Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Й. И. Д. от [населено място], чрез адв. П., срещу решение № 1779 от 14.09.2016 г. по адм. дело № 1237/2016 по описа на Административен съд – Варна, с което е отхвърлена жалбата му против заповед № ЛС-28/31.03.2016 г. издадена от началника на [ЮЛ]. Навежда оплакване за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и поради необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3от АПК. Иска отмяна на решението и спорът да бъде решен по същество с отмяна на заповедта.

Ответникът началникът на [ЮЛ] оспорва жалбата и счита постановеното решение за правилно.

Представителят на Върховна административна прокуратура излага мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, пето отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок от надлежна страна в първоинстанционното производство. Като разгледа касационната жалба на посочените в нея основания и извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, намира същата за основателна, по следните съображения:

С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на касатора срещу заповед № ЛС-28/31.03.2016 г. издадена от началника на [ЮЛ], с която на основание чл. 165, ал.1, т. 7 от ЗОВСРБ (ЗАКОН ЗЗД ОТБРАНАТА И ВЪОРЪЖЕНИТЕ СИЛИ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ) (ЗОВСРБ) вр. чл. 7, т. 5 от договора за военна служба № 408/19.09.2012 г. е прекратен договор за военна служба и е освободен от военна служба курсант Й. И. Д. – класно отделение 212, специалност „Организация и управление на тактическите подразделения”, специализация „Военноморски комуникационни и радиотехнически системи” поради отнемане на разрешението за достъп до класифицирана информация. За да издаде оспорената заповед, административният орган е констатирал, че съгласно писмо с рег. № ВН 31-533/24.03.2016 г. на директора на ТД НС - Варна, е отхвърлена жалбата на Й. Д. и е потвърдено издаденото от Държавна агенция "Национална сигурност" (ДАНС) "отнемане на разрешение за достъп до класифицирана информация с № 66185/03.10.2012 г. до ниво "Секретно" на курсант главен старшина Й. Д.. С решение № 16-II/25.02.2016 г. Държавната комисия по сигурността на информацията (ДКСИ) е отхвърлила жалбата и е потвърдила издаденото от ДАНС отнемане на разрешение за достъп до класифицирана информация № 149/06.01.2016 година.

Съдът е отхвърлил жалбата с доводи, че к. р.№ 5/ 2016 г. по к. д.№ 2/ 2016 г. на КС действа занапред. Решението е материално незаконосъобразно.

С § 21 от ПЗР на ЗИД на ЗЗКИ,ДВ бр. 71 от 13.09.2016 г., в сила към настоящия момент, законодателят е прекратил действието на влезлите в сила откази за издаване на разрешения за достъп до класифицирана информация или отнемания на разрешения за достъп до класифицирана информация, издадени на основание чл. 40, ал. 1, т. 5 от ЗЗКИ, за които сроковете по чл. 57, ал. 6 и чл. 59, ал. 6 не са изтекли. В случая е относима втората разпоредба, според която лице, на което е отнето разрешението за достъп до класифицирана информация, няма право да кандидатства за заемане на длъжност или за изпълнение на конкретна задача, свързани с работа с класифицирана информация, за срок от три години от отнемането.

Това изменение на закона е по повод изпълнение на решението на КС, който възприе, че подходът да се лишават лицата от достъп до класифицирана информация само въз основа на образувано досъдебно или съдебно производство за умишлено престъпление от общ характер, повдигнато обвинение или внесен обвинителен акт, е грубо нарушаване на конституционни права, в частност на презумпцията за невиновност, която е оборима единствено при влязла в сила осъдителна присъда. С отмяната на чл. 40, ал. 1, т. 5 от ЗЗКИ като противоконституционна (ДВ, бр. 71 от 2016 г.) тя е неприложима занапред, а с § 21 от ПЗР се уреждат заварените случаи, като се прекратява действието на издадените и влезли в сила откази/отнемане на достъп до класифицирана информация, ако посочените срокове (едногодишен или тригодишен) не са изтекли.

При тази нова законодателна уредба следва извод, че отнемането на допуска до класифицирана информация е с прекратено действие, тъй като до момента на влизане на § 21 в сила не са изминали три години от издаването на акта, респективно от влизането му в сила чрез потвърждаването му от ДИКСИ.

Следователно за жалбоподателя е неприложима и разпоредбата на чл. 165, ал. 1, т. 7 от ЗОВС, тъй като той е освободен от служба единствено въз основа на отнетия му достъп до класифицирана информация, чието действие ex lege е прекратено. Това обстоятелство е настъпило в хода на съдебното производство по обжалване на оспорената заповед и следва да бъде съобразено. За нейното издаване при обвързана компетентност вече липсва правно основание и същата се явява незаконосъобразна.

Предвид изложеното следва да се отмени първоинстанционното решение и вместо него да се постанови друго по съществото на спора, с което жалбата срещу процесната заповед да се уважи.

На основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, пето отделение РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 1779 от 14.09.2016 г. постановено по адм. дело № 1237/2016 по описа на Административен съд – Варна и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ заповед № ЛС-28/ 31.03.2016 г. на началника на [ЮЛ], с която е прекратен договор за военна служба и е освободен от военна служба на курсант ВВМУ "Н.Й.В." главен старшина Й. И. Д.. Решението е окончателно.