Производството е по реда на чл. 237 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по искане подадено от А. К. Д. за отмяна, на основание чл. 239, т. 1 от АПК, на решение № 1597 от 15.02.2016 г. постановено по адм. дело № 10658 по описа за 2015 г. на Върховен административен съд (ВАС), тричленен състав.

В искането Д. излага, че тя и съпругът й са попечители на внука им К. (чието пълно име е посочено по различен начин в приложените към искането документи и ще бъде цитирано от съда съгласно изписването в тях), след смъртта на двамата му родители. С решение № 138 от 06.06.2005 г. на Агенцията за социално подпомагане (АСП) детето е настанено за отглеждане в семейството на роднини и близки по чл. 27 от ЗЗДет (ЗАКОН ЗЗД ЗАКРИЛА НА ДЕТЕТО) (ЗЗДет.). Сочи, че с решение № 7493 от 04.12.2014 г. постановено по адм. дело № 2964 по описа за 2014 г. на Административен съд София-град (АССГ) е отменена заповед № 12 от 27.01.2014 г. на АСП, в частта на постановен отказ за отпускане на месечна помощ по чл. 49, ал. 2, т. 2 от Правилник за прилагане на ЗЗДет (ЗАКОН ЗЗД ЗАКРИЛА НА ДЕТЕТО) (ППЗЗДет.). Твърди, че е налице неравнопоставеност между деца, настанени за отглеждане в семейството на роднини и близки и деца настанени в приемно семейство, по отношение на отпусканата помощ, като излага подробни доводи в подкрепа на твърдението си. Поради това счита, че мотивите на решение № 1597 от 15.02.2016 г. постановено по адм. дело № 10658 по описа за 2015 г. на ВАС, тричленен състав, с което е отменено решението на АССГ са неправилни. Излага подробни доводи по съществото на спора приключил с влязлото в сила съдебно решение. Като основание за отмяна на решението по чл. 239, т. 1 от АПК сочи, че са...