Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на областния управител на област С. срещу Решение № 3049 от 04.05.2016 г., постановено по адм. дело № 1319/2014 г. по описа на Административния съд София-град, с което на основание чл. 6, ал. 6, изр. 3 от ЗОСОИ (ЗАКОН ЗЗД ОБЕЗЩЕТЯВАНЕ НА СОБСТВЕНИЦИ НА ОДЪРЖАВЕНИ ИМОТИ) (ЗОСОИ) е утвърдена оценка на признатото право на обезщетение с компенсаторни записи по заявление вх. № РД-97-00-6434/20.11.1998 г. в общ размер от 8 134 700 (осем милиона сто тридесет и четири хиляди и седемстотин) лева, разпределени както следва: Л. К. П.-Н. – 2 711 600 (два милиона седемстотин и единадесет хиляди и шестстотин) лева, А. К. Т. – 677 900 (шестстотин седемдесет и седем хиляди и деветстотин) лева, А. К. Т. - 677 900 (шестстотин седемдесет и седем хиляди и деветстотин) лева, П. Р. Л. – 1 355 800 (един милион триста петдесет и пет хиляди и осемстотин) лева, И. К. Ж. - 1 355 800 (един милион триста петдесет и пет хиляди и осемстотин) лева, М. Т. Ж. – 451 900 (четиристотин петдесет и една хиляди и деветстотин) лева, Т. В. Ж. - 451 900 (четиристотин петдесет и една хиляди и деветстотин) лева и М. В. Ж. - 451 900 (четиристотин петдесет и една хиляди и деветстотин) лева. С обжалваното решение ответникът е осъден да заплати в полза на И. К. Ж. разноските по водене на делото в размер на 550 (петстотин и петдесет) лева.

В жалбата се иска отмяна на решението поради наличие на всички касационни основания по чл. 209 от АПК. Конкретни съображения не са изложени.

По делото е постъпил писмен отговор от ответниците по касационната жалба, в който се обосновава нейната неоснователност.

В съдебно заседание касационният жалбоподател не изпраща процесуален представител.

Процесуалният представител на ответниците по касационната жалба изразява становище, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Като обсъди становищата на страните и представените по делото доказателства, настоящата инстанция установи следното:

Касационната жалба е подадена срещу решение, което подлежи на обжалване, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и при спазване на срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. По същество касационната жалба е неоснователна.

По съществуването на правото на обезщетение с компенсаторни записи съдът се е произнесъл с влязло в сила Решение № 625/25.03.2010 г. по адм. дело № 7603/2009 г. по описа на Административен съд София-град.

Предмет на обжалваното решение е определяне на размера на обезщетението, т. нар. втора фаза от производството за обезщетяване по ЗОСОИ.

С Решение № 645/31.01.2013 г. на Административен съд София-град по адм. дело № 6777/2011 г. е определен размерът на обезщетението по ЗОСОИ за принудително иззетите от наследодателя на оспорващите акции – част от капитала на национализираното [фирма]. Последното съдебно решение е отменено с Решение № 1412/03.12.2014 г. на Върховния административен съд по адм. дело № 4391/2013 г. и делото е върнато за ново разглеждане. Касационната инстанция е приела, че за да се определи стойността на дължимите в обезщетение компенсаторни записи, трябва да се определи активното салдо по нарочния баланс за 1947 г. (в случай, че е налице такъв) и за целите на оценката следва да се определи и процентът на участие в него на наследниците на праводателя.

Обжалваното в настоящото производство решение е постановено при новото разглеждане на делото. В изпълнение на указанията касационната инстанция при новото разглеждане на делото са приети две съдебно-оценителни експертизи. Първата е изготвена от инж. А. Ж. А., а втората – от инж. Т. Л. Д..

Вещите лица по двете експертизи са изградили идентични констатации относно величината на активното салдо по нарочния баланс на дружеството към 31.12.1947 г., основавайки се на следния документ: Кратък обзор на по-големите сметки от баланса на [фирма] към 31.12.1947 г. Според вещите лица размерът на активното салдо по нарочния баланс към 31.12.1947 г. е 140,5 млн. лева, в тази сума са включени 23 млн. лева концесии. Стойността на имуществото без концесии е 117,5 млн. лева. И двете вещи лица са изготвили варианти относно крайния размер на обезщетението – с включване и без включване на сумата от 23 млн. лева концесии. Различията в крайната оценка между двете заключения е резултат от променения размер на средната месечна работна заплата (показателят „ТСМЗ“ по чл. 4, ал. 3, т. 2 от ЗОСОИ) с оглед момента на изготвяне на съответното експертно заключение. По тази причина съдът е приел за актуални изчисленията в последното по време заключение, изготвено от инж. Д.. На следващо място, съдът е кредитирал варианта от заключението на инж. Д., който включва сумата от 23 млн. лева концесии в размера на активното салдо по нарочния баланс към 31.12.1947 г. В тази връзка съдът е изложил мотиви, че концесиите са били действащи към момента на одържавяването на [фирма] и са били включени като актив в имуществото му.

Оценителната експертиза на инж. Д. във варианта с концесията е определила общ размер на обезщетението от 8 134 700 лв. Той е съобразен с притежаваните от праводателя 3 878 бр. акции (от общо 6 000) и установените квоти на наследниците, а след съотнасяне на глобалната сума, на която е оценено имуществото, към отделните квоти е изчислена и стойността на дължимото обезщетение за всеки от наследниците в табличен вид.

На основание чл. 6, ал. 6, изр. 3 от ЗОСОИ с обжалваното решение е утвърдена оценка на признатото право на обезщетение с компенсаторни записи по заявление вх. № РД-97-00-6434/20.11.1998 г. до областния управител на област С. в общ размер от 8 134 700 (осем милиона сто тридесет и четири хиляди и седемстотин) лева, разпределени както следва: Л. К. П.-Н. – 2 711 600 (два милиона седемстотин и единадесет хиляди и шестстотин) лева, А. К. Т. – 677 900 (шестстотин седемдесет и седем хиляди и деветстотин) лева, А. К. Т. - 677 900 (шестстотин седемдесет и седем хиляди и деветстотин) лева, П. Р. Л. – 1 355 800 (един милион триста петдесет и пет хиляди и осемстотин) лева, И. К. Ж. - 1 355 800 (един милион триста петдесет и пет хиляди и осемстотин) лева, М. Т. Ж. – 451 900 (четиристотин петдесет и една хиляди и деветстотин) лева, Т. В. Ж. - 451 900 (четиристотин петдесет и една хиляди и деветстотин) лева и М. В. Ж. - 451 900 (четиристотин петдесет и една хиляди и деветстотин) лева. С обжалваното решение са присъдени също така разноски по водене на делото в размер на 550 (петстотин и петдесет) лева в полза на И. К. Ж.. Решението е валидно, допустимо и правилно.

Съдът е изпълнил изцяло дадените от касационната инстанция задължителни указания и е изяснил спора от фактическа страна като подробно е обсъдил относимите факти и обстоятелства при определяне на размера на обезщетението и е обосновал тяхната доказаност. Съгласно чл. 3, ал. 5 от ЗОСОИ стойността на одържавеното имущество се определя въз основа на активното салдо по нарочния баланс на национализираното предприятие, съставен по реда на глава II от Правилник за приложение на Закон за национализация на частни индустриални и минни предприятия (обн., ДВ, бр. 39 от 1948 г.; изм., бр. 181 от 1950 г.), намалено със стойността на реално възстановената им собственост или получена съсобственост върху имущество, включено в същия нарочен баланс. В чл. 4, ал. 3, т. 2 на ЗОСОИ е предвидено, че стойността на обезщетението се определя по цената, посочена в нарочния баланс или установена с други писмени документи. Следователно ако такъв нарочен баланс няма, законодателят допуска стойността на обезщетението да се установи с други писмени документи (в този смисъл Решение № 3053 от 18.03.2008 г. на ВАС по адм. д. № 1635/2007 г., 5-членен с-в и Решение № 12581 от 14.12.2006 г. на ВАС по адм. д. № 6234/2006 г., III о.). В случая според вещите лица такъв нарочен баланс има само към 31.12.1946 г. За следващата година вещите лица са установили като източник на данни друг документ - това е представеният по делото Кратък разбор на по-големите сметки от баланса на [фирма] към 31.12.1947 г. и въз основа на него са изготвили заключенията си относно размера на активното салдо към 31.12.1947 г. От този документ, който не е оспорен от страните, се установява размер на активното салдо към 31.12.1947 г. в размер на 140,5 млн. лева. В последната сума са включени 23 млн. лева концесии. Съдът правилно е възприел именно този размер на активното салдо, в който е включена стойността на концесиите. Видно от съдържанието на цитирания по-горе Кратък разбор на по-големите сметки от баланса дружеството, концесиите са били включени в имуществото на дружеството като дълготрайни материални активи на стойност 23 млн. лева и това се потвърждава от заключенията и на двете вещи лица.

С обжалваното решение съдът е определил размера на дължимото обезщетение при верни фактически установявания и при правилно приложение на материалния закон. Обсъдил е всички спорни въпроси и е дал ясен и обоснован отговор кои факти и обстоятелства приема за установени въз основа на събраните по делото доказателства и какви правни изводи следват от тях. Несъгласието на касационния жалбоподател с изводите на съда не обосновава неправилност на обжалваното решение.

По изложените съображения не са налице касационни основания за отмяна на обжалваното решение, което като правилно следва да бъде оставено в сила.

При този изход на делото следва да бъдат присъдени в полза на И. К. Ж. разноските по водене на делото пред касационната инстанция в размер на 650 (шестстотин и петдесет) лева платено адвокатско възнаграждение.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 предложение първо от АПК, Върховния административен съд, трето отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 3049 от 04.05.2016 г., постановено по адм. дело № 1319/2014 г. по описа на Административния съд София-град.

ОСЪЖДА Областна администрация на О. С да заплати на И. К. Ж. сумата от 650 (шестстотин и петдесет) лева разноски по делото.

Решението не подлежи на обжалване.