Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Ц. М. А. от гр. Л., обл. Монтана, срещу Решение от 12.10.2010 г., постановено по адм. дело №428/2010 г. по описа на Административен съд Монтана, с което е отхвърлена жалбата му слещу изричния отказ на Директора на ОД на МВР - Монтана, обективиран в писмо, рег. № 20046/21.07.2010 г., да отмени принудителна административна мярка по чл. 75, т. 5 от ЗБДС, наложена със заповед №№З-827/30.03.2010 г. на Директора на ОД – МВР гр. М., като неоснователна. Изложени са съображения за неправилност на обжалваното решение поради нарушения на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209 от АПК. Иска се отмяната му и постановяването на друго, с което оспореният изричен отказ бъде отменен и делото като преписка върнато на административния орган.

Ответникът - Директора на Областна дирекция на МВР - Монтана, редовно призован, не е представляван и не е изразено становище по касационната жалба.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд като прецени събраните по делото писмени доказателства, намира жалбата за подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

С обжалваното решение АС - Монтана е отхвърлил жалбата на Ц. М. А. против изричния отказ на Директора на ОД на МВР - Монтана, да отмени принудителна административна мярка по чл. 75, т. 5 от ЗБДС, наложена със заповед №З-827/30.03.2010 г. на Директора на ОД – МВР гр. М., като неоснователна. Съдът е приел, че ограничителната мярка е установена в публичен интерес и в този смисъл отговаря на критерия за обществен ред по смисъла на Директива 2004/38 на Европейския пармачент и на Съвета от 29 април 2004 г. Решението...