Производството е по чл. 237 - чл. 244 от Административнопроцесуалния кодекс.

Образувано е по искане, подадено от [фирма], [населено място], представлявано от управителя И. Б. П., за отмяна на влязлото в сила решение № 7964 от 30.06.2016 г. постановено по адм. №6573/2015 г. по описа на Върховния административен съд, трето отделение, с което е оставено в сила решение № 2836 от 22.04.2015 г., постановено по адм. дело № 8295/2012 г. по описа на Административен съд София – град /АССГ/. В искането се твърди, че е налице основание за отмяна на решението изразяващо се в това, че решението на Върховния административен съд е основан на отменен по съдебен ред административен акт - Заповед №РД-09-1474/22.10.2009 г. на кмета на Столична община. С искането за отмяна е представено решение №4777/01.11.2011 г. постановено по адм. д. №8710/2009 г. по описа на АССГ.

Наред с това искателят поддържа, че са налице основанията за обявяване на нищожност на решение № 7964 от 30.06.2016 г. постановено по адм. №6573/2015 г. по описа на Върховния административен съд, трето отделение.

В съдебното заседание по делото процесуалният представител на искателя - адв. Р. М. от адвокатска колегия - София, уточнява основанието за отмяна в смисъл, че искането се основава на чл. 239, т. 3 от АПК. Моли решението да бъде отменено, като претендира присъждане на направените разноски.

Ответникът по искането за отмяна – Столична община, представлявана от кмета, чрез процесуалния си представител адв. А. В. в писмено възражение и в съдебно заседание завява становище за недопустимост на искането за отмяна, а при условията на евентуалност - за неговата неоснователност. Поддържа, че сочените от молителя факти на които се основава неговото искане за отмяна на решението са били осъществени преди постановяване на първоинстанционното решение, а още повече и преди да е било образувано адм. д. №8295/2012 г. по описа на Административен съд София – град. Поради това, че в искането не се сочи основание за отмяна на решение №7964/30.06.2016 г. на ВАС, чиято отмяна се иска не е налице правен интерес от искането за отмяна.

По искането за обявяване нищожност на решение №7964/30.06.2016 г. на ВАС, ответникът поддържа, че е различен процесуалния ред по който следва да се разглежда искането.

Върховният административен съд, като обсъди данните по делото и доводите в искането за отмяна, приема за установено следното:

С решение № 7964 от 30.06.2016 г. постановено по адм. №6573/2015 г. по описа на Върховния административен съд, трето отделение, с което е оставено в сила решение № 2836 от 22.04.2015 г., постановено по адм. дело № 8295/2012 г. по описа на Административен съд София – град. С първоинстанционното решение, съдат е отхвърлил като неосноветелни, предявените искове от [фирма] срещу Столична община, с които на основание чл. 203 - 207 от АПК, във вр. с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е претендирал заплащане на обезщетение в размер на 247 921,41 лева имуществени вреди за периода 01.11.2009 г. до 31.08.2012 г. и законната лихва върху тази сума, считано от датата на образуване на делото до окончателното изплащане на сумата, които са настъпили вследствие на отменен, като незаконосъобразен, но приведен в изпълнение административен акт – Заповед №РД 09-1474 от 22.10.2009 г. на кмета на Столична община.

В мотивите на решението на тричленния състав на ВАС е прието, че първоинстанционното решение е допустимо, като постановено по допустима искова молба. Наред с това, съставът на ВАС е приел, че първоинстанционното решение е постановено в съответствие с материалния закон и е обосновано. Правилно е прието, че не е налице пряка причинна връзка между понесените имуществени вреди и незаконосъобразната заповед, която е отменена с решение №4777 от 01.11.2011 г. постановено по адм. д № 8710/2009 г.. Тричленният състав е споделил изводите на първоинстанционния съд, че не са нелице предпоставките на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.

Настоящият петчленен състав на ВАС намира, че искането за отмяна е подадено от легитимирано лице по смисъла на чл. 238, ал. 1 АПК, тъй като [фирма] е бил касационен жалбоподател по делото, по което е постановено решението, чиято отмяна се иска.

Разгледано по същество, искането за отмяна е неоснователно.

В уточнението на искането за отмяна е посочено, че се подава на основание чл. 239, т. 3 от АПК. Според тази разпоредба, съдебният акт подлежи на отмяна, когато актът е основан на документ, който по надлежния съдебен ред е признат за подправен, или на акт на съд или на друго държавно учреждение, който впоследствие е бил отменен. Подателят на искането поддържа, че е налице последната от предвидените хипотези - съдебното решение е основано на акт на друго държавно учреждение, който впоследствие е бил отменен. Под "акт на друго държавно учреждение" искателят има предвид Заповед №РД-09-1474/22.10.2009 г. на кмета на Столична община.

Отмяната на административният акт с решение №4777 от 01.11.2011 г. постановено по адм. д № 8710/2009 г. по описа на АССГ, което е окончателно и е влязло в законна сила, не обосновава наличието на основание за отмяна по чл. 239, т. 3 от АПК, тъй като не е осъществено впоследствие, т. е. след постановяване на съдебното решение, чиято отмяна се иска. В съдържанието на т. 3 на чл. 239 АПК ясно е посочено, че актът, на който е основано решението трябва да е отменен впоследствие, т. е. след приключване на инстанционното производство. Това изискване съответства на същността на производството за отмяна, което има за цел да отстрани неправилност на съдебния акт, която се разкрива или чието доказване става възможно след приключване на инстанционното производство. Всички факти и обстоятелства, които са настъпили преди приключване на производството се преклудират. Затова и в основанието по чл. 239, т. 3 от АПК е предвидено изискването отмяната на акта /акт на съд или на друго държавно учреждение/, на който е основан съдебния акт, чиято отмяна се претендира, да е последваща, т. е. да е осъществена след момента на основаване /обосноваване, мотивиране/ на съдебния акт с този акт /в разпоредбата е използван израза "... който впоследствие е отменен"/. В конкретния случай отмяната на Заповед №РД-09-1474/22.10.2009 г. на кмета на Столична община е осъществена преди приключване на инстанционното производство, нещо повече, цитираният административен акт е бил основание за подаването от настоящия молител на исковата молба въз основа на която е било образувано първоинстанционното съдебно производство и е приет като доказателство по делото. В касационното производство са поддържани доводи за незаконосъобразаност на решението на АССГ, като е сочена процесната заповед.

Следователно, отмяната Заповед №РД-09-1474/22.10.2009 г. на кмета на Столична община, не е осъществена впоследствие по смисъла на чл. 239, т. 3 от АПК, поради което не може да обоснове наличието на основание за отмяна на съдебното решение по този текст.

Предвид изложените съображения, искането за отмяна по чл. 239, т. 3 от АПК е неоснователно и следва да бъде отхвърлено.

По направеното искане за прогласяване нищожност на решение № 7964 от 30.06.2016 г. постановено по адм. №6573/2015 г. по описа на Върховния административен съд, трето отделение, Върховният административен съд, петчленния състав на първа колегия, намира искането за процесуално недопустимо за разглеждане по същество пред Върховен административен съд, по следните съображения:

Исковете за установяване на нищожност на съдебни решения са подсъдни на регионалните административните съдилища като първа инстанция, съгласно чл. 128, ал. 1, т. 8 от АПК. Тази подсъдност е задължителна по аргумент от разпоредбата на чл. 134, ал. 1 от АПК, а определената в закона подсъдност не може да бъде изменяна по волята на страните или от съда.

В предвид на приетото и на основание чл. 135, ал. 2, предл. първо от АПК делото следва да се изпрати по подсъдност на надлежния съд - Административен съд София - град.

С оглед горното и на основание чл. 244, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия, РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ подаденото от [фирма], [населено място], представлявано от управителя И. Б. П., искане за отмяна на влязлото в сила решение № 7964 от 30.06.2016 г. постановено по адм. №6573/2015 г. по описа на Върховния административен съд, трето отделение, с което е оставено в сила решение № 2836 от 22.04.2015 г., постановено по адм. дело № 8295/2012 г. по описа на Административен съд София – град, на основание чл. 239, т. 3 от АПК.

ИЗПРАЩА за разглеждане по подсъдност на Административен съд София-град на искане за прогласяване на нищожност на решение № 7964 от 30.06.2016 г. постановено по адм. №6573/2015 г. по описа на Върховния административен съд. Решението не подлежи на обжалване.