Върховният административен съд на Р. Б. - Петчленен състав - I колегия, в съдебно заседание на четиринадесети октомври в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:М. Д. ЧЛЕНОВЕ:Т. Н. И. А. Л. М. М. П. при секретар Г. Л. и с участието на прокурора изслуша докладваното от съдиятаТ. Н. по адм. дело № 5277/2021
Производство по чл. 237 и следващи от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано по молба на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР), представлявана от председателя д-р И. И., чрез юрк. Д., за отмяна на Решение № 1638 от 06.03.2020 г. по адм. дело № 7226/2019г. на Административен съд София-град, и оставящото го в сила Решение № 481 от 14.01.2021 г. на Върховния административен съд, по адм. дело № 7015/2020 г.
В молбата се твърди, че са налице основания за отмяна по чл. 239, т. 1 и т. 4 АПК. Ново обстоятелство по смисъла на т.1 на чл.239 АПК, според молителя, е Решение от 22-ри декември 2010г. по дело С-279/09 на Съда на Европейския съюз, в контекста на мотивите на което, е видно, че „Електроразпределение Север“АД е имало възможност да осъществи защитата си по адм. дело № 7226/2019 г. на АССГ с наличния си човешки ресурс от служители със специални знания в областта на правото, а не да ангажира адвокатско дружество за тази защита. Това ангажиране е поставило дружеството в по-благоприятно положение от държавния орган-молител, чиято защита е била осъществявана от юрисконсулти. Съгласно т.56 от мотивите на цитираното решение националният съд следва да намери справедлив баланс като осигури достъп на молителя, който се позовава на съюзното право, без да го поставя в привилегировано положение. Аналогични съображения са изложени и в мотивите на Определение на Съда на публичната служба от 27-ми септември 2011г. по дело F-55/08 DEP- т.37 и т.38. Налице е и основание за отмяна по чл.239, т.4 АПК, доколкото с влязло в сила Решение № 1349 от 31.01.2019 г. по адм. дело № 12433 от 2018 г. на ВАС, състав на трето отделение, е отменено Решение № 5064 от 27.07.2018 г. по адм. дело № 6455 от 2017 г. на АССГ, с което КЕВР е осъдена да заплати на „Електроразпределение Север“АД обезщетение за имуществени вреди в размер на 1356лв. (с ДДС) представляващи разноски за процесуално представителство на електроразпределителното дружество по обжалването и отмяната на Наказателно постановление № НП-202 от 30.01.2015 г. и е отхвърлен предявеният иск за обезщетение.
Следователно, Решение №1349 от 31.01.2019г. на ВАС и решението на ВАС, чиято отмяна се иска, са две окончателни съдебни решения, които разрешават по различен начин идентични случаи. Налице били и други решения на ВАС, с които по отношение на същите страни, за същото искане и на същото основание, споровете са решени противоречиво. Случаят попадал в разрешението на Тълкувателно решение №6 от 25.11.2010г. на ВАС по тълкувателно дело №4 от 2010г., защото има пълен идентитет между двете дела, макар и претендираните обезщетения за вреди да се твърди да са причинени от различни отменени наказателни постановления (НП-202 от 30.01.2015г. и НП-411 от 17.12.2014г.).
Твърди се, че неправилното от двете решения е процесното, чиято отмяна се иска по следните съображения: правилно в мотивите на Решение №1349 от 31.01.2019г. по адм. д.№ 12433 от 2018г. на ВАС, състав на трето отделение, е прието, че предявеният иск за обезщетение е неоснователен, защото доказателства за заплащането на разноски в процеса по оспорване на отмененото наказателно постановление са представени едва в процеса за обезщетение по ЗОДОВ. Това поставя под въпрос и причинната връзка между претендираните вреди и отмененото НП. Недопустимо, според молителя, е един и същ юридически факт да има различни правни последици по аргумент и по аналогия с мотивите на Решение на СЕС от 3 септември 2009г. по дело С-2/08.
На последно място, неправилно с решението, чиято отмяна се иска, е оставено в сила първоинстанционно решение, с което КЕВР е осъдена да заплати разноски за адвокатски хонорар, заедно с начисления върху хонорара ДДС. Това разрешение противоречи на мотивите на Решение на СЕС от 23.11.2017г. по съединени дела С-427/16 и С-428/16. Както дружеството получател на адвокатската услуга, така и адвокатското дружество-доставчик са регистрирани по ЗДДС лица и за 226лв. ДДС електроразпределителното дружество е имало право на приспадане на данъчен кредит, като тази сума не следва да се присъжда като съдебни разноски.(В същия смисъл Определение №8004 от 05.06.2012г. по адм. д.№ 6861 от 2012г. на ВАС).
Иска се отмяна на решенията и връщане на делото на АССГ за ново разглеждане, евентуално-отмяна на решението на АССГ по адм. д.№7226 от 2019г. и потвърждаващото решение на ВАС като неправилни.
Ответникът по молбата за отмяна – „Електроразпределение Север“ АД, чрез процесуален представител, в писмен отговор и в съдебно заседание иска отхвърляне на искането за отмяна. Претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв.
Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия, като обсъди допустимостта на молбата за отмяна и изложеното в нея, намира молбата процесуално допустима, но неоснователна, поради следното:
Производството за отмяна на влезли в сила съдебни решения е средство за защита срещу неправилни съдебни актове поради противоречието им с обективната истина. Такава отмяна е допустима само на лимитативно посочените в чл.239 АПК основания.
1.Съгласно чл.239, т.1 АПК, актът подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната.
Изложеното в молбата за отмяна не попада в хипотезата на нормата. Решение от 22-ри декември 2010г. по дело С-279/09 на Съда на Европейския съюз не е „ново обстоятелство” или „ново писмено доказателство” по смисъла на чл. 239, т. 1 от АПК. (В същия смисъл Решение №14362 от 01.11.2013г. по адм. д.№ 5290/2013г., Решение № 1234 от 29.01.2014г. по адм. дело № 16054/2013г. на Върховния административен съд, петчленен състав на първа колегия и др.).
Относно противоречието на решението, чиято отмяна се иска, с посочената съдебна практика на СЕС, като основание за отмяна, настоящият съдебен състав намира следното:
Несъобразяването на националния съд с решение на СЕС, съдържащо тълкуване на общностни правни норми, независимо дали е дадено във връзка със запитване на този съд по конкретното дело или по запитване, направено от друга национална юрисдикция, не е предвидено като основание за отмяна на влязло в сила съдебно решение в националното законодателство. Молителят не разполага с правна възможност да претендира отмяна на влязъл в сила съдебен акт на основание, което не е посочено от законодателя и не е сред изрично изброените в чл. 239 т. 1 – т. 6 АПК.
Съдът на Европейския съюз е изтъкнал в мотивите на Решение от 30.09.2003г. по дело Kobler С-224/2001г., т.38, значението на принципа за силата на пресъдено нещо, както в общностния правов ред, така и в националните правни системи. Там е казано, че „за да се гарантира стабилността на правото и на правоотношенията, както и доброто правораздаване, е необходимо съдебните решения, които са станали окончателни след изчерпване на наличните способи за защита или след изтичане на предвидените за тази защита срокове, да не могат повече да бъдат оспорвани.”
С Решение от 16.03.2006г. на СЕС по дело С-234/04 Rosmarie Kapferer по преюдициално запитване на австрийска юрисдикция, Съдът е постановил, че „Принципът на сътрудничество, произтичащ от чл.10 на ДЕС не налага на една национална юрисдикция да се отклони от разпоредби на вътрешния процесуален ред с цел да преразгледа едно съдебно решение, придобило сила на пресъдено нещо и да го отмени, когато изглежда, че то противоречи на общностното право.”
2.Съгласно чл. 239, т. 4 АПК, актът подлежи на отмяна, когато между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго влязло в сила решение, което противоречи на решението, чиято отмяна се иска.
С Решение № 1638 от 06.03.2020 г. по адм. дело № 7226/2019 г. на Административен съд София-град, оставено в сила с Решение № 481 от 14.01.2021 г. на Върховния административен съд, състав на трето отделение, по адм. дело № 7015/2020 г., КЕВР е осъдена да заплати на „Електроразпределение Север“ АД две обезщетения за имуществени вреди, всяко едно от 1 356 лв. Вредите са причинени от незаконосъобразно Наказателно постановление № 411 от 17.12.2014 г., издадено от председателя на КЕВР, състоящи се в направени разноски във връзка с обжалването му по съдебен ред по нахд № 1472 по описа на Районен съд – Габрово за 2015 г., и кнахд № 121 по описа на Административен съд – Габрово за 2016 г., ведно със законната лихва върху сумата на обезщетението, считано от 17.05.2016 г. до окончателното й изплащане. Наред с това, КЕВР е осъдена да заплати на „Електроразпределение Север“ АД сума в размер на 553.81 лв., представляваща съдебни разноски за производството пред АССГ.
С Решение №1349 от 31.01.2019г. по адм. д.№ 12433 от 2018г. на ВАС, състав на трето отделение, с което молителят обосновава искането си за отмяна по т.4 на чл.239 АПК, е отменено Решение №5064 от 27.07.2018г. по адм. д.№ 6455 от 2017г. на АССГ, с което КЕВР е осъдена да заплати на „Електроразпределение Север“АД обезщетение за имуществени вреди в размер на 1 356лв. (с ДДС) представляващи разноски за процесуално представителство на електроразпределителното дружество по обжалването и отмяната на Наказателно постановление № НП-202 от 30.01.2015г. и е отхвърлен предявеният иск за обезщетение.
Самият молител поддържа в молбата си, че предмет на двете дела на АС, за едното от които се иска отмяна, са обезщетения за вреди, които са причинени при оспорването на различни отменени наказателни постановления (НП-202 от 30.01.2015г. и НП-411 от 17.12.2014г.). Самото това твърдение, което е и доказано, е достатъчно, за да обоснове извод за липса на пълна идентичност в предметите на двете административни дела, по които са постановени влезли в сила съдебни решения, за едното от които се иска процесната отмяна.
Такова е и разрешението на Тълкувателно решение №6 от 25.11.2010г. на ВАС по т. дело № 4/2010г. по тълкуването на чл.239, т.4 АПК и съдебната практика на Върховния касационен съд по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК (доколкото става дума за искови производства).
В случая, не е налице и противоречива практика при решаването на един и същ казус, която да е основание за образуване на тълкувателно дело във ВАС, защото съгласно мотивите на двете касационни решения на състави на трето отделение, решенията са постановени при разлика в установените от първоинстанционните съдилища факти.
С Решение № 1349 от 31.01.2019 г. по адм. дело № 12433 от 2018 г. на ВАС, състав на трето отделение, което е решение по съществото на правния спор, след отмяната на първоинстанционното решение, предявеният иск е отхвърлен, не защото не следва да се присъждат направените разноски за процесуално представителство на ищеца от адвокат в производствата по оспорване на отмененото впоследствие наказателно постановление, а защото не е доказано такива разноски да са направени във въпросните производства.
Различни са фактическите установявания от първоинстанционния съд по адм. дело № 7226/2019 г. по описа на Административен съд – София-град, оставено в сила с решението на ВАС, чиято отмяна се иска. Административният съд е установил, че разходите са направени по време на висящото съдебно административнонаказателно производство, доколкото сумите са платени преди приключване на делата пред районния и административния съд. В тази връзка отчел, че писмените доказателства, установяващи упълномощаването и плащането не били оспорени от КЕВР. Същите, според съда, не съдържат противоречия и установяват приетите от съда за доказани факти на валидно упълномощаване, участие в производството пред въззивната и касационната инстанция, както и плащане по банков път със заверка на сметката на получателя до приключване на съответното съдебно производство.
На последно място, извънинстанционното производство по отмяна, по същността си, не е създадено да поправя евентуални грешки на съда в редовния процес по прилагане на материалния закон. Това е така, защото обратното разбиране би превърнало извънредния способ за отмяна на влязло в сила съдебно решение в осигуряване на трета съдебна инстанция за оспорване на решението, постановено в касационното производство.
По изложените съображения молбата за отмяна следва да се отхвърли, като на ответника по молбата за отмяна следва да се присъдят 600 лв. разноски за производството, съгласно представения списък.
Предвид изложеното и на основание чл.244, ал.1, предл. първо АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ молбата на Комисията за енергийно и водно регулиране, представлявана от председателя д-р И. И., за отмяна на Решение № 1638 от 06.03.2020 г. по адм. дело № 7226/2019г. на Административен съд София-град, и оставящото го в сила Решение № 481 от 14.01.2021 г. на Върховния административен съд, по адм. дело № 7015/2020 г.
ОСЪЖДА Комисията за енергийно и водно регулиране, представлявана от председателя д-р И. И., да заплати на „Електроразпределение Север“ АД 600 (шестстотин) лева разноски за адвокатско възнаграждение за производството по отмяна.
Решението не подлежи на обжалване и отмяна.
Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Марио Димитров
секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ Теодора Николова
/п/ Искра Александрова
/п/ Любомира Мотова
/п/ Мадлен Петрова