Производството е по чл. 208 и сл. АПК и е образувано по жалба на АГКК, гр. С. срещу решение № 258 от 01.10.2010 г. по адм. д. № 227/2010 г. на Смолянски административен съд, като се иска отмяна на същото и да се постанови ново, с което да се отхвърли жалбата против заповедта на Изпълнителния директор на АГКК. Ответниците по жалбата не вземат становище.

Заключението на прокурора е, че жалбата е неоснователна.

Върховният административен съд - второ отделение приема, че касационната жалба е допустима и разгледана по същество е основателна.

С касираното решение Смолянският административен съд е отменил заповед № РД - 18 - 20/20.04.2010 г. на изпълнителния директор на АГКК, София, с която е одобрена кадастралната карта и кадастралните регистри за землището на с. Б., община Б., област С., в частта, касаеща имот с идентификатор № 44402.500.620 и е върната преписката на АГКК в тази част за ново произнасяне съобразно мотивите на решението по тълкуване и прилагане на закона. За да постанови решението си съдът е приел, че се установява по беспорен начин по делото от заключението на вещото лице, че в случая при изработването на кадастралната карта административният орган не се е съобразил с представения документ за собственост и с действащия план на с. Б. при отразяването на площа и западната граница на процесния имот.

Решението е незаконосъобразно с разпоредбата на чл. 12, ал. 1 от ЗВ.

Съгласно този текст от Закона за водите публична държавна собственост са островите и земите, образувани в резултат на естествени процеси, настъпили в реките, водоемите и островите във вътрешните морски води и териториалното море. От заключението на вещото лице се установява, че на място имотът е трасиран с колчета, като западната част е отнесена от реката. Самото корито на реката е променено, като се е получил ръкав, отделен от основната река с островче. При тази промяна част...