Върховният административен съд на Р. Б. - Второ отделение, в съдебно заседание на пети октомври в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:Г. С. ЧЛЕНОВЕ:М. М. БРАНИМИРА МИТУШЕВА

при секретар И. В. И. и с участието

на прокурора Цветанка Бориловаизслуша докладваното от съдиятаМ. М. по адм. дело № 5243/2021

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Т. Д. против решение № 121 от 24. 03. 2021 г. по адм. дело № 770/ 2020 г. на Административен съд – С. З. с което е отхвърлена жалбата й с искане за обявяване нищожността на заповед № 3-2 от 03.01.2020 г., издадена от кмета на община Гурково. Жалбоподателката поддържа, че решението на първоинстанционния съд е необосновано и е постановено в противоречие с материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Моли да бъде отменено и да се постанови нов съдебен акт по същество, с който заповедта на кмета на община Гурково да бъде обявена за нищожна.Претендира и направените по делото разноски.

Ответникът – кмет на община Гурково оспорва касационната жалба. Моли решението на административния съд да бъде оставено в сила, с присъждане на направените разноски.

Представителят на Върховната административна прокуратура представя заключение за неоснователност на касационната жалба.

Като взе предвид касационните основания, посочени в жалбата и данните по делото, настоящият състав на Върховния административен съд, второ отделение, констатира следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения:

Решението на Административен съд – С. З. е постановено в съответствие с материалния закон и се обосновава от събраните доказателства.

При съобразяване с доводите в жалбата на Т. Д., които са за нищожност на заповед № 3-2/ 03.01.2020 г., издадена от кмета на община Гурково, поради съществени нарушения на процедурата по нейното постановяване и на материалния закон, първоинстанционният съд правилно приема, че за да бъде нищожен, административният акт следва да е засегнат от особено тежък порок, който да е пречка същият да породи целеното от издателя действие. Съобразно посочения критерий, нищожни са актовете издадени от некомпетентен орган, тези, постановени при липса на форма или при толкова съществено нарушаване на административнопроизводствените правила, довело практически до липса на волеизявление.

В съответствие с изложеното, при правило тълкуване и прилагане на закона и обосновано от доказателствата административният съд приема, че оспорената заповед на кмета на община Гурково не е нищожна. С административния акт, на основание чл. 225а, ал. 1 във връзка с чл. 225, ал.2, т. 2 ЗУТ, е разпоредено да се премахнат като незаконни строежи гараж и плътна масивна ограда, изградени в УПИ XVI-122 , кв. 12 по плана на гр. Гурково, собственост на жалбоподателката. При тези факти административният съд правилно приема, че оспореният административен акт е издаден от компетентен съгласно чл. 225а, ал. 1 ЗУТ орган и при спазване на изискванията за форма - актът е писмен, съдържа обстоятелствена и разпоредителна част, в които са описани строежите и нарушените при извършването им разпоредби, както и разпоредените задължения.

Законосъобразно е и заключението на решаващия съд, че при издаване на заповедта не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, които да са основание за нейната нищожност. Правилно е преценено, че процедурата по издаване на акта е спазена - за незаконните строежи е съставен констативен акт № 2/ 13.12.2019 г. от служители на община Гурково, назначени от кмета. Актът е връчен на жалбоподателката, като й е осигурена възможност да направи възражения и такива са представени на 23.12.2019 г. По този начин процедурата е спазена, а доводите в обратен смисъл са неоснователни.

Дори да се приеме, че констативният акт не е съставен по реда на чл. 223, ал. 2 ЗУТ, то това би представлявало нарушение на административнопроизводствените правила, което е основание за отмяна на заповедта, но не и за обявяването й за нищожна, тъй като не съставлява толкова съществен порок на процедурата, водещ до липса на волеизявление. В този смисъл са и съображенията на решаващия съд, които настоящата инстанция споделя.

Административният съд правилно приема, че посочените от жалбоподателката нарушения на материалния закон, дори да се допуснати, също не са основание за нищожност на административния акт. В случая не е налице пълна липса на предпоставките на приложимата правна норма или отсъствие на законово основание за издаване на разрешението за строеж или невъзможност акт с такова съдържание да бъде издаден въз основа на никакъв закон или от никой орган. Ето защо доводите в касационната жалба в обратен смисъл са неоснователни.

Касационният довод за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила също е неоснователен, още повече че конкретни съображения в този смисъл не са изложени.

Съдебното решението е постановено след съвкупна преценка и анализ на събраните доказателства. Доводите и възраженията на жалбоподателката са обсъдени с оглед твърденията за нищожност на оспорената заповед. Изложени са подробни мотиви, като аргументират извода, че всички доводи за нарушения на административнопроизводствените правила и на материалния закон са за незаконосъобразност на акта и могат да обосноват неговата отмяна, но не и нищожност на същия, тъй като не сочат на съществени пороци с характера, изяснен по - горе.

Поради всичко изложено настоящата инстанция намира, че не са налице основания за отмяна на решението на Административен съд – С. З. Съдебният акт е обоснован и постановен в съответствие с материалния закон и при отсъствие на съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което следва да бъде оставен в сила.

При липсата на доказателства за действително направени разходи по водене на делото пред касационната инстанция, съдът намира, че такива не следва да бъдат присъдени на ответника, въпреки направеното искане.

По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 121 от 24.03.2021 г. по адм. дело № 770/2020 г. на Административен съд – С. З.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Галина Солакова

секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ Мариета Милева

/п/ Бранимира Митушева