - Ф. Т. Лебенсмителфертриб ГМбХ - Германия със съдебен адрес гр. София, Владайска, №75, ап.2 сумата в размер на 840 лева - разноски за касационното производство.
Решението е окончателно.
Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Мирослав Мирчев
секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ Росица Драганова
/п/ Христо Койчев