Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 80, ал. 3 от ЗДС (ЗАКОН ЗЗД ДЪРЖАВНАТА СОБСТВЕНОСТ) (ЗДС).

Образувано е по касационна жалба на Сдружение [ЮЛ]

със седалище [населено място] чрез адв. К. срещу Решение № 122 от 21.12.2016 г., постановено по адм. дело № 14/2016 г. по описа на Административен съд – Ловеч, с което е отхвърлена жалбата на сдружението срещу Заповед № РД-08-82 от 07.12.2015 г. на областния управител на област Л. за изземване на недвижим имот – публична държавна собственост - Туристически дом „Н. Г.“, включващ поземлен имот с идентификатор [номер] по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], местност „К.“ с площ 2 214 кв. м, заедно с построената в него двуетажна сграда със ЗП 624 кв. м с идентификатор [номер] в землището на [населено място].В касационната жалба са изложени оплаквания за неправилност на съдебния акт на основанията, посочени в чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на ново за отмяна на административния акт.Ответникът по касационната жалба – областният управител на област Л. представя отговор за неоснователност на касационната жалба.В съдебно заседание процесуалният представител на касационния жалбоподател поддържа касационната жалба на изложените в нея основания.Ответникът не изпраща процесуален представител.Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение, след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства прие за установено следното:Касационната жалба е подадена от процесуално легитимирана страна и в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Съдът е обосновал правилен извод за изпълнение на предпоставките по чл. 80, ал. 1 от ЗДС за изземване на процесния имот. За да се приложи разпоредбата на чл. 80, ал. 1 от ЗДС е необходимо едновременното изпълнение на две материалноправни предпоставки. Първата е наличие на недвижим имот, който е държавна собственост, а втората - владение или държане на този имот от трето лице без основание. В случая и двете предпоставки са налице.За посочения в заповедта имот има съставен Акт за публична държавна собственост (АПДС) № 1537/19.11.2003 г. Той е официален документ, съставен от длъжностно лице по определен ред и форма съгласно чл. 5, ал. 2 от ЗДС. Според чл. 114, ал. 1 от Правилник за прилагане на ЗДС, обстоятелствата, констатирани в акта, имат обвързваща доказателствена сила до доказване на противното.В графа 9 на акта за държавна собственост има вписване, че върху имота има предоставени права на Сдружение [ЮЛ], [населено място] – касационен жалбоподател в настоящото съдебно производство. Това вписване е заличено от областния управител на област Л. на основание чл. 73 от ЗДС на 19.06.2014 г. На посочената дата в графа 13 „Забележки“ е извършено вписване, съгласно което в графа 9 се прави промяна като се заличава текстът „Сдружение [ЮЛ], [населено място]“. Като основание за заличаването са посочени искане на Сдружение [ЮЛ] изх. № 125/30.05.2014 г., Решения по т. 8, 11, 13 на Общото отчетно събрание на Сдружение [ЮЛ] от протокол от 17.05.2014 г. и Заповед № ЛС-04-1642/09.10.2012 г. на заместник-министъра на правосъдието за заличаване на Сдружение [ЮЛ], [населено място] от Централния регистър на юридическите лица с нестопанска цел за осъществяване на обществено полезна дейност при Министерството на правосъдието (МП).В първоинстанционното производство Сдружение [ЮЛ] е извършило оспорване на верността на съдържанието на акта за държавна собственост в частта му на извършеното вписване в графа 13 „Забележки“ на 19.06.2014 г. досежно заличаването му от графа 9. Оспорването е извършено във второто открито съдебно заседание, а актът за държавна собственост е представен още с административната преписка и е приет като доказателство с протоколно определение, постановено в първото проведено открито заседание, в което е участвал процесуален представител на сдружението. Следователно оспорването е извършено несвоевременно, след изтичане на срока по чл. 193, ал. 1 от ГПК и административният съд недопустимо е открил производство по оспорването му по реда на чл. 193, ал. 2 от ГПК. Това процесуално нарушение обаче не е съществено, тъй като АПДС не е изключен от приетите доказателства и е зачетена доказателствената му сила и в крайна сметка съдът е извършил правилни фактически установявания относно удостоверените с АПДС факти и обстоятелства.Неоснователно е оплакването на касационния жалбоподател, че Заповед № ЛС-04-1642/09.10.2012 г. на заместник-министъра на правосъдието не е влязла в сила и не е била изпълнена към датата на заличаването на сдружението от АПДС. С посочената по-горе Заповед № ЛС-04-1642/09.10.2012 г. на заместник-министъра на правосъдието касационният жалбоподател е заличен от Централния регистър на юридическите лица с нестопанска цел за осъществяване на обществено полезна дейност при МП. Заповедта е обжалвана по съдебен ред. Жалбата е отхвърлена с Решение № 2124 от 29.03.2013 г., постановено по адм. дело № 10737/2012 г. по описа на Административен съд София-град, което е оставено в сила с Решение № 3036 от 04.03.2014 г., постановено по адм. дело № 7314/2013 г. по описа на ВАС. С. З. № ЛС-04-1642/09.10.2012 г. на заместник-министъра на правосъдието е влязла в сила на 04.03.2014 г., която дата предхожда заличаването на касационния жалбоподател от акта за държавна собственост – заличаването е извършено на 19.06.2014 г. Тук следва да се направи разграничение между вписването в регистъра за лицата с нестопанска цел към съответния окръжен съд и вписването в Централния регистър на юридическите лица с нестопанска цел за осъществяване на обществено полезна дейност при МП. Вписването в първия регистър има правно значение за възникване на правосубектността на сдружението, а второто вписване има правно значение за възникване на правата на сдружението да се ползва от облекченията по ЗЮЛНЦ (ЗАКОН ЗЗД ЮРИДИЧЕСКИТЕ ЛИЦА С НЕСТОПАНСКА ЦЕЛ) (ЗЮЛНЦ). Съгласно чл. 45, ал. 8, изр. 1 от ЗЮЛНЦ в приложимата му редакция (изм. и доп., бр. 79 от 2006 г.) правата на юридическите лица с нестопанска цел за осъществяване на обществено полезна дейност да ползват облекчения по настоящия закон възникват от датата на вписване в централния регистър при МП. Ето защо, възраженията на касационния жалбоподател, че продължава да е вписан в първия регистър, не могат да обосноват тезата, че Заповед № ЛС-04-1642/09.10.2012 г. на заместник-министъра на правосъдието не е произвела действие и сдружението продължава да бъде титуляр на права да ползва облекченията, които ЗЮЛНЦ (ЗАКОН ЗЗД ЮРИДИЧЕСКИТЕ ЛИЦА С НЕСТОПАНСКА ЦЕЛ) (ЗЮЛНЦ) предвижда за юридическите лица с нестопанска цел, вписани в регистъра при МП за осъществяване на обществено полезна дейност. След заличаването от регистъра при МП касационният жалбоподател няма право да се ползва от облекченията по ЗЮЛНЦ, включително за него вече не се прилага чл. 4 от ЗЮЛНЦ, съгласно който държавата може да подпомага и насърчава регистрираните в Централния регистър юридически лица с нестопанска цел за осъществяване на общественополезна дейност чрез данъчни, кредитно-лихвени, митнически и други финансови и икономически облекчения, както и финансирания при условия и по ред, определени в съответните специални закони.На следващо място, неоснователно е оплакването на касационния жалбоподател, че производството по издаване на процесната заповед е опорочено, тъй като липсва сезиране на областния управител с мотивирано искане на съответния министър или ръководител на ведомство така, както изисква чл. 80, ал. 1 от ЗДС. Действително съгласно посочената разпоредба имотът – държавна собственост се изземва със заповед на областния управител въз основа мотивирано искане на съответния министър или ръководител на ведомство. Тълкуването й налага извод, че мотивирано искане на съответен министър или ръководител на ведомство следва да е налице само в случаите, в които имот – държавна собственост е предоставен за разпореждане на министерство или ведомство. Последното обстоятелство подлежи на изрично отбелязване в съставения за имота акт за държавна собственост по аргумент от чл. 73 от ЗДС. В случая такова отбелязване се съдържа в АПДС за Министерството на младежта и спорта в графа 10, но в графа 13 има забележка, че на 21.06.2011 г. е извършено заличаване на Министерството на младежта и спорта. След като към момента на образуване на производството по издаване на процесната заповед имотът не е предоставен за разпореждане на министерство или ведомство, то за издаване на заповедта не само, че не е необходимо такова мотивирано искане, но обективно е и невъзможно съществуването му.По изложените съображения, настоящият състав приема, че обжалваното решение не страда от твърдяните в касационната жалба пороци и като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила.Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 предложение първо от АПК, Върховния административен съд, трето отделение,РЕШИ:ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 122 от 21.12.2016 г., постановено по адм. дело № 14/2016 г. по описа на Административен съд – Ловеч.Решението не подлежи на обжалване.