Производството е по реда на чл. 33 и сл. ЗВАС, вр. пар. 5, ал. 4 ПЗР ДОПК.

Подадени са две касационни жалби против решение № 318/01.12.2005г., постановено по адм. дело № 1167/2005г. на Софийски градски съд, административно отделение.

С касационната жалба от директора на Регионална данъчна дирекция гр. С., сега дирекция „Обжалване и управление на изпълнението” при ЦУ на НАП, се обжалва решението в частта, в която съдът е отменил данъчен ревизионен акт № 588/30.07.2004г. на ТДД гр. К.. Касаторът поддържа, че решението в обжалваната част е неправилно поради нарушение на материалния закон – касационно основание по чл.218б, ал.1,б.”в” ГПК, вр. чл.11 ЗВАС. Излага също съображения, че решението е постановено по недопустима жалба поради това, че с ДРА не са определени данъчни задължения на физическото лице И. М. В. и за него липсва интерес да обжалва акта.

С жалба, подадена от И. М. В., действащ като ЕТ”И. В. - Соната - ИМВ” гр. К., се обжалва решението в частта, в която съдът е оставил без разглеждане жалбата против ДРА № 589/2004г. относно определените задължения по чл.36 и чл.38 ЗОДФЛ, като поддържа, че в тази част решението е недопустимо и моли да бъде обезсилено. Посоченият ДРА бил предмет на отделно съдебно производство, поради което съдът не е следвало да се произнася по т.2 от жалбата. Данъчният субект обжалва решението и в частта, в която е осъден да заплати на РДД разноски в размер на 40 лв., като твърди, че не дължи разноски поради недопустимостта на решението в частта, с която съдът е оставил без разглеждане част от жалбата. Претендира присъждане на разноските по делото.

Двете страни не са изразили становища по жалбите подадени от другата страна.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на двете жалби.

Върховният административен съд, като прецени наведените в жалбите касационни основания и доказателствата по делото, приема следното:

С обжалваното решение съставът...