Производството е по реда на чл. 237 и сл. АПК.

Образувано е по искане за отмяна на Р. А. Х. от гр. С. на решение № 50/03.04.2008 г., постановено по адм. дело № 19/2008 г. на Смолянски административен съд.

Върховният административен съд прецени събраните по делото писмени доказателства, обсъди доводите в искането за отмяна и намира същото за процесуално допустимо, а по същество за ОСНОВАТЕЛНО, по следните съображения:

Отмяната е самостоятелно съдебно производство за извънинстанционен контрол и отмяна на влезли в сила решения, когато те са неправилни поради някоя от причините, посочени в чл. 239 АПК. В конкретния случай е налице хипотезата на чл. 239, т. 3 АПК, съгласно която актът подлежи на отмяна когато е основан на документ, който по надлежния съдебен ред е признат за подправен, или на акт на съд или друго държавно учреждение, който впоследствие е бил отменен.

Видно от данните по делото с влязло в сила решение на Смолянски административен съд е отхвърлил жалбата на Р. А. Х. срещу Заповед № ДК-10-31/20.12.2007 г. на началника на РДНСК-Смолян, с която е отменен Акт за узаконяване № 6/11.10.2007 г. на главния архитект на О. Н. и е върнал преписката на същия със задължителни указания. Решението на административния съд, с което е върната преписката на главния архитект със задължителни указания да се издаде акт за узаконяване е мотивирано и от това, че според съда е спазена процедурата по § 184, ал. 2 ПЗР на ЗИДЗУТ-ДВ, бр. 65 от 2003 г. Съдът е приел, че Р. А. Х. е подала заявление за узаконяване на незаконния строеж на 31.12.2003 г., т. е. в законния срок. Поради това е прието, че е спазена процедурата по узаконяване на незаконния строеж – гараж в УПИ ХІІІ-390, к. в. 47 по плана на гр. Н.. Основният мотив на съдебния акт е, че не е бил изтекъл срока по...