Върховният административен съд на Р. Б. - Седмо отделение, в съдебно заседание на четиринадесети юни в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:С. Я. ЧЛЕНОВЕ:К. А. В. А. при секретар П. К. и с участието на прокурора Рая Бончеваизслуша докладваното от съдиятаК. А. по адм. дело № 5300/2021

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на О. К. срещу Решение №472 от 17.11.2020 г. на Административен съд - С. З. постановено по административно дело №568/2020 г.

С обжалваното решение първоинстанционният съд е изменил Решение №РД-02-36-1351 от 18.12.2017 г. на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма „Региони в растеж“ 2014 – 2020 г., като е намалил определената на общината финансова корекция от 259 994,64 лв. на 254 210,49 лв.

Касационният жалбоподател – О. К. счита Решение №472 за постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и необосновано – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

Твърди, че съдът е допуснал съществено процесуално нарушение, като не е осъществил цялостен и служебен съдебен контрол съобразно изискванията на чл. 168, ал. 1 АПК. Сочи, че съдът не е обсъдил доводите на общината за незаконосъобразност на акта, като не е взел предвид релевантните за спора факти и обстоятелства. Излага подробни доводи за неправилност на изводите на съда за доказаност на установените от административния орган нередности и незаконосъобразност на определената финансова корекция.

Моли съдът да отмени обжалваното решение и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Алтернативно прави искане за отмяна на решението и оспорения административен акт. Касаторът се представлява от юрк. З. Б..

Ответникът по касационната жалба на О. К. – ръководителят на Управляващия орган на Оперативна програма „Региони в растеж“ 2014 – 2020 г., счита същата за неоснователна. Излага възражения по доводите на касатора, съответни на мотивите на оспорения административен акт.

Постъпила е и касационна жалба от ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма „Региони в растеж“ 2014 – 2020 г. срещу Решение №14 от 15.01.2021 г. на Административен съд - С. З. постановено по административно дело №568/2020 г.

С обжалваното Решение №14 съдът е отхвърлил искането на ръководителя на Управляващия орган за поправка на очевидна фактическа грешка и за допълване на Решение №472.

Касационният жалбоподател – ръководителят на Управляващия орган на Оперативна програма „Региони в растеж“ 2014 – 2020 г., счита Решение №14 за постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и необосновано – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

Излага подробно фактите по делото, като сочи, че съдът е приел в мотивите на Решение №472, че жалбата на общината е частично основателна, но в диспозитива на решението се е произнесъл единствено като е изменил обжалвания административен акт. Липсва произнасяне по отношение на жалбата на О. К. срещу административния акт в частта, с която е определена финансова корекция. Предвид изложените подробни мотиви в Решение №472 е ясна и безпротиворечива волята на съда, че в тази част последният намира жалбата за неоснователна.

Оспорва като неясни и неправилни изводите на съда, че постановеното от него решение не следва да бъде поправено чрез отстраняване на явна фактическа грешка.

М. Р. №14 да бъде отменено, като бъде допусната поправка на очевидна фактическа грешка в посочения в него смисъл, или алтернативно, ако съдът приеме, че не се касае за грешка, а за непълнота – да допълни Решение №472 като отхвърли жалбата на общината в останалата й част.

По отношение на Решение №14, в частта, с която е отхвърлено искането му за изменение и допълване на Решение №472 в частта за разноските, счита същото за неправилно. Прави искане за отмяна на решението, съответно за отмяна на Решение №472, в частта, с която административният орган е осъден да заплати разноски по делото, тъй като такива не са претендирани от О. К. и съответно са недължими. Моли за отмяна на Решение №14 и в частта, с която е отхвърлено искането му за допълване на Решение №472 и присъждане на разноски, направени от органа при първоначалното разглеждане на делото преди връщането му от петчленен състав на Върховния административен съд, за допълване на решението и присъждането на тези разноски.

Претендира разноски по делото. Представлява от адв. Б. Б..

Ответникът по касационната жалба на ръководителят на Управляващия орган на Оперативна програма „Региони в растеж“ 2014 – 2020 г. – О. К. не изразява становище по касационната жалба.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби.

По касационната жалба на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма „Региони в растеж“ 2014 – 2020 г. срещу Решение №14, в частта, с която е отхвърлено искането му за поправка на очевидна фактическа грешка:

Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима – подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

За да се произнесе по същество съдът съобрази следното:

От доказателството по делото се установяват следните факти, релевантни за постановяването на Решение №14, в частта, с която е отхвърлено искането за поправка на очевидна фактическа грешка в Решение №472:

На 18.12.2017 г., с Решение №РД-02-36-1351 ръководителят на Управляващия орган на Оперативна програма „Региони в растеж“ 2014 – 2020 г. определя на О. К. финансова корекция в размер на 5% от разходите върху договорите с „Пътно строителна компания Ес Би Ес“ АД от 01.08.2017 г. и с ДЗЗД „ВС Конструкции“ от 17.07.2017 г. за нередности за нарушение на чл. 2, ал. 2 и чл. 70, ал. 7 във вр. чл. 2, ал. 1 от Закона за обществените поръчки (ЗОП).

На 03.01.2018 г. О. К. оспорва пред Административен съд - Б. Р. №РД-02-36-1351 за определяне на финансова корекция. По жалбата е образувано административно дело №114/2018 г.

На 13.06.2018 г. с Решение №1160 по адм. дело №114/2018 г. Административен съд - Бургас отхвърля жалбата на общината. Решението е потвърдено от ВАС с Решение №5062 от 04.04.2019 г. по адм. дело №11651/2018 г.

На 08.07.2020 г. с Решение №9117 по адм. дело №8805/2019 г., в производство по реда на чл. 239, т. 1 АПК, петчленен състав на ВАС отменя Решение №1160 от 13.06.2018 г. по адм. дело №114/2018 г. на Административен съд – Бургас и Решение №5062 от 04.04.2019 г. по адм. дело №11651/2018 г. на ВАС и връща делото за ново разглеждане от друг състав на Административен съд – Бургас.

На 11.09.2020 г. с Определение №11526 по адм. дело №8066/2020 г. ВАС изпраща делото по подсъдност на Административен съд – С. З.

На 17.11.2020 г. с Решение №472 Административен съд – С. З. изменя Решение №РД-02-36-1351 от 18.12.2017 г. на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма „Региони в растеж“ 2014 – 2020 г., като намалява определената на О. К. финансовата корекция от 259 994,64 лв. на 254 210,49 лв.

Въз основа на така установените по делото факти, при постановяване на Решение №14 от 15.01.2021 г., първоинстанционният съд приема, че е разгледал и се е произнесъл по целия предмет на спора. Сочи, че „доколкото в настоящето производство се установи безспорно, че сумата на допустимите, съответно верифицирани разходи, не е този, който е посочен в оспореният акт, то същото предполага и намаляване на размера на наложената санкция“. Приема, че постановеният диспозитив за изменение на оспорения акт не предполага постановяването на друг, с който да се отхвърли жалбата на О. К. до размера на финансовата корекция посочена в решението на съда.

Въз основа на горното съдът прави извод за неоснователност на искането и го отхвърля.

Изводът на съда е неправилен.

Върховният административен съд, след като обсъди твърденията и доводите на касатора и провери обжалваното съдебно решение, в частта, с която е отхвърлено искането за поправка на очевидна фактическа грешка, с оглед на правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, счита същото за валидно и допустимо, но очевидно неправилно.

Естеството на спора налага съдът да изложи подробно същността на производството по поправка на очевидна фактическа грешка и да направи анализ на мотивите и диспозитива на Решение №472.

Целите на правосъдието са наложили съдът да не може сам да отменя или изменя постановеното от него решение. Ноторен е принципът lata sententia desinit esse judex, което значи, че след като постанови решението съдията престава да бъде съдия по делото, т. е. не може да го измени или отмени. Този принцип е изрично визиран и днес в чл. 246 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) във вр. с чл. 144 АПК. От този принцип законодателят е допуснал изключения – поправянето на очевидна фактическа грешка и допълването на решението, регламентирани за целите на съдебното административно производство в чл. 175 и 176 АПК. Като изключение от основен принцип разпоредбите на чл. 175 и 176 АПК се тълкуват stricto senso.

Кога е налице очевидна фактическа грешка?

Очевидната фактическа грешка е всяко несъответствие между формираната истинска воля на съда и нейното външно изразяване в писмения текст на решението. Разпоредбата на чл. 175, ал. 1 АПК няма и никога не е имала друго съдържание. Факта, че в нея са посочени като пример „писмени грешки, грешки в пресмятането или други подобни очевидни неточности“ не води до друг извод. Формираната истинската воля на съда, с оглед на чл. 172а, ал. 2 АПК, се обективира (съдържа) в мотивите му, а нейното външно изразяване е в писмения текст на решението, т. е. в писмения текст след „Реши“, наречен диспозитив.

Следователно, за да е налице очевидна фактическа грешка е необходимо да е налице несъответствие, но несъответствието не е само в грешка, допусната във вече изразения писмен текст на решението, т. е. на диспозитива, а и грешка, която представлява пропуск да се отрази в писмения текст на решението вече формираната истинска воля на съда.

Видно от мотивите на Решение №472, първоинстанционният съд приема, че общината е осъществила нарушения на чл. 2, ал. 2 и 70, ал. 7 във вр. чл. 2, ал. 1 ЗОП. Приема, че „Констатираните три нередности предполагат и обоснованост на размера на наложената финансова корекция, доколкото същата е определена в минималния предвиден размер от 5% от разходите по договора.“.

Така приетото от първоинстанционния съд очевидно, безспорно и несъмнено сочи на прието от него за осъществено твърдяното от органа нарушение на приложимото право по смисъла на чл. 70, ал. 1, т. 9 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ), за осъществени твърдените от органа нередности по смисъла на същата разпоредба, както и за правилно определен процентния показател на процесната финансова корекция.

Изложеното значи, че съдът е формирал истинска воля за осъществени от общината нередности по чл. 70, ал. 1, т. 9 ЗУСЕСИФ, които е приел за правилно квалифицирани и съответно е приел, че правилно е определен процентния показател на финансовата корекция.

Видно от мотивите на Решение №472 първоинстанционният съд е приел, че органът неправилно е определил основата на финансовата корекция, поради което е изменил административния акт, като е намалил стойността на финансовата корекция.

При така установената по безспорен начин формирана истинска воля на съда, в решението си той единствено е изменил Решение №РД-02-36-1351 от 18.12.2017 г. на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма „Региони в растеж“ 2014 – 2020 г. Липсата в решението на диспозитив, с който да се отхвърли жалбата на О. К. в останалата част, т. е. в частта извън изменения размер на финансовата корекция, е несъмнено очевидна фактическа грешка. Необходимост от допълване на съдебното решение (в какъвто смисъл са мотивите на съда) би била налице ако съдът не бе формирал воля по част от предмета на делото, т. е. ако липсваше негова формирана воля по част от спорното право. В случая тази хипотеза очевидно не е налице.

Първоинстанционният съд не е направил разлика между очевидна фактическа грешка и допълване на решението.

Видно от горното, първоинстанционният съд като е отхвърлил искането на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма „Региони в растеж“ 2014 – 2020 г. за поправка на очевидна фактическа грешка като неоснователно, е постановил неправилно съдебно решение, което следва да бъде отменено, в тази му част. Делото следва да бъде върнато на първоинстанционния съд за ново произнасяне, тъй като касационният съд нито може да поправи Решение №472, нито може да изпълни задължението си по чл. 127, ал. 1 АПК.

След постановяване на съдебното решение, делото следва да се върне във ВАС за произнасяне по касационната жалба на О. К. срещу Решение №472 и за произнасяне по касационната жалба на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма „Региони в растеж“ 2014 – 2020 г., срещу Решение №14, в частта му, с която е отхвърлено искането за допълване на решение №472, в частта за разноските, в която част тя има характер на частна жалба срещу определение постановено по реда на чл. 248 ГПК.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 222, ал. 2 АПК Върховният административен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение №14 от 15.01.2021 г. на Административен съд - С. З. постановено по административно дело №568/2020 г., в частта с която е отхвърлено искането на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма „Региони в растеж“ 2014 – 2020 г. за поправка на очевидна фактическа грешка в Решение №472 от 17.11.2020 г.

ВРЪЩА делото на същия съд за ново произнасяне по искането на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма „Региони в растеж“ 2014 – 2020 г. за поправка на очевидна фактическа грешка в Решение №472 от 17.11.2020 г.

СЛЕД постановяване на съдебното решение делото да се върне във Върховния административен съд за произнасяне по касационната жалба на О. К. срещу Решение №472 от 17.11.2020 г. и по частната жалба на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма „Региони в растеж“ 2014 – 2020 г., срещу Решение №14 от 15.01.2021 г., в частта, с която е отхвърлено искането му за допълване на решение №472 от 17.11.2020 г. в частта за разноските.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Соня Янкулова

секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ Калина Арнаудова

/п/ Весела Андонова