Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ (ГД „ИН“), чрез упълномощен процесуален представител, срещу Решение 354 от 01.03.2016 г., постановено по адм. д. № 936 по описа на Административен съд – Бургас (АС - Бургас) за 2015 г. С него ГД „ИН“ е осъдена да заплати на Д. А. Ж. сума в размер на 700,00 лв., представляваща обезщетение за понесени неимуществени вреди за периода 12.03.2015 г. – 26.03.2015 г. от незаконосъобразен акт – Заповед № 51а от 22.01.2015 г., издадена от началника на Затвора – [фирма] и незаконосъобразните фактически бездействия при изпълнение на дисциплинарното наказание „изолиране в наказателна килия“, предвид условията, при които е осъществено изпълнението, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 20.05.2015 г. до окончателното й изплащане. Искът до пълния му предявен размер от 14000,00 лв. е отхвърлен, но в тази част решението не е предмет на касационен контрол.

С касационната жалба решението, предмет на проверка се обжалва в частта, с която предявеният от Ж. иск до размера от 700,00 лв. е уважен. Поддържа се, че решението в тази част е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касационния жалбоподател, съдът не е преценил правилно тежестта на събраните по делото доказателства, това, че Ж. не е доказал реално претърпени вреди в резултат на действия/бездействия на служители на Затвора – [фирма], както и наличието на причинно – следствена връзка между претендираните вреди и твърдяното бездействие. Такива не били установени и от събраните гласни доказателства. Аргументира становището си за неправилност на решението, респективно за неоснователност на исковата претенция със съображения, изведени от разпоредбата на чл. 98, ал. 2 Правилник за прилагане на ЗИНЗС (ЗАКОН ЗЗД ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАНИЯТА И З....