Производство по реда на чл. 33 - чл. 40 от Закона за Върховния административен съд във вр. с чл. 131 - чл. 132 от Данъчния процесуален кодекс.

Образувано по касационна жалба на РДД София /с променено наименование на осн. §5 ал.4 от ПЗР вр чл.152 ал.2 и чл.159 ал.2 ДОПК-Директор на Дирекция "О”ЕАД-в несъстоятелност със седалище и адрес на управление в гр. С. е отменен данъчен ревизионен акт №89/16.07.2003г. на данъчен орган при ТДД - гр. С., потвърден с решение №1900/03.10.2003г. на РДД - гр. С., в частта му, с която на жалбоподателя за данъчен период 1.09-23.09.2003г. са определени данъчни задължения ДДС за внасяне в размер над 83 008,06лв. със съответните лихви -начислени върху пазарната стойност на налични към момента на дерегистрация по ЗДДС на търговеца дълготрайни материални активи.

В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон, при съществени нарушения на процесуални правила и необоснованост-отменителни основания по чл.218б ал.1 б.”в”ГПК вр. чл.11 ЗВАС, изразяващи се в това, че съдът неправилно приел за приложима разпоредбата на чл.62 ал.1 от ЗДДС като изключение и основание за дерогиране на нормата на чл.119 ал.3 ЗДДС; необосновано-въпреки представеното и прието без оспорване заключение на вещо лице съдът отменил ДРА не само за сумата 23 717 лв. платен ДДС за транспортни средства, за които не е ползван данъчен кредит, а и относно начисления ДДС върху стойността на активи, придобити преди влизането в сила на ЗДДС -01.04.1994г.; неправилен бил решаващият мотив на съда относно незаконосъобразното данъчно облагане на процесните активи поради облагането им при придобиването с данък оборот-последното не било доказано от ревизирания субект, а и по-голямата част от процесните активи са необлагаеми с данък оборот поради разпоредбата на чл.6а от закона за данък върху оборота и акцизите. Дори да се приеме, че спорните активи са облагани с данък оборот, ревизираното лице е разполагало с възможност за възстановяване на този данък по реда на §10 от ПЗР на ЗДДС отм. и приетата въз основа на него Наредба, която възможност не е използвало. Иска се отмяна на решението и отхвърляне на жалбата против ДРА, в посочената част, със законните последици.

Ответникът по касационната жалба “Б. Х.”ЕАД-в несъстоятелност, чрез процесуалния си представител адв. Т. Т., оспорва жалбата по съображения в писмено становище, заключаващи се в следното: данъчните органи се позовават на собственото си процесуално нарушение-несъбиране на доказателства дали процесните активи, придобити преди 1.04.1994г. са облагани с данък оборот; необлагаемост на тези активи с данък оборот може да се поддържа единствено на осн. на чл.6а от Закона за данък върху оборота и акцизите/ЗДОА/ отм. , която разпоредба е в сила от 20.08.1993г. до отмяната на закона, считано от 1.04.19994г., в който период не е доказано придобиване на активи; чл.16 от ЗДОА в ред. му до 13.08.1993г. регламентира освободените от облагане с данък оборот продажби на стоки и материали и процесните активи не са сред тях; неупражняването на правната възможност по §10 от ПЗР на ЗДДС отм. не изключва прилагането на разпоредбата на чл.62 ал.1 ЗДДС. Иска оставяне в сила на обжалваното решение и присъждане на разноски.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото.

Върховният административен съд, Първо отделение, в настоящия си състав, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбата на чл.39 ЗВАС, намира за установено следното от фактическа и правна страна :

Касационната жалба е подадена в срока по чл.132 ал.1 ДПК отм. от легитимирана страна и е процесуално допустима, а разглеждайки я по същество по същество, съдът съобрази следното:

Предмет на обжалване в производството пред Софийски градски съд е бил цитираният по-горе ДРА, с който на касатора за данъчен период 01.09-23.09.2003г. са определени допълнителни данъчни задължения ДДС за внасяне, начислени върху пазарната стойност на налични към момента на дерегистрация по ЗДДС на търговеца дълготрайни материални активи. За да уважи жалбата на търговеца против ДРА, в посочената му по-горе част, СГС в решаващия си състав е приел, че към момента на дерегистрация на търговеца по ЗДДС м.09.2003г. ревизираното лице не дължи ДДС върху пазарната стойност на част от процесните активи, поради приложението на чл.62 ал.1 ЗДДС за активи, придобити преди 1.04.1994г. на обща стойност 49 018 250лв. и за транспортни средства, придобити след тази дата, но за които не е ползван данъчен кредит, на обща стойност 118 586лв. и върху тези стойности незаконосъобразно е начислен ДДС.

Решението е правилно и при постановяването му не са допуснати нарушенията, посочени в касационната жалба.

Пред СГС не е било спорно, че по-голямата част от процесните активи са придобити преди 1.04.1994г./момента на влизане в сила на ЗДДС отм. / при действието на Закона за данък върху оборота и акцизите/ЗДОА//обн. Изв. бр.91/13.11.1951г. с изм. и доп./, а активи на обща стойност 118 586лв. са придобити след тази дата и платеният при придобиването им ДДС е без право на данъчен кредит. Съгласно разпоредбата на чл.62 ал.1 от ЗДДС, данък не се начислява, когато регистрирано по този закон лице се разпореди със стока или с резултата от получена услуга, за която платеният от него данък е без право на данъчен кредит. Приложното поле на разпоредбата се установява чрез тълкуването й във връзка с ал.2 на текста, която гласи, че ал.1 не се прилага, когато правото на данъчен кредит би възникнало, ако са спазени изискванията по този закон, но за конкретното регистрирано лице те не са изпълнени. Това означава, че ал.1 на чл.62 ЗДДС /представляваща изключение от правилото на чл.119 ал.3 с. з./ се прилага единствено в случаите, когато по силата на закона платеният от регистрирано по ЗДДС лице данък е без право на данъчен кредит. Правилно първоинстанционният съд е приел, че посочената норма се прилага за частта от процесните активи, придобити преди въвеждането на института на ДДС в българската правна система - разпоредбата не предвижда изрично, че платеният данък е ДДС и предвид това, че данък оборот също е косвен данък, включен в цената на продадената стока, но дължим от продавача й и по силата на закона - без право на данъчен кредит. Така е прието и в цитираното от СГС решение №4102 от 24.02.2002г. на ВАС, Първо отделение по адм. д.№7603/2001г. при аналогично установени факти. Поради това, с основание първоинстанционният съд е приел, че облагането на обсъжданите активи с ДДС при дерегистрацията на търговеца би довело до двойно данъчно облагане. Въпросите дали са били облагаеми с данък оборот продажбите на процесните активи и дали данък оборот е бил платен не са били спорни в производството пред първоинстанционния съд - като предмет на спор тези въпроси са повдигнати едва с касационната жалба. Неоснователно е оплакването за необлагаемост на придобитите при действието на ЗДОА активи, на осн. на разпоредбата на чл.6а от този закон /ред. ДВ бр.69/1993г. в сила от 13.08.1993г. до 104.1994г. когато ЗДОА е отменен със ЗДДС отм. /. Съгласно тази разпоредба не се облагат с данък върху оборота земи, гори, трайни насаждения, сгради без жилищните, машини и съоръжения, с изключение на стопанския инвентар; транспортни средства, с изключение на леки автомобили и др. Тежест да докаже твърдението, че част от процесните активи са придобити именно при действието на тази норма и попадат в приложното й поле има касаторът, който за първи път въвежда това твърдение с касационната жалба. Доказателства за това не са представени-обратно от представените от ответника по жалбата в касационното производство писмени доказателства /неоспорени от насрещната страна/-справка за придобити ДМА през посочения период; справка за дебитните обороти и Обротна ведомост към 31.12.1994г. се установява, че в този период активи не са придобивани.

Неоснователно е и оплакването за неправилно прилагане на разпоредбата на чл.62 ал.1 ЗДДС, тъй като ревизираното лице е разполагало с възможност за възстановяване на данък оборот по реда на §10 от ПЗР на ЗДДС отм. и приетата въз основа на него Наредба за възстановяване на данъка върху оборота във връзка с въвеждането на ДДС на Министерство на финансите/ обн. ДВ. бр.25/25.03.1994г./. Най -напред, съгласно чл.1 ал.2 от тази Наредба, подлежи на възстановяване единствено данъкът върху оборота за наличните стоки на склад, придобити през периода 01.01.1993г. до 31.03.1994г., а и основателно е възражението на ответника по жалбата, че пропускането на евентуалната възможност за такова възстановяване не лишава лицето от основание за освобождаване от начисляване на ДДС върху наличните му активи при дерегистрацията .

Предвид изложеното не са налице касационни основания за отмяна и съдебното решение в обжалваната му част следва да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Претенцията на ответника за разноски е неоснователна поради липса на доказателства за извършването на такива в касационното производство.

Водим от горното и на основание чл. 40, ал. 1, предл. първо от ЗВАС, Върховният административен съд, Първо отделение, РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА

Решение от 11.11.2004г. на Софийски градски съд по адм. дело № 4225 по описа за 2003 г. в обжалваната му част. Решението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Й. З. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ С. А./п/ Т. Н. Т.Н.