Производството е по реда на чл. 33 - 40 от Закона за Върховния административен съд, във връзка с чл.5, т.4 от същия закон.

Образувано е по касационна жалба на адв. И. К., в качеството му на процесуален представител на Асоциацията на българските предприятия за международни превози и пътища (АЕБТРИ), срещу решение от 30.09.2005 г. по адм. дело № 372 по описа за 2003 г. на Софийския градски съд.

В касационната жалба са развити доводи за неправилност на съдебното решение поради нарушаване на материалния закон, което съставлява отменително касационно основание по чл. 218б, ал. 1, б. "в" от ГПК, във връзка с чл. 11 от ЗВАС.

Ответната страна по касационната жалба - Регионална митническа дирекция – гр. С. не ангажира становище по нея.

Заинтересованата страна - ЕТ "Аполо-99-Н. Я.", не ангажира становище по нея. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, първо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни основания, съгласно на чл. 39 от ЗВАС, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Касационната жалба като подадена в срок и от надлежна страна е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна.

Предмет на съдебен контрол в производството пред Софийския градски съд е било постановление за принудително събиране на публични държавни вземания № 55 от 09.09.2002 г. на началника на М. К., потвърдено с решение № А–33 от 18.12.2002 г. на директора на РМД - гр. С.. С него ЕТ "Аполо-99-Н. Я." и АЕБТРИ са задължени да заплатят публично задължение в размер общо на 28 390.00 лв., представляващи мито в размер на 20 771.00 лв. и ДДС в размер на 7 619.00 лв., заедно с дължимите лихви за просрочие, считано от 26.01.2001 г. до момента на изплащане на задължението. Първоинстанционният съд е приел, че административният акт е законосъобразен, не е издаден в нарушение...