Образувано е по касационна жалба на Ю. Г. И. от [населено място], срещу решение №316 от 07.10.2016 г. по адм. д.№364/2016 г. по описа на Административен съд Добрич, с което е отхвърлена жалбата му срещу мълчалив отказ на кмета на община К. по негова молба вх.№ЛС-01-517/01.06.2016 г.. В жалбата са наведени доводи срещу решението като постановено в нарушение на материалния закон, неправилно и необосновано. В молбата вх.№ЛС-01-517/01.06.2016 г. жалбоподателят е поискал не само отмяна на двете заповеди, но и да бъде възстановен на работа на длъжност гл. архитект на община К. и по това искане е налице мълчалив отказ. Моли да бъде отменено решението.

Ответникът по жалбата кмета на община К., редовно уведомен, не се явява и не се представлява. В писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Представителят на Върховна административна прокуратура намира жалбата за основателна.

Върховният административен съд, като взе предвид становищата на страните и провери решението при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения:

Настоящият касационен състав на Върховен административен съд, Шесто отделение намира, че са налице основания да се приеме за недопустимо решението на Административен съд Добрич и същото следва да бъде обезсилено като такова.

Видно от становището на ответника по касация, а и след служебна проверка настоящият състав установи следното:

С влязла в сила на 28.01.2016 г. присъда №66/14.07.2015 г. касационният жалбоподател Ю. Г. И. е бил освободен от наказателна отговорност като му е наложено административно наказание глоба и е оправдан по първоначално повдигнатото му обвинение по чл.283, във връзка с чл.20, ал.2 от НК.

С. З № 355/25.06.2012г., на основание чл.100, ал.2 от ЗДСл., Кметът на община К. е отстранил временно от работа Ю. Г. И. на длъжност “Главен архитект” на община К. до приключване на образуваното срещу него наказателно производство и наложена срещу него мярка за процесуална принуда по реда на чл.69, ал.2 НК. В заповедта е посочено, че на основание чл.100, ал.3 от ЗДСл, държавният служител няма да получава заплата за времето, през което е отстранен.

С молба вх.№ЛС-01-430/28.04.2016 г. до кмета на община К., И. е поискал да бъде възстановен на работа, поради отпадане на основанието за временното му отстраняване. Кметът не се е произнесъл по молбата на И., поради което той е подал жалба на 27.05.2016 г. до Административен съд Добрич, срещу мълчалив отказ по молбата му за възстановяване на работа. По жалбата е образувано адм. д.№260/2016 г. по описа на Административен съд Добрич, по което с решение №263/04.08.2016 г. е отменен мълчаливият отказ на кмета на община К. и е върната преписката на кмета на община К. за произнасяне по молбата на Ю. И. с административен акт, съобразно указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на решението. Решението на Административен съд Добрич е обжалвано пред Върховен административен съд и образуваното пред този съд адм. д.№10391/2016 г. все още не приключило с окончателен съдебен акт.

С молба вх.№ЛС-01-506/27.05.2016 г. до кмета на община К., И. отново е поискал да бъде възстановен на работа, поради отпадане на основанието за временното му отстраняване. Кметът не се е произнесъл по молбата му и той е подал жалба до Административен съд Добрич, срещу мълчалив отказ, по която е образувано адм. д.№365/2016 г. по описа на Административен съд Добрич, което е прекратено с протоколно определение от 08.09.2016 г. АС Добрич е прекратил делото поради недопустимост на жалбата на основание чл.159, т.7 от АПК, тъй като производството по жалбата на И. срещу мълчаливия отказ по първоначалната му молба за възстановяване на работа, решението на АС Добрич не е влязло в сила.

И. е подал отново молба с вх.№ЛС-01-517/01.06.2016 г. до кмета на община К. за възстановяване на работа, по която, след като не е получил отговор, отново обжалва мълчалив отказ пред Административен съд Добрич. С решение №316/07.10.2016 г. по адм. д.№364/2016 г., Административен съд Добрич е отхвърлил жалбата му срещу мълчаливия отказ на кмета на община К. по молбата му с вх.№ ЛС-01-517/01.06.2016 г.

Настоящият състав на ВАС, Пето отделение счита с оглед изложеното, че с така постановеното решение на АС Добрич се е произнесъл по една недопустима жалба, предвид разпоредбата на чл.159, т.7 от АПК. Същата предвижда, че жалбата или протестът се оставя без разглеждане, а ако е образувано съдебно производство, то се прекратява, когато има образувано дело пред същия съд, между същите страни, на същото основание. АС Добрич е постановил едно недопустимо решение, като се е произнесъл по същество по жалбата на Ю. И. срещу мълчалив отказ за възстановяването му на работа, при условие, че вече такъв отказ е обжалван и е в ход съдебно производство, неприключило с влязло в сила решение, т. е. пред същия съд, на същото основание и между същите страни има образувано дело, неприключило с влязло в сила решение. Налице е била висящност на спора по искането на И. да бъде възстановен на работа. Предвид изложеното жалбата, по която е образувано производството пред Административен съд Добрич, като подадена при наличието на хипотезата по чл.159, т.7 АПК се явява недопустима, което води до недопустимост и на образуваното съдебно производство и постановеното решение №316/07.10.2016 г. по адм. д.№364/2016 г. по описа на Административен съд Добрич, което следва да се обезсили, а производството по делото-прекрати.

Така мотивиран Върховният административен съд, Пето отделение РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА решение №316/07.10.2016 г. по адм. д.№364/2016 г. по описа на Административен съд Добрич и ПРЕКРАТЯВА производството по адм. д.№364/2016 г. по описа на Административен съд Добрич. Решението не подлежи на обжалване.