Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от процесуалния представител на Националната агенция за приходите срещу Решение № 479 от 24.01.2017 г., постановено по адм. дело № 9108/2016 г. от Административен съд София-град с доводи за неправилност и наличие на отменителните основания на чл. 209, т. 3 АПК. Иска ес неговата отмяна и решаване на спора по същество, алтернативно - връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на същия съд. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.

Ответната страна – Г. О. З., чрез пълномощника си адв. В. И., мотивира становище за неоснователност на касационната жалба.

Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Счита, че обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон, поради което моли да бъде отменено, а спорът – решен по същество.

Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното:

С обжалваното решение съдът от първата инстанция е осъдил НАП да заплати на Г. О. З. сумата от 2 000 лв., представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди от бездействието на служители на НАП, които не са отписали своевременно негови публични задължения от 256 лева, които надлежно е заплатил на 06.01.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на увреждането – 14.01.2016 г. до датата на завеждане на исковата молба – 19.02.2016 г., както и от датата на завеждане на исковата молба – 19.02.2016 г. до датата на окончателното изплащане на сумата.

За да постанови този резултат съдът е приел, че са налице комулативно изискуемите предпоставки на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ и предявеният иск е доказан по основание и размер.

Решението е неправилно. Съдът е изяснил фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказтелства, но е направил грешни правни изводи, поради...