Министерството на правосъдието е подало касационна жалба срещу решение №2049/25.03.2016 г. по адм. дело №6062/2015 г. по описа на Административния съд - София град в частта, в която е осъдено да заплати на Д. И. К. обезщетение от 3000 лева за неимуществени вреди, причинени от обявената за нищожна заповед № ЧР-03-019/16.08.2012 г. на министъра на правосъдието, заедно със законната лихва върху тази сума от 22.12.2014 г. до окончателното й изплащане, както и разноски по делото в размер на 116, 80 лева. Направени са оплаквания за неправилност на решението в тази част поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено с постановяването на друго, с което предявеният иск за неимуществени вреди да се отхвърли изцяло или частично. Поискано е присъждане на юрисконсултско възнаграждание за касационната инстанция и е направено е възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от другата страна.

Решението се обжалва и от Д. И. К. в частта, в която предявеният от него иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлен за разликата над присъдения до пълния предявен размер от 10 000 лева, в частта относно претендираната законна лихва върху главницата за периода от 22.06.2012 г.- 22.12.2014 г., както и в частта относно присъденото юрисконсултско възнаграждение в размер на 2759 лева. Направени са оплаквания за неправилност на решението в тази част поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено с присъждане на направените разноски .

Д. К. е подал частна жалба срещу решението от 25.03.2016 г., в частта с характер на определение, в която е оставен без разглеждане предявеният от него срещу Министерството на правосъдието иск за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на шест брутни трудови възнаграждения, които ищецът би получил за времето от 16.08.2012 г. до 16.02.2013 г., и предявеният иск за присъждане на обезщетение за имуществени вреди, представляващи неполученото от ищеца брутното трудово възнаграждение за периода 22.06.2012 г. – 16.08.2012 г. Поддържа се неправилност на решението (определението) поради нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено в тази част с връщане на делото на административния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Д. И. К. е подал касационна жалба и срещу постановеното по същото дело решение №3527/ 25.05.2016 г., с което е допусната поправка на очевидна фактическа грешка, тъй като съдът пропуснал да отрази в диспозитива на решението от 25.03.2016 г. формираната своя воля по целия предмет на спора. С решението са отхвърлени исковете на Д. К. срещу Министерството на правосъдието, както следва: за присъждане на обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в неполучено брутно възнаграждение за заеманата от ищеца длъжност за периода 22.06.2012г. - 05.01.2015г. до пълния предявен размер от 58363,74 лева за периода 16.02.2013г. - 31.12.2014г., заедно с изтеклата лихва за забава в размер на 9899, 71 лева за времето от 20.07.2012г. до датата на предявяване на исковата молба; за присъждане на обезщетение в размер на 934 лева за неполучено вещево доволствие за периода 01.01.2012 г. – 31.12.2014 г. заедно с изтеклата лихва за забава в размер на 112,04 лева за периода от 01.01.2013г. до датата на предявяване на исковата молба; за присъждане на обезщетение в размер на 1860 лева за неполучен порцион за периода 01.01.2012г. – 31.12.2014г. заедно с лихва за забава в размер на 197, 71 лева за периода от 01.01.2012г. до датата на исковата молба; за присъждане на обезщетение в размер на 3412,01 лева за неполучено от Държавно предприятие „Фонд затворно дело“ допълнително материално стимулиране за периода 01.01.2013г. до 31.12.2014г. заедно със законната лихва за забава в размер на 283,96 лева за периода от 01.01.2013г. до предявяване на исковата молба; за присъждане на обезщетение в размер на 2738, 55 лева за вреди, представляващи внесените от ищеца за собствена сметка осигурителни вноски за периода ноември 2012г. - 31.12.2014г. и лихва за забава върху тази сума в размер на 392, 57 лева за периода месец ноември 2012г. до датата на исковата молба.

Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решенията са правилни и следва да бъдат оставени в сила.

Върховният административен съд, като провери правилността на решенията с оглед направените касационни оплаквания, прие следното:

Производството пред административния съд е образувано по исковата молба на Д. И. К. срещу Министерството на правосъдието, с която са предявени искове за присъждане на обезщетения за имуществени вреди, произтичащи от заповед № ЧР-03-019/16.08.2012 г. на министъра на правосъдието за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение", обявена за нищожна с влязло в сила на 22.12.2014 г. по адм. дело №11761/2014г. по описа на Върховния административен съд, както следва: за сумата 60 263 лева, представляваща дължимото възнаграждение за заеманата от ищеца длъжност за периода от отстраняването му - 22.06.2012 г. до датата на възстановяването му на служба – 5.01.2015 г., за сумата 10 450 лева изтекла върху главницата лихва за забава от 20.07.2012 г. до 19.06.2015 г.(датата на исковата молба), за сумата 1200 лева, представляваща неполучено вещево доволствие за периода 01.01.2012 г. – 31.12.2014 г., за сумата 179,70 лева, представляваща изтекла върху главницата лихва за времето от 01.01.2013 г. до 19.06.2015 г., за сумата 6000 лева, представляваща неизплатено от Държавно предприятие "Фонд затворно дело" допълнително материално стимулиране за периода 01.01.2012 г. – 31.12.2014 г., изтеклата върху тази сума лихва за забава в размер на 898 лева за периода 01.01.2013 г. - 19.06.2015 г., сумата 12 600 лева, представляваща разликата за внесените осигурителни вноски към Националния осигурителен институт за периода 22.06.2012 г. – 5.01.2015 г.

Д. К. предявил срещу Министерството на правосъдието и иск за присъждане на обезщетение в размер на 10 000 лева за неимуществени вреди, произтичащи от същия фактически състав, понесени в перида 16.08.2012 г. – 05.01.2015 г., както и иск за присъждане на сумата 2903 лева, представляваща изтекла лихва за забава върху главницата за периода 16.08.2012 г. – 19.06.2015 г.

С определение от 8.03.2016 г. съдът допуснал изменение на исковите претенции, при което исковете са предявени, както следва: за заплащане на 58 363,74 лева обезщетение за имуществени вреди от неизплатено брутно трудово възнаграждение за заеманата от ищеца длъжност за периода 22.06.2012г. - 05.01.2015г. заедно с лихва за забава в размер на 9899,71 лева за периода 20.07.2012г. – 19.06.2015 г.; за заплащане на 934 лева обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в неполучено вещево доволствие за периода 01.01.2012г. – 31.12.2014г. заедно със законната лихва за забава в размер на 112,04 лева за периода 01.01.2013г. - 19.06.2015 г.; за заплащане на обезщетение в размер на 1860 лева за имуществени вреди, изразяващи се в неизплатен порцион за периода 01.01.2012г. – 31.12.2014г. заедно с лихва за забава върху тази сума за периода 01.01.2012г. -19.06.2015 г.; за заплащане на обезщетение в размер на 3412,01 лева за имуществени вреди от неизплатено от Държавно предприятие „Фонд затворно дело“, допълнително материално стимулиране за периода 01.01.2013г. - 31.12.2014 г. от заедно със законната лихва за забава в размер на 283,96 лева за периода 01.01.2013 г. -19.06.2015 г. ; за заплащане на обезщетение в размер на 2738,55 лева за имуществени вреди, представляващи внесените от ищеца за собствена сметка осигурителни вноски за периода месец ноември 2012 г. - 31.12.2014 г. заедно с лихва за забава върху тази сума в размер на 392,57 лева за периода ноември 2012 г. -19.06.2015 г., за присъждане на обезщетение от 10 000 лева за неимуществени вреди, понесени от ищеца в периода 16.08.2012г. - 19.06.2015 г. заедно с изтеклата лихва за забава върху тази сума за периода 16.08.2012г. - 19.06.2015 г. в размер на 2903 лева. Ищецът претендира и законната лихва върху исковите суми, считано от датата на исковата молба, и разноските по делото.

Административният съд установил, че със заповед № ЧР-03-16/22.03.2012 г. министърът на правосъдието образувал дисциплинарно производство срещу Д. И. К., началник на Затвора-Бургас, за установяване на дисциплинарни нарушения. С последваща заповед № ЧР-03-17/22.06.2012г. министърът на правосъдието отстранил Д. К. от длъжност до приключване на дисциплинарното производство.

Със заповед № ЧР-03-019/16.08.2012 г. министърът на правосъдието наложил на Д. К. дисциплинарно наказание „уволнение“ и прекратил служебното му правоотношение. Заповедта била обявена за нищожна с решение от 22.12.2014 г. по адм. дело № 11761/ 2014г. на описа на Върховния административен съд, петчленен състав. С решение № 11 от 24 октомври 2014 г. на Адвокатската колегия-Бургас Д. К. бил вписан като адвокат.

Разпитаните по делото двама свидетели посочват, че поради уволнението му Д. К. бил силно притеснен, избягвал общуването с близки и познати и не желаел да се явява на публични места. Той бил силно депресиран, тъй като смятал заповедта за несправедлива. В електронни сайтове на града се появили публикации, че давал пари на заем срещу лихва, а това не било истина. Споделял и за проблеми със семейството си и бившите си колеги, не можел да спи, получавал сърдечни атаки, приемал лекарства.

За установяването на размера на твърдените имуществени вреди по делото била изслушана счетоводна експертиза.

От правна страна съдът приел, че по делото е доказано наличието на една от предпоставките на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ (ЗАКОН ЗЗД ОТГОВОРНОСТТА НА ДЪРЖАВАТА И ОБЩИНИТЕ ЗЗД ВРЕДИ) – отменен от съда незаконосъобразен административен акт. При преценката на основателността на исковите претенции административният съд се позовал на разпоредбата на чл.8 от ЗОДОВ (ЗАКОН ЗЗД ОТГОВОРНОСТТА НА ДЪРЖАВАТА И ОБЩИНИТЕ ЗЗД ВРЕДИ), според която ако закон или указ е предвидил специален начин на обезщетение, този закон не се прилага. Съдът посочил, че по отношение на дължимото обезщетение намира приложение разпоредбата на чл.19, ал.2 от ЗИНЗС (ЗАКОН ЗЗД ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАНИЯТА И З. П. С.), която препраща към чл.237, ал.1 от ЗМВР (ЗАКОН ЗЗД МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ). Според чл.237, ал.1 ЗМВР при незаконно прекратяване на служебното правоотношение държавните служители в Министерството на вътрешните работи имат право на обезщетение в размер, изчислен по реда на чл.239 към момента на прекратяването, за времето, през което са останали без работа, но за не повече от 6 месеца. Когато през това време са работили на по-нископлатена работа, те имат право на разликата във възнагражденията. Според административният съд, специалният ред за обезщетяване на вредите от незаконното уволнение изключвал приложението на разпоредбите на ЗОДОВ (ЗАКОН ЗЗД ОТГОВОРНОСТТА НА ДЪРЖАВАТА И ОБЩИНИТЕ ЗЗД ВРЕДИ). Макар съдът да не бил обвързан от правната квалификация по исковата молба, не можело да се направи извод, че е предявен иск с правно основание чл.237, ал.1 ЗМВР. Поради това административният съд прекратил като недопустимо производството в частта относно предявения иск за обезщетение за имуществени вреди от неполучено от ищеца в качеството му на държавен служител брутно възнаграждение за длъжността за период от шест месеца или за времето от 16.08.2012 г. до 16.02.2013 г.

Административният съд преценил като недопустим и предявения иск за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на брутното възнаграждение на ищеца за времето от 22.06.2012 г. (датата на отстраняването му от длъжност) до датата на уволнението му със заповед № ЧР-03-019/16.08.2012 г. по съображения, че в исковата молба липсвали твърдения за отмяната на заповед № № ЧР- 03-17/22.06.2012 г. на министъра на правосъдието.

В останалата част, до пълния предявен размер на исковата претенция за обезщетяване на имуществени вреди, представляващи неполученото от Д. К. брутно възнаграждение за длъжността за периода 16.02.2013 г. - 31.12.2014 г. в размер на 58 363,74 лева, съдът отхвърлил иска като неоснователен.

Първоинстанционният съд отхвърлил и исковете за присъждане на обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в това, че ищецът не е получил предвидените в разпоредбата на чл.181 ЗМВР и подлежащи на предоставяне на служителите храна или левовата й равностойност; работно и униформено облекло, друго вещево имущество и снаряжение, респективно, парична сума за облекло на неносещите униформа, подлежащи на ежегодно определяне със заповеди на министъра на правосъдието. В мотивите си посочил, че тези придобивки, които съпътстват служебното правоотношение, се предоставят при реално, действително осъществяване на държавната служба, както е посочено в приложените по делото заповед № ЛС- 04-65/16.01.2013 г. и заповед № ЛС- 04-1475/11.11.2009 г. на министъра на правосъдието. От действителното осъществяване на определена длъжност произтичало и правото да бъдат получени допълнителни средства с оглед постигането на определени финансови резултати от дейността на Държавно предприятие „Фонд затворно дело“.

Административният съд счел за неоснователен и иска за обезщетяване на имуществени вреди, изразяващи се във внесените от Д. К. задължителни осигурителни вноски за периода, в който осъществявал дейност като адвокат, като отбелязал, че вноските са свързани с качеството му самоосигуряващо се лице, вписано в регистъра на Адвокатска колегия-Бургас, така че не могат да бъдат квалифицирани като имуществена загуба, произтичаща от незаконосъобразното прекратяване на служебното правоотношение.

Административният съд приел, че искът за обезщетяване на неимуществени вреди е допустим, тъй като не се прилагало правилото на чл.8 ЗОДОВ. Съдът изтъкнал, че предвиденото в чл.237, ал.1 ЗМВР обезщетение възмездява оставането на служителя без работа. Макар специалният закон да не уреждал възможността за обезщетяване на морални вреди, не съществувала пречка обезщетението да се претендира на основание на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ (ЗАКОН ЗЗД ОТГОВОРНОСТТА НА ДЪРЖАВАТА И ОБЩИНИТЕ ЗЗД ВРЕДИ), след като вредите са причинени от незаконосъобразен административен акт. По делото било доказано, че ищецът преживял и преживява негативно състояние на психиката. Неговото емоционално равновесие било трайно засегнато от дисциплинарното му уволнение и от узнаването на този факт от роднинския, приятелския и професионален му кръг. Съобразно тези обстоятелства съдът присъдил по справедливост на ищеца обезщетение в размер на 3000 лева заедно със законната лихва за забава, считано от 22.12.2014 г. В останалата част до пълния предявен размер от 10 000 лева искът бил отхвърлен заедно с лихвата за забава за периода 22.06.2012 г. - 22.12.2014 г.

В зависимост от изхода на делото административният съд присъдил на ищеца разноски в размер на 116,80 лева, а на ответника - юрисконсултско възнаграждение в размер на 2759 лева.

Касационната инстация намира, че административният съд е обсъдил всички доказателствата по делото и е изложил подробни мотиви по допустимостта и основателността на исковите претенции.

Съгласно чл.19 от Закон за изпълнението на наказанията и задържането под стража (редакция ДВ, бр.25 от 3 април 2009 г.) статутът на служителите на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" се урежда от разпоредбите относно държавната служба в ЗМВР (ЗАКОН ЗЗД МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ), доколко в този закон не е предвидено друго. Тъй като Законът за изпълнение на наказанията и задържането по стража не съдържа уредба на обезщетенията на държавните служители, дължими при незаконно уволнение, прилага се разпоредбата на чл.237, ал.1 от ЗМВР (ЗАКОН ЗЗД МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ), според която при незаконно прекратяване на служебното правоотношение държавните служители имат право на обезщетение в размер, изчислен по реда на чл. 239 към момента на прекратяването, за времето, през което са останали без работа, но за не повече от 6 месеца.

Касационната инстанция споделя извода на административния съд, че Законът за Министерството на вътрешните работи е специален по отношение на ЗОДОВ (ЗАКОН ЗЗД ОТГОВОРНОСТТА НА ДЪРЖАВАТА И ОБЩИНИТЕ ЗЗД ВРЕДИ), поради което имуществената отговорност на ответника не е пълна, а е ограничена до шест брутни месечни заплати. Макар да е тълкувал правилно материалния закон, административният съд е допуснал процесуално нарушение, като е прекратил производството по делото в частта относно предявения иск за обезщетение за имуществени вреди от неполучено от ищеца в качеството му на държавен служител брутно възнаграждение за период от шест месеца или за времето от 16.08.2012 г. до 16.02.2013 г. Ако искът е предявен на неточно правно основание, съдът следва да го отхвърли със съдебно решение. Прекратяването на делото е допустимо само ако исковата претенция е предявена на точното правно основание, но подлежи на разглеждане по друг процесуален ред. В случая независимо дали искът е заведен по чл.1, ал.1 ЗОДОВ или по чл.237, ал.1 ЗМВР, той се разглежда по общия исков ред. Поради това решението, което е с характер на определение, следва да се отмени и делото в тази част да се върне на административния съд за произнасяне по същество.