Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на Комисията за защита от дискриминация против решение № 325 от 07.10.2016 г. по адм. дело № 242 / 2016 г. на Административен съд – Враца, с което е отменено решение № 475 от 21.12.2015 г. на същия административен орган, с което е установено, че чрез излъчения репортаж по телевизия - В. в новинарската емисия на 06.10.2014 г. със заглавие „Вотът в [населено място и населено място]“ от страна на [фирма] – доставчик на медийни услуги, представляван от В. Л. М. и от страна на М. П. П. в качеството на автор на новинарската емисия, е извършена дискриминация по смисъла на чл. 5 от ЗЗДискр (ЗАКОН ЗЗД ЗАЩИТА ОТ ДИСКРИМИНАЦИЯ) (ЗЗД) под формата на тормоз по признак „политическа принадлежност“ по отношение на А. А. Е. и всички членове и симпатизанти на политическа партия [наименование] (ПП[наименование]); на дружеството и на П. са наложени съответно имуществена санкция и глоба в размер на по 750.00 лв.; установено е, че посоченият репортаж не съставлява подбуждане към дискриминация и сигнал с вх. № 44-00-1282/ 26.03.2015 г. в тази част, както и в частта, в която се твърди, че от страна на В. Л. М. в лично качество е осъществен тормоз и подбуждане към дискриминация е оставен без уважение. Жалбоподателят поддържа, че решението е постановено в противоречие с материалния закон и е необосновано и моли да бъде отменено, като се постанови нов акт по същество, с който жалбите против акта на комисията да бъдат отхвърлени.
Постъпили са и касационни жалби от Б. К. Б. и А. А. Е. против решение № 478 от 22.12.2016 г. на Административен съд – Враца по същото дело, с което искането им допълване на решението по делото с произнасяне преписката да се върне на Комисията за защита от дискриминация за ново произнасяне, е отхвърлена. Жалбоподателите твърдят, че допълнителното решение е незаконосъобразно и молят да бъде отменено.
О. [] и М. П. П. оспорват касационните жалби и молят решенията на първоинстанционния съд да бъдат оставени в сила.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби.
Като взе предвид изложеното в жалбите и данните по делото и служебно провери валидността и допустимостта на съдебното решение съгласно чл. 218, ал. 2 АПК настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, констатира следното:
Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от легитимирани страни, поради което са допустими.
Разгледана по същество, касационната жалба на Комисията за защита от дискриминация е частично основателна.
Решението на Административен съд – Враца е недопустимо в частите, в които решението на Комисията за защита от дискриминация е отменено в частите, в които е установено, че от страна на В. Л. М. в лично качество не е осъществена дискриминация под форма на тормоз и подбуждане към такава; установено е, че репортажът „Вотът в [населено място и населено място]“ не съставлява подбуждане към дискриминация и подаденият от Б. Б. и А. Е. сигнал е оставен без уважение в тази част. В тези части съдът се произнася, без да е сезиран за това. Производството пред административния съд е образувано по жалби на [фирма] и на М. П., като всеки от жалбоподателите оспорва административния акт в частите, които е установено, че е извършил дискриминация и му е наложена имуществена санкция, съответно глоба. В останалите части актът на комисията не е оспорен от двамата жалбоподатели, а и не би могъл да бъде оспорен от тях, поради отсъствие на правен интерес (в останалите части решението на КЗД не засяга техни права и законни интереси). Следователно като разглежда жалбите против административния акт и отменя решенето на административния орган включително и в частите, които не са оспорени и са извън предмета на подадените жалби, съставът на Административен съд - Враца постановяване недопустим съдебен акт, който в тези части следва да бъде обезсилен, а производството по делото - прекратено.
В останалите части решението на административния съд е постановено при правилно прилагане на материалния закон и в съответствие с представените доказателства, но по съображения, който не съвпадат изцяло с изложените в съдебния акт.
Правилно съдът приема, че оспореното решение № 475 от 21.12.2015 г., в частите, в които е установено, че [фирма] и М. П. са осъществили дискриминация под форма на тормоз по признак „политическа принадлежност“ по отношение на А. А. Е. и всички членове и симпатизанти на ПП[наименование] и са им наложени санкции, въпреки че е издадено от компетентния орган съгласно правомощията на КЗД, изброени в чл. 47 ЗЗД, в предвидената в чл. 66 от ЗЗД писмена форма, с установените в текста реквизити, подлежи на отмяна, поради противоречие с материалноправни разпоредби.
Заключението, че решението на административния орган е постановено в нарушение на нормите на ЗЗД следва да бъде споделено. Цитираният нормативен акт предвижда забрана на всяка пряка или непряка дискриминация, основана на някои от признаците, визирани в чл. 4, ал. 1 и квалифицира като дискриминация тормозът на основа на тези признаци (чл. 5 ЗЗД). По смисъла на §1, т. 1 от ДР на закона „тормоз” е всяко нежелано поведение на основата на признаците по чл.4, ал.1, изразено физически, словесно или по друг начин, което има за цел или резултат накърняване достойнството на лицето и създаване на враждебна, обидна или застрашителна среда. Анализът на текстовете налага извода, че за да е налице тормоз следва да се установят конкретни факти, изразяващи необективно и негативно отношение на основа на някой от признаците, посочени в чл. 4, ал. 1 ЗЗД. В случая правилно и в съответствие със смисъла на посочените разпоредби и съобразно представените доказателства съставът на административния съд приема, че от страна [фирма] - доставчик на медийни услуги и на М. П. П. като автор на новинарската емисия, в която на 06.10.2014 г. е излъчен репортажът „Вотът в [населено място и населено място]“, не е осъществена дискриминация под форма тормоз по отношение на А. А. Е. и всички членове и симпатизанти на ПП[наименование] по признак „политическа принадлежност“. Аргументирано е заключението, че в репортажа са включени мнения и становища на граждани във връзка с проведените избори за общински съветници, а репликата на репортера само обобщава тези становища, като неверие в обективността на изборния резултат, без да изразява оценка или да коментира записаните изказвания с цел да създаде обидна, враждебна или заплашителна среда или да мотивира към нетърпимост към конкретно лице, членове и симпатизанти на определена политическа сила. Законосъобразен и в съответствие с доказателствата е и изводът, че емисията е с информационен характер, изразява личните възприятия на интервюираните лица относно начина провеждане на изборите в населените места, а не становището на водещия репортер и не съдържа обидни или негативни коментари или изявления за ръководството, членовете и симпатизантите на определена политическа партия. Всъщност основната тема на репортажа не е свързана с етнос, религиозна или политическа принадлежност, а с търговията с гласове. Именно върху този значим политически проблем пада акцентът на предаването и към неговото изясняване са насочени въпросите в репортажа и съответно изразените мнения. Следователно споменаването на определени политически формации е свързано с търговията с гласовете на избирателите, въпрос, който не е обусловен от етническа, религиозна или политическа принадлежност на А. Е., за който е посочено единствено, че е упражнил правото си на глас, нито на останалите избиратели, нито на членовете и симпатизантите на ПП[наименование]. Всичко изложено налага извода, че от страна на доставчика на медийни услуги и от автора на новинарската емисия спрямо А. Е. и членовете и симпатизантите на ПП[наименование] не е осъществен тормоз по смисъла на чл. 5 вр. § 1, т. 1 от ДР на ЗЗД по признак „политическа принадлежност“ и не са налице основания за тяхното санкциониране по реда на чл. 78, ал.1 ЗЗД. Ето защо като достига до заключение в този смисъл и отменя постановено в обратен смисъл решение на административния орган, съставът на административния съд постановява решение в съответствие със закона.
Съображенията на съда за допуснати при постановяване на решението на Комисията за защита от дискриминация съществени нарушения на административнопроизводствените правила не се споделят от настоящата инстанция. В противоречие с извода на първоиностнационния съд, настоящият състав приема, че признаците и основанията за дискриминация, посочени в сигнала, не обвързват административния орган и няма пречка при извършената проверка същият да установи дискриминация при различни обстоятелства.Това разбиране е в съответствие с целта на закона, който е насочен към осигуряване на ефективна защита срещу всяка дискриминация и към гарантиране на възможности за равно, неограничено участие в социалния живот. В подкрепа на този извод е и обстоятелството, че производството за установяване на нарушения по ЗЗД може да започне и по инициатива на комисията, т. е. служебно (чл. 50, т. 2 от ЗЗД). Тези незаконосъобразни заключения на първоинстанционния съд обаче не засягат правилността за крайният извод за отмяна на решението на комисията като постановено в противоречие с материалния закон.
Поради всичко изложено настоящият състав приема, че не са налице основания за отмяна на решението в посочените по - горе части. Съдебният акт е постановен в съответствие с материалния закон и се обосновава от представените доказателства, поради което следва да бъде оставен в сила в описаните части.
Касационните жалби на Б. К. Б. и А. А. Е. против допълнителното решение са неоснователни. Правилно съдът приема, че не са налице предпоставки за допълване на съдебния ат в посочения от жалбоподателите смисъл. Всички доводи в искането са свързани с пропуски при произнасянето в решението на Комисията за защита от дискриминация. Последният акт обаче не е оспорен от двамата касатори, поради което липсват основания за произнасяне на съда по тези доводи. Ето защо като приема, че предпоставките на чл. 176 АПК не са изпълнени и отхвърля искането за допълване на решението, съставът на административния съд постановява акт в съответствие със закона. Не са налице касационни основания за отмяна на посоченото решение и същото следва да бъде оставено в сила.
По тези съображения Върховният административен съд, пето отделение, РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение № 325 от 07.10.2016 г. по адм. дело № 242/2016 г. на Административен съд – Враца в частите, в които решение № 475 от 21.12.2015 г. по преписка № 405/2014 г. на Комисията за защита от дискриминация е отменено в частите, в които е установено, че от страна на В. Л. М. в лично качество не е осъществена дискриминация под форма на тормоз и подбуждане към такава; установено е, че репортажът „Вотът в [населено място и населено място]“ не съставлява подбуждане към дискриминация и подаденият от Б. Б. и А. Е. сигнал е оставен без уважение в тази част и ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тези части.
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 325 от 07.10.2016 г. по адм. дело № 242 / 2016 г. на Административен съд – Враца в останалите части.
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 478 от 22.12.2016 г. по адм. дело № 242 / 2016 г. на Административен съд – Враца. Решението не подлежи на обжалване.