Производството е по реда на чл. 208-228 от АПК.

Г. К. И. обжалва Решение № 1168/17.06.2016 г. по адм. дело № 1457/2015 г. на Административен съд – Бургас, отхвърлящо предявените от нея искове по чл. 257, ал. 1 АПК да бъде задължен кметът на община Б. да се произнесе по върната преписка във връзка със съдебната отмяна на Заповед № 1461/10.06.2008 г. за премахване на временен обект – обущарски павилион, като бъде определен и срок за това, както и по чл. 299, ал. 1 вр. чл. 301 АПК за осъждане на общината да възстанови нарушеното право и фактическото положение, съществувало преди отмяната на заповедта.

Ответниците – кметът на община Б. и община Б., не изразяват становище по жалбата.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на оспорването.

При извършената по повод на допустимата касационна жалба служебна проверка по чл. 218, ал. 2 вр. чл. 209, т. 2 АПК касационната инстанция констатира недопустимост на оспореното решение.

1. а. Искът по чл. 257 АПК има за предмет неизпълнението на произтичащо от закона задължение за извършване на фактическо действие. Произнасянето по върната от съда преписка, от една страна, е задължение за волеизявление, т. е. от правен характер, а от друга – произтича от влязлото в сила съдебно решение, а не от закона при осъществяването на определен юридически факт. Бездействието да се изпълни съдебен акт е преодолимо по реда на чл. 306 вр. чл. 304 АПК.

б. Следователно защитата по чл. 257 АПК е изначално неприложима към осигуряването на изпълнението от административния орган на задължението му да се произнесе с нов акт след съдебната отмяна на заповедта за премахване на обекта. Само на това основание искането на И. е било недопустимо, а не неоснователно, както е приел съдът.

2. Неправилна е правната квалификация по чл. 299, ал. 1 вр. чл. 301 АПК в оспореното решение на втората заявена претенция...