Производството е по реда на чл. 208 и следващите във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], подадена чрез пълномощник адв.О., срещу решение №229 от 12.01.2017г. по адм. д. № 7447/2016г. на Административен съд София - град, Трето отделение, 7-ми състав, с което е отхвърлена жалбата на дружествата срещу Решение № Ц-19 от 30.06.2016г. на Комисия за енергийно и водно регулиране /КЕВР/, в частта по раздел V, т.2, т. 3 и т.3.1. Излагат се доводи, за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди се, че с постановеното решение първоинстанционният съд погрешно е приел, че с оспорения администартивен акт КЕВР е изпълнила императивните норми на чл.59, ал.2, т.4 АПК и е посочил фактически и правни основания за издаването на акта. На следващо място се възразява, че съставът на АССГ не е обсъдил задълбочено твърдението в жалбата, че КЕВР е допуснала съществено нарушение на администартивно производствените правила, като не е провела закрито заседание в нарушение разпоредбата на чл.13, ал.3,т.2 ЗЕ. Излага, че решението не е съобразено с императивните разпоредби на чл.23, т.5 и чл.31, т.1 ЗЕ, а именно, че дискриминационно само спрямо производителите на електрическа енергия от слънчева и вятърна енергия е определена различна цена на достъп, като по този начин между отделните категории енергийни предприятия не се дават равни възможности за участие в енергийния пазар. На последно място се възразява, че съдът неправилно е отчел, че е извършена компенсация от КЕВР и тя е в съответствие с разпоредбите на чл.31, т.2 ЗЕ. Иска, да се отмени обжалваното решение и по същество да бъде отменено Решение № Ц-19 на КЕВР в обжалваната част по раздел V,, т.2,т. 3 и т.3.1, както и претендира присъждане на...